Националната научна конференция СВЕТОВЕ И УТОПИИ

Видео
Преводът между конюнктурата и мисията

Колегиум по възрожденска литература

Видео
От литературната история към възприемателя на възрожденския текст

Представяне на сборника „България и Русия (XVIII – XXI век)

Видео
Представяне на сборника България и Русия (XVIII – XXI век)

Мания

Димитър Подвързачов. Posted in Стихотворения

Макар ленив и резигниран,
като известний принц на Дания –
аз често с мъка се възпирам
от стихотворческата мания.

Ала понявга звъннат рими,
съвсем невикани, нечакани,
но тъй приятелски, любими,
би рекъл – чаши, дружно стракани.

И аз разтърсвам стара грива
кат боен кон, дочул “повестката”.
- Недей глупя! Постой! Не бива!
- Не! Смело се отдай на треската!

А докат слушам гласовете
на свойте вечни колебания –
току редят се низ куплети –
любов, задявки, смях, страдания.

Между вестниците

Димитър Подвързачов. Posted in Стихотворения

Най-после пак съм между вас,
като в семеен кръг роднини!
Три месеца разделят нас,
но сякаш бяха три години!

Да знайте колко бе ми жал
и колко днеска ми е мило
да гълтам текста ви пустал,
да дишам вашето мастило!

Да слушам свежи ругатни,
с опашки, като на комета,
и белокоси новини,
и шугави антрефилета.

Уводки, писани с вода,
лъжи, подпуснати без такса,
и тази яростна вражда
към третокласната синтакса.

Елате, мили, окол мен,
вий, моя неизбежна свита,
и спомняйте ми всеки ден
за мойта родина честита.

Елегия

Димитър Подвързачов. Posted in Стихотворения

... И днес, безрадостен, какво не дал бих
за някой миг от нашата любов,
за нашите признания и жалби
в оная малка стая в Reisenhof!

И днес – кога през мрачна ранна пролет
печален дъжд в прозори зазвъни,
аз тихо коленича и се моля
пред сенките на миналите дни.

Аз виждам: стаичката – ние двама –
вън плаче дъждовит несретен ден:
то сякаш някой тук, на мойто рамо
склонил глава, ридай осиротен.

И ти ме гледаш плаха, просълзена:
“Нима... кажи: какво ще стане с нас?
Къде ще свърнеш морен ти без мене,
в какво ще вярвам тук без тебе аз?”

А миг – и ти, немирна пеперуда,
трептиш безгрижна: “Милий, не скърби!
Та нашата любов я чака чудо,
че тя сама бе чудо, може би!”

И аз ти вярвах, както нивга друга,
и чудото дойде – като на филм:
през лятото пристигна Schieber Hugo
и ти изчезна с него яко дим...

Песен за жената

Димитър Подвързачов. Posted in Стихотворения

Жена! Най-сладък дар на боговете!
Дъхът на твоите погледи опива.
Сърцето ми се в тръпна болка свива,
кога плътта – плътта ти предусети.

Очите ти ласкаят и шептят,
от устните ти – алени пожари –
лукави благовония лъхтят.
Целувката ти ненаситно пари.

Веднъж ли, голо и заруменяло,
прегръщах твойто малко, светло тяло!
Немирната ти гръд трепти под мене,
гласът ти в жадена притома стене, -
бесней кръвта ми в шеметна игра!
И плът в плътта – и твойто алчно още...
Жена, жена! – и тия знойни нощи...

Уви! Ти никога ме не разбра!

Златна мрежа

Димитър Подвързачов. Posted in Стихотворения

Фрици! Когато ме галиш на свойте колене
и търсиш за жадни целувки уста и очи –
не питай: Защо моят рицар мълчи?
Защо са ръцете му мъртво-студени?

Не питай! Горят на езика вледени слова...
Аз виждам: над твоята руса глава
с разблудни усмивки витаят
безсмъртните призраци на любовта...
Аз тъна в кошмарно-безсънна омая
и чезна във странно-жестоката радост
да мисля за тях –
които са някога били – които не зная –
и първи са пили пиянство от твойте уста,
в лучистата утрин на твоята младост,
с пречистата сладост на първия грях,
а сетне отминали –
може би с гавра и смях...

Студен и безмълвен лежа
на твойте парфюмени, топли колене
и слушам: ти все чуруликаш над мене –
и как сладострастна е всяка наивна лъжа!
Ти сплиташ, преплиташ ефирните жици
на златната мрежа, която ме тихо люлей,
но как във зловещо блаженство душата ми тлей
и как съм злокобно щастлив – ти не знаеш, о Фрици!

Декемврий

Димитър Подвързачов. Posted in Стихотворения

Декемврий, декемврий! (Стана обичай
за всеки нов месец да пишем поезия.) –
О, месец на белите нощи със чай,
на дивните нощи от сняг и магнезия...

Във моята памет заровени спят –
декемврий! – вълшебства за минали бдения:
за спящий градец и за дългия път
подир репетиции, подир представления...

С кого ще си ходиме? С вас или с вас?
А вий до дома ще ме заведете ли?
О, как не! – и ето: пак с нея съм аз,
и ний сме сами – и звездите свидетели.

И в глухата среднощ – глава до глава,
признания тихи, целувки сподавени,
и плахи сълзи – и печални слова,
едвам произнесени – мигом забравени...

Декемврий, декемврий – как дивен си ти,
със своите нощи от сняг и магнезия,
тъй бели, кат чисти детински мечти,
и светли – от много любов и поезия...

Нощем

Димитър Подвързачов. Posted in Стихотворения

Затваряш се във стаята си пак
и тъй ти е безрадостно и болно!
На масата ти автори рояк
те чакат и поглеждат недоволно.

Да знаят как ги мразиш! В младини
те страшната наивност ти привиха,
да вярваш в чудеса и светлини,
в човека – пленник на съдбата лиха.

Ала животът, бликнала вълна,
понесе те в нечистата си пяна –
и шеметът от книгите мина,
но тежкият им кръст до днес остана.

И днес си жалък, смешен и самин –
нелепа, непотребна саможъртва –
и както да маскираш своя сплин,
душата ти е безвъзвратно мъртва.
Наследство БГ

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.