Националната научна конференция СВЕТОВЕ И УТОПИИ

Видео
Преводът между конюнктурата и мисията

Колегиум по възрожденска литература

Видео
От литературната история към възприемателя на възрожденския текст

Представяне на сборника „България и Русия (XVIII – XXI век)

Видео
Представяне на сборника България и Русия (XVIII – XXI век)

Вопъл

Димитър Подвързачов. Posted in Стихотворения

Госпожице, живеем време страшно:
войни, войни – и никаква промена!
Госпожице, не ви ли става гряшно
да бъдете и днес така студена?

Кръвопролития, аероплани –
не сте осигурени в свойта стая,
и утре се не знае що ще стане! –
Госпожице, да му отпуснем края!

Светът се е развихрил в бесен шемет –
“Забогатявайте!” – крещят ония
и бързат нашите пари да вземат;
“Любете се!” – да се провикнем ние.

И със оръжие, що не убива,
да поразим сърцата си смутени,
и във една взаимна офанзива –
да паднеме, един от друг пленени.

В тълпата

Димитър Подвързачов. Posted in Стихотворения

Вървя сърдит – в душата
с горчилката хининова.
Гъстей край мен тълпата,
невзрачна, смътна, плътна.
До мен върви духът на
Алека Константинова.

Джентлмени със жакети,
жени полуразголени
и приказки подзети:
- Ще влезнем ли във боя?
- Не вярвам, мила моя!
- За Одрин? Че защо ли ни й!

Девойчета напети,
изкусно замаскирани,
оскубани поети,
персони меродавни,
държавници безславни,
от глина моделирани.

Продажни и престъпни –
закърмени с “армея” –
пълзят по тротоарите...
И аз се смея, смея,
и слушам как  т о й  шъпне:
“Ах, де ми са връхарите?”

Какъв народ

Димитър Подвързачов. Posted in Стихотворения

С какъв народ – брилянт, злато –
съдбата ме дарила –
да ти разкажа, кайзер Франц,
едва ли имам сила.

Народ “практичен, мъдър, тих”,
“по ветрища не зяпа” –
с една реч... ха-ха... кайзер Франц,
с една реч... дърта ряпа.

Нà, избор правихме ний днес –
ти смяташ, той ме плаши?
Аз зная твърдо, кайзер Франц,
избрани са пак “наши”.

Па и каквито щат да са,
без друго ще са мои –
тъй аз магьосвам, кайзер Франц,
туй стадо от герои.

Пък ако бунтът някой ден
двореца ми задръсти –
на власт ще викна, кайзер Франц,
сам Брута – Станчев Кръсти.

Историята не познава
по-тих републиканец!
Как той ще рипа, кайзер Франц,
по моя ловък танец!...

При тоз народ “практичен, тих”,
когото тъй разбирам –
ти вярваш... ха-ха... кайзер Франц,
че аз ще абдикирам?

Ода на едно пълнолетие

Димитър Подвързачов. Posted in Стихотворения

Изпълни се тъмно пророчество
(тук трябва едно междуметие!)
и нашето славно височество
доби  п ъ л н о л е т и е!

Честите ти, мальчик, наздравица!
О, колко България гали те!
(Но пустата моя кихавица,
пак спъна похвалите!)

Бъди смел! Посято е семето
на даровете и заплатите!
Сега му е, миличък, времето –
тъй прави и  т а т и   т и!

Ний всинца май селски сме кметове,
все зяпаме вий що ще кажете,
но дор са тук Гешов и зетове –
напаред в апанажите!

Смърт

Димитър Подвързачов. Posted in Стихотворения

Безчетни поражения и вечна суета.
О, сладко помрачение – аз влюбих се в смъртта.

Дойди, дойди, възлюбена, от тъмни брегове –
една душа изгубена на помощ те зове.

Ти майки си божествена за болните деца,
сияйна и тържествена, кат хиляди слънца.

Дойди, дойди, невкусена, за моя сетен пир,
една душа покрусена у тебе търси мир.

Изпих до капка глътките на всеки сладък грях,
жадувам за прегръдките на твоя леден смях.

Дойди, дойди, таинствена, със хиляди лица,
ти майка си единствена за болните деца!

Песента на самотника

Димитър Подвързачов. Posted in Стихотворения

Зла ведма бе – и каза:
За твоя дух – вериги! В тъмница да пребъде...
Зла ведма ме беляза във свойте черни книги,
За ведма ме осъди, зла ведма ме наказа.

Грехът си аз не зная.
Неизличим, той тъне назади в мрачините.
И ето, аз блуждая наяве и насъне
и пипам сляп стените – началото и края...

Аз нямам слух, ни зрение, ни вяра, ни мечти –
великото презрение в душата ми пламти.
На мрачни приношения душата ми е храм, -
великото презрение гори нетленно там...

Презирам безбройните глуми на слепи съдби,
и людските чувства, и думи, и знойни борби.
Презирам спокойните песни на жалки раби,
и людските мъки безвестни, и бойни тръби...

Аз нейде далеко живея,
градът като в сън ми ечи...
Да ида ли тамо? – Не смея –
градът е размирен, разблуден...
Аз искам да склопя очи
и сън да заспя непробуден.

Градът се вълнува и смее –
и плач във смеха му звучи.
Смехът ми – плачът ми – къде е?
Ах, аз съм заклет и прокуден.
Аз искам да склопя очи
и сън да заспя непробуден.

Аз не чувствувам пресита – нито жажда.
Мен се никой не обажда, ни ме пита.
Стон без ехо, аз замирам... и се губя.
Ненавиждам, или любя – аз презирам.


Аз съм сам посред смрачени небосводи.
Никой път – уви! – не води къмто мене.
Аз не търся – не намирам и не губя.
И когато смъртно любя – аз презирам...

Болка

Димитър Подвързачов. Posted in Стихотворения

Съдбата посипа стрели
над тебе – но ти не заплака.
Ти казваше често: боли,
но в моя път чудо ме чака!

И ти го най-сетне дочака
незнайното чудо – нали?

Ранената вечер проплака,
гъстеят бездомни мъгли.
О, кой ще пригали сирака
и горкий му час сподели?
самотно и страшно във мрака
дъждът незапирно вали...
И посохът тихичко трака...

Боли, безнадеждно боли.
Наследство БГ

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.