Дял първи Глава четвърта Делото

Институт за литература. Posted in Кондика на Светата Бачковска Ставропигиална Обител | . Посещения: 2028

Глава четвърта:  Делото


1/18.     Когато стигнала в Цариград, войската на великия доместик Григорий Бакуриани била посрещната от населението на богохранимата столица на Византия с песни, цветя и възгласи за многолетие на севаста и войниците му, които разгромили печенезите. Сам императорът – благородният Алексис Комнин – посрещнал в трема на двореца си Григория, и след като го прегърнал и целунал братски с възхвала за победата му и с благодарност, загдето безстрашно се е сражавал за величието на Византия и спокойствието на царя ѝ, попитал каква награда ще иска прославеният войн. „Макар, – казал той, – за тебе и твоето дело всяка награда да е малка и незначителна; но нека Бог, който обдарява доблестните, да ти въздаде по-голяма награда.” – „Господарю, –промълвил Григорий, – ти знаеш, че никога никаква награда не съм ти искал. Обдарявал си ме щедро и прещедро и аз съм бил благодарен с цялото си сърце. Сега обаче, аз ще поискам сам наградата си: ако наистина ти мислиш, че заслужавам да бъда награден, не искам нищо освен един твой златопечатан хризовул, който да ми даде правото върху своя земя да построя манастир в чест на Пресветата и Пренепорочна Владичица наша Богородица...” Като чул това, императорът втори път прегърнал своя предан служител и верен другар и на часа заповядал да се напише хризовула и саморъчно го подписал с особеното киноварово мастило, с което се подписвал само той.

2/19.     Закипяла работа на Янова поляна. Стотици работници зидари, каменоделци, дърводелци – в надпревара работили, за да изградят час по-скоро светия и пресвят манастир. Най-добрите майстори условил Григорий Бакуриани, защото искал построеният от него манастир да бъде от хубав по-хубав, та поне малко да подобава на Майката Господня, за Която всяка земна слава е нищожна, щом Сам Бог я удостоил с небесната слава да въплъти Самаго Бога. Благочестиво дело започнал Григорий Бакуриани и с благочестие го започнал: не ограбил труда на своите крепостни селяни, не ги заставил да му работят ангария, а за всеки труд заплащал със свое злато и сребро. И само със свой труд и свое залягане направил всичко.

3/20.     Издигнал се на Янова поляна дивен манастир, с великолепен храм в слава на Божията Майка, с друг – не по-малко великолепен – в чест на Светаго Иоана Предтеча и Кръстител и с трети – за възхвала на Божия Войн и Победоносец Свети Георгий. Сред прелестната природа на Родопите, гален от бистрата, пълноводна и бързоструйна Чая, манастирът на Григорий Бакуриани наподобявал оня чудесен Божий рай, в който безбедно и щастливо живеели прародителите Адам и Ева. Постарал се великият доместик на Запада да обдари манастира си така, че живеещите в него монаси да не чуствуват никога никакви лишения, да не се принуждават да полагат усилия и трудове за препитанието си, за да имат възможност спокойно и с голямо старание непрестанно да въздават молитви на Твореца и да умилостивят Всеблагия да дарува Небесното Си Царство, както на тях – молещите се, така и на техния благодетел – ктитора на манастира Григорий. А цялото дело било завършено през 1083 лято Господне.

4/21.     На изток от манастира – на разстояние колкото два изстрела с лък – Григорий Бакуриани построил храм и костница, в която да се упокоят костите му, когато Ангелът Божий го призове Отвъд. Като направил костницата, той си спомнил и думите на своя покоен брат – Абасий – който бил завещал: „Гдето брат ми Григорий издигне храм – манастир и гробница, там и аз да бъда погребан.” И отишъл Григорий в Карс (в източната земя на Визания), където се покоило тялото на брат му, взел братовите си кости и ги пренесъл в костницата при своя манастир.

5/22.     Щедро обдарил Григорий своя манастир, като му оставил почти всичките си владения във Филипополската тема, а освен това и някои свои владения из други предели на Византия. А подарил той, както и сам е записал това, следните села, крепости и места: селото Петрич, или Василикис, което се е намирало между Стенимахос и Горните Родопи; при това село имало и яка крепост, която трябвало да пази манастира от вражи нашествия. По името на тази крепост и на селото и самият манастир започнал да се нарича Петрички; подарил още селата Стенимахос, Бачково, Добролък, Добростан, Вурсей, Лалково, Яврово; подарил още местностите Липица, Света Варвара, Янова поляна (на която бил изграден манастирът); подарил още и замъците Воден, Баница и селото Гелово. Всички те били във Филипополската тема. Освен тях Григорий подарил и имотите си в Мосинопол, като се почне от самата Мосинополска крепост и селищата Заотци и Минас до крепостта Перитеорион и самата тази крепост, и манастирът Св. Георгий в планината Папикион, и още други именея, които – може би защото са били по-малки, а може би и защото сам Григорий не е могъл да си ги припомни, когато ги е описвал – подарил той на своя Петрички манастир, за да имат подвизаващите се в манастира монаси излишък от всички земни блага, та като не се грижат за тяхното припечелване, да отправят неспирно грижите си към небето, за да заслужат