САЩ КАТО КУЛТУРНА МЕТАФОРА НА МОДЕРНОСТТА. – ФЕНОМЕНЪТ САЩ И БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА И ЛИТЕРАТУРА; БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКИ ЛИТЕРАТУРНИ ОТРАЖЕНИЯ (ХХ – ХХІ век)

Покана за участие в научна конференция

ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА – БАН

със съдействието на
Столична библиотека и НБКМ „Св. св. Кирил и Методий”

ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

САЩ КАТО КУЛТУРНА МЕТАФОРА НА МОДЕРНОСТТА. –
ФЕНОМЕНЪТ САЩ И БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА
И ЛИТЕРАТУРА;
БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКИ ЛИТЕРАТУРНИ ОТРАЖЕНИЯ
(ХХ – ХХІ век)

10 – 11 декември 2014

Програма

10 декември 2014 (Американски център към Столична библиотека – пл. „Славейков” № 4 А)

09.45 – откриване на конференцията:
Елка Трайкова – директор на Института за литература – БАН

1. АМЕРИКА – ИДЕИ И МЕТАФОРИ
10.00 – 11.30

• Светлозар Игов. Алековото прозрение във/за Америка.
• Албена Бакрачева. Модерност/Духовност: идеята за Америка в американски превъплъщения и български културни отзвуци.
• Андрей Ташев. Прагматизмът в България.
• Валери Личев. От американската пустиня като метафора на заличаването на знаците (Ж. Бодрияр) до асемиотията като психоаналитичен проблем (Ю. Кръстева).
• Пламен Антов. Островът Америка.
• Димка Гичева-Гочева. „Сътворението” на Гор Видал: преобръщането на представите на европейците.

2. ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦЪТ ЗАМИНА ЗА АМЕРИКА
11.45 – 13.00

• Димитър Камбуров. Щатите ми. (От Хемингуей до Пинчън, от Ървайн до Статън Айлънд).
• Едвин Сугарев. Бог в Ню Йорк, или за дилемите на модерния интелект.
• Елка Димитрова. Интелектуалецът замина за Америка.
• Александра Главанакова. Интелектуалецът като терорист – един български прочит.
• Людмила Костова. Miroslaw Penkow and the Bulgarian Migrant Experience in the US: Towards a Definition of a Postnational Middle-Class Identity.


• 13.00 – 13.30 : дискусия
• 13.30 – 14.30 : обедна почивка

3. ОТРАЖЕНИЯ (1)
14.30 – 15.45

• Йордан Костурков. България и български герои в американската литература (XIX – XXI век): четири казуса.
• Клео Протохристова. Холдън Колфийлд по български – преводи, прочити и употреби.
• Милена Кацарска. Парапозиции: рефлексия върху библиографията на предговори/послеслови към американска литература в превод на български език.
• Иван Христов. „Форд, По и Джаз-банда” – българо-американски литературни и културни отражения между двете световни войни.
• Стилиян Стоянов. Сюжетите „Томас Едисон” и „Никола Тесла” в българските социокултурни контексти.

4. ОТРАЖЕНИЯ (2)
16.00 – 17.30

• Николай Чернокожев. Америка – разказана и показана от Алеко.
• Калин Николов. Български художници в Съединените щати.
• Петер Цанев. За влиянието на американския неоавангард върху някои абстрактни тенденции в българското изобразително изкуство през 1960-те и 70-те години.
• Наталия Няголова. Образът на американеца в българското кино от 70-те години – семиотика и идеология.
• Корнелия Славова. Дългият път на Юджин О’Нийл към българската публика: американската модерност и нейните отражения на българска сцена през ХХ век.
• Венцислав Димов. Медийна музика – образи и символи на модерното и екзотичното (България, първата половина на ХХ век).
• 17.30 – 18.00 : дискусия

11 декември 2014
(НБКМ „Св. св. Кирил и Методий” – заседателна зала)

ЛИТЕРАТУРНИ ДИАЛОЗИ (1)
10.00 – 11.30

• Катя Кузмова-Зографова. USA – от „обетованата земя” до „машината за живеене”.
• Инна Пелева. Богомил Райнов, Емил Боев и Сеймур – за Студената война с топлота.
• Емил Димитров. Светослав Минков – от Радомир до Америка.
• Людмила Малинова. Една малко позната книга за Съединените щати (Златка Чолакова).
• Пламен Антов. Приключения в Дивия Запад – българският случай.
• Миглена Николчина. За „българската поетеса” на Ъпдайк.


