Дял първи Глава пета: Типикът

Институт за литература. Posted in Кондика на Светата Бачковска Ставропигиална Обител | . Посещения: 2436

Глава пета: Т и п и к ъ т.


1/23.     Като изградил своя прехубав манастир, като го обдарил щедро с имоти и богатства, Григорий Бакуриани се загрижил да го украси и с духодви добродетели, като посели в него мъже достойни да се подвизават в монашеството и с благочестието си да служат за пример и назидание на духовници и миряни. Не било леко да се подберат такива люде, макар че мнозина са били готови да се поселят в Петричкия манастир, който освен дето им предлагал райски условия за богоугодно живеене и за пълно отдаване на молитвено служене на Бога, но още ги откъсвал от всяка грижа за материална безпечност. И съобразил Григорий, че неговият малък, но силен в Православната вяра народ – грузинският, има много по-голяма нужда от светилник, като току-що завършения манастир, защото поради бедността и голямата грижа за поминък, грузинците по-малко могат да се просвещават – не били те като ромеите, чиято просвета и наука от много столетия се развивала – още отпреди просияването на Словото и преди Милосърдният Изкупител да облече плът за спасяване на човечеството. С горещи молитви поискал благочестивият ктитор на манастира Божие напътствие, за да завърши делото изцяло и съвършено. И Бог – Който винаги подкрепя и напътствува дирещите добродетелта и упражняващите се в нейното изпълнение – подкрепил и напътил Григория към едного човека, който бил прочут в цяла Византия с мъдростта и светостта си.

2/24.     Този благочестив човек, чието име и съвременниците му не знаели, а и историята не е записала, защото вместо име, каквото носят всички люде, н е г о – за възвишения му живот, за ангелските му добродетели и светоотческа мъдрост назовавали П а н а г и й, което на нашия език ще рече Всесвят. За да не държи свещта под шиника, а да я постави на висок светилник и така да дава на всички от светлината ѝ, Панагий направил в Цариград манастир, откъдето разливал светлината, с която Бог го бил обдарил. Из цяла Византия бил прочут манастирът на Панагия, както и самият му създател, затова и Григорий – като бил загрижен за уреждането на своя манастир – по Божие внушение се отнесъл към отца Панагия за съвет и назидание и благородният и боговдъхновеният мъж не му отказал помощта си. Той дал на Григория написания от него самия – Панагия – типик или устав на манастира му в Царирад. Когато внимателно го прочел и изучил, великият доместик на Запада бил възхитен от онези дълбокомъдри правила и постановления, които, изпълнявани от монасите, биха превърнали живота им в непрекъснат празник, изпълнен само с благодатни дела и радости в името Божие. И решил Гриорий, като се поучи от типика на свети Панагия, да напише типик и за своя манастир.

3/25.     Така написал той и типика на своя манастир. И определил в него: да се съберат в манастира петдесет монаси и с игумена петдесет и един. И да живеят общежителен живот, като истински братя, без да се делят един от други за нищо. И трапезата им да бъде обща. А на трапезата да не се слагат две ястия – за по-първите и за по-последните, защото в истинския монашески подвиг няма първи и последни; нито две вина да се поставят – за игумена и за братята; защото братята избират игумена и ако не са доволни от него, могат да го сменят, когато поискат. И наредил – братята да молят винаги и с пълни сърца Вседържителя Бога да им дарува на тях мир  и на ктиторите на манастира спокойна вечност в онова светло, злачно и тихо място, където живеят само благословените от Бога, които са изповядали своите грехове и с покайни сълзи и съкрушение душевно са помолили за прошка Всеподателя. И наредил Григорий, всичките петдесет монаси да бъдат само иверийци (или же иверити, от земята Иверия – или както я наричали на Изток: Грузия); а и петдесет и първият – игуменът да бъде ивериец – грузинец. За да просияе грузинското православие – чисто и свято, каквото го  били оставили апостолите, и преди всички апостол Андрея Първозванний, който се подвизавал в Грузия. Така промислил Григорий Бакуриани, а това било угодно Богу, защото Бог вижда и в тъмното и защото за Него лицемерието е ясно и всяка корист позната. Но за да бъде манастирът му свободен от намесата на люде користни и алчни, за да бъде манастирът му свят и пресвят, както по душевно разположение го съградил, Григорий поискал златопечатан хризовул с подписа на самиго императора Алексиса Комнина – оставен върху пергамент (или както казват ромеите: мемврана) с киноварово мастило. Такъв хризовул му дал великият и светъл император, цар-господар на ромеите и самодържец, защото го обичал и почитал, като верен другар и сърдечен приятел, като човек на царя и държавата.

4/26.     Пишело в този хризовул: никой да няма право на намеса в делата на манастира, който е съграден във Филипополската тема от нашия вилик доместик на Запада и севаст – господина господина Григория Бакуриани – нито светска, нито духовна власт, нито патриархът на Константинопол, нито митрополитът на Филипополис (той същият град е Пловдив), нито който и да било малък и голям, нито който и да е държавен сановник, който знае наредбите на нашето царство и господарство. Защото Господин Григорий – нашият верен доместик на Запада и севаст, направи манастир, не за да остави в него роднините си да печелят като на търговско сборище, а създаде манастир, за да бъде възхвалена Божията майка, Която е наша застъпница пред светия престол на Бога, за да бъде възхвалена и обичана с най-голяма обич, каквато ѝ подобава, защото едничка бе избрана от жените да даде на Самаго Бога плът и да го направи равен на нас – земните люде, за да може да ни изкупи из бездната на злото и греха, – Слава Тебе Христе Боже наш, слава Тебе!