• 11.30 – 12.00 : почивка

ЛИТЕРАТУРНИ ДИАЛОЗИ (2)
12.00 – 13.15

• Михаил Неделчев. „Литературната нормализация” чрез поезията.
• Соня Николова. Утопичната Америка в текстовете на български писатели от последното десетилетие на ХХ век.
• Надежда Цочева. Колекции от меланхолии и места на паметта. Образите на Америка и Европа във „Физика на тъгата” от Г. Господинов.
• Рени Манова. Америка като тема в българската литература и приносът на един съвременен автор.
• Емилия Занкина. Изследователски импресии от България.
• 13.15 – 14.00 : дискусия

Изтегляне на програмата в PDF

Странно, но факт: след едно силно изключение от края на ХІХ век (именно поради самостойната си значимост то ще бъде изключено от полезрението ни тук) и мощно активизиране след 1990-те години (което ще бъде специален обект на интереса ни), отношенията със САЩ не са сред определящите за българската литература и култура. Част от причините за това изглеждат ясни: геополитическите и идеологически констелации през ХХ век, географската отдалеченост и може би още по-голямата отдалеченост в сферите на националния характер…

За разлика от ситуациите в някои други сродни нам славянски, балкански и южноевропейски страни (като Русия, Полша, Югославия, Гърция, Италия), за българите Северна Америка не е особено атрактивна емигрантска „дестинация” през първата половина на ХХ век; „класическа” територия на българската емиграция е южният континент, главно Аржентина. Но при все това има достатъчно интересни, макар и все още непроучени изключения, които заслужават нашето внимание.

Ситуацията ускорено започна да се променя тъкмо през последните две-три десетилетия – буквално пред очите ни. Включително и чрез повишаване на интереса към теоретично осмисляне на тези процеси. Но не ни е известно до този момент отношенията между България и САЩ да са били предмет на специален дебат в един хуманитарен, литературно центриран аспект. Амбицията на настоящия форум е да запълни отчасти този пропуск.

Намеренията и проблемният обхват на конференцията са отразени в нейния наслов. Той очертава една достатъчно широка в основата си, концентрично свиваща се проблемна територия, давайки възможност българо-американските отношения в различни аспекти на хуманитарното да бъдат обгледани в тяхната относителна контекстуална пълнота – от един базисен дебат върху „феномена САЩ” и противоречивата му роля в цивилизацията през ХХ век; САЩ като географска топика, но също и като утопия; като политическа реалност, но и като културна метафора на Модерността през ХХ век, и още повече – на постмодерните й прекрачвания до тясно фокусиране върху двустранните културни и по-специално литературни отношения (отражения), включително и в частната конкретика на техните проявления: САЩ като тема в българската литература (в по-широк, култур-философски, или по-емпиричен, емигрантски аспект); двупосочни литературно-пътеписни обглеждания; литература на българската емигрантска диаспора в САЩ (но също и в Канада)…

Отношенията между световната свръхсила на ХХ век и малка България изглеждат асиметрични във всякакъв – не само геополитически – смисъл. Техният вътрешен raison d’etre се основава повече върху радикални отлики, отколкото върху близост.

Като цяло динамиката в тези отношенията следва общата геополитическа динамика на „голямата” история през ХХ век и неизбежно вписаната в нея българска история. В тази динамика ясно се обособяват три едри периода:

1. От началото на века до Втората световна война – период, който предлага немалко примери за литературни контакти, макар и все още непроучени съвсем. Но истинската си мощ влиянието на САЩ упражнява по-скоро по косвен начин – чрез разнообразни ефекти на Модерността и масовата култура в междувоенния период.

2. Епохата на соца и Студената война (само в своята силно идеологизирана повърхност тя изглежда еднозначно ясна, но под „желязната” си видимост периодът се оказва доста динамичен, богат на скрити и разнопосочни подводни течения, както на официозно, така и на контра-официозно равнище). Наред с рутинното демонизиране (негов пръв паметник е пътеписът на Гьончо Белев от 1948 г.) протичат скрити и явни митологизации – особено от 60-те години насетне, които силно интензифицират през 80-те, когато трендът окончателно се обръща.

3. Най-динамичен, разбира се, е последният етап, от 1989 г. до днес, когато именно Съединените щати (и Канада) се наложиха като основна емигрантска „дестинация”, включително и за немалка част от българските писатели и интелектуалци. Все по-голям брой български автори от различни поколения живеят и пишат отвъд океана, а техният поглед е особено интересен поради двойствената си оптика към феномена САЩ.

Това обстоятелство, както и активните контакти изобщо, наложи Америка като специална тема и проблем – на различни равнища – в българската литература през последните две десетилетия: романи, разкази, поезия. Тя е обект и на вероятно по-голям брой пътеписи, които ако не винаги притежават значима литературна стойност, със сигурност имат културно-психологическа такава.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

ще се радваме, ако така очертаният проблемно-тематичен периметър и съдържащите се в него възможности ви се струват интересни за дебатиране.

Конференцията ще се проведе в началото на декември в София.

Материалите ще бъдат публикувани в специален сборник през 2015 г. в рамките на проекта „Литература и география” на Института за литература – БАН.

Очакваме Вашите предварителни заявки за участие на следните адреси:

plamenantov@mail.bg Пламен Антов

christoff78@abv.bg Иван Христов

and_tashev@abv.bg Андрей Ташев