5/27.      Пишело още в този хризовул: никой да няма право да нарежда като правило за манастира, каквото и да било, освен правилата, наредени от ктитора на манастира Григорий Бакуриани, защото той го е направил по внушение на Бога Всепромислителя,  а не на случайна светска власт или на някакво хрумвание, на каквото се отдават слабите духом. Затова нареждаме с  нашия златопечатан хризовул, никой да не посмее да поиска каквато и да било тегоба от този манастир, нито да му наложи някакво царско даждие. Нареждаме още, в този манастир да се подвизават 50 души монаси иверийци, и петдесет и първият да бъде игуменът – и той да е ивериец. Нареждаме още, щото всичко, каквото нашият велик доместик на Запада Григорий Бакуриани напише в своя типик за манастира, това да има силата на държавен закон и никой да не смее да го отмени, за да не го постигне анатема от Бога и светите отци на нашата православна вяра, събрани на светите църковни вселенски събори.

6/28.     А Григорий Бакуриани, като пишел своя типик, бил смирен и скромен, както подобава на такива велики люде и затова не написал нищо строго, нито тежко за изпълнение, а, смирено и скромно писал за повинованията, които предстояли на братята, подвизаващи се в неговия манастир. Изисквал от тях ктиторът на манастира да бъдат смирени и скромни, да са доволни от спокойния живот, който им създал  и да се трудят с благородни монашески трудове, за да придобият великото милосърдие на Отца Бога – и не само за себе си да го придобият, а и за него – недостойния Григорий, който изпълнявайки дълга си, много скърби и страдания допринесъл на хората, водейки жестоки войни и създавайки тежки премеждия на мирните люде. И като изписал всичко това в своя манастирски типик, Григорий Бакуриани прибавил още и какви права и задължения трябва да имат всички братя, и всички от тях, които заемат длъжности в манастирската управа: от игумена да клисаря и от епитропите до скевофилакса или както още се е назовавала тази длъжност: дохиар.

7/29.     А за игумена Григорий особено наредил: първи игумен назначил той, като ктитор на манастира, а останалите – след първия – да се избират от братята монаси и след избора си да бъдат до своята смърт манастирски първенци, ако не се провинят и не покажат лоши нрави, срамещи манастира или разхищаващи неговите имущества, или притесняващи братята и унижаващи ги в тяхното послушание и монашеско подвизаване. Още писал, че ако такъв игумен – не дай Боже – заеме игуменството, той да бъде свален от братята от високото място, което недостойно е заемал. А за да се види недостойнството му, ако такова има и проявява, нека два пъти в годината игуменът да дава сметка за делата си пред целия братствен събор и съборът да решава, каквото е правилно. Така също определил Григорий Бакуриани и братята монаси, заемащи длъжности в манастирската управа, да дават сметка за делата си пред игумена и той да определя кой е постъпвал право и кой е нарушил правилата. А всичко това Григорий наредил, за да има мир в манастира му и неговото благочестие да продължава от век във век и да учи и ръководи миряните, които населяват земите (селищата и крепостите и другите поселения), които ограждат манастира. Наредил още пречестният Господин Григорий, щото монасите в манастира му да бъдат винаги заети с молитвено дело и да изпросват в непрекъснати литургии упокоение за неговата душа и за душата на брат му съктитора Господина Абазия; а поради това да не напускат манастира било, за да си набавят нужните им дрехи и други пособия; за да имат такива, той – ктиторът – наредил два пъти в годината да стават в манастира сборове, на които да идват търговци и да продават това, което е необходимо на монашествуващите. А пък за да могат монасите да си купуват това, което им трябва, определил той – основателят на манастира – всеки брат-монах да получава според чина си и службата си в манастирската управа определен брой нумизми (монети) от манастирската каса.

8/30.    Още нещо, което Григорий Бакуриани определил за своя манастир, той написал в член 24 на типика. И то – дословно – гласи: „да не се приема ромеец за свещеник или за монах в моя манастир и по каква причина. Поръчвам на всички и им вменявам в най-строга заповед да не приемат в светия ми манастир ромеец за свещеник или за монах… Аз се предпазвам с такава една поръка, за да не би ромеите, които са хора насилници, хитри и алчни, да донесат някаква щета и вреда на манастира или насила да доведат на това място някой, който ще побърза да стане господар и да си присвои игуменското звание или по друг проклет повод да обсеби манастира. Виждали сме такива неща често да се случват сред нашето племе, което е простодушно и добро...”

9/31.    Като оставил и това поръчение, което предпазвало манастира му от възможно гръцко хитро вмъкване в него, Григорий Бакуриани призовал и събрал в манастира си петдесет благочестиви и христолюбиви мъже – иверийци (грузини) за монаси и поставил петдесет и първия – техния началник и игумен Григорий Вавина, който бил благонравен, мъдър и верен на Светото Православие и когото Григорий Бакуриани имал дълго време като свой верен човек.

10/32.     Завършен бил типикът през декемврия месеца на лято Господне 1084. Тогава го оставил Григорий Бакуриани на своя манастир, поверил го на игумена, препоръчал го на Пресветата Дева и сърдечно помолил Промислителя Бога, щото нищо в този типик да не се изменя, нито да се прибавя, нито да се отмахва. Написан бил типикът на три езика: иверийски (грузински), арменски и ромейски. Последният, който Григорий възприел като първообраз, бил подписан от него самия с арменски слова.

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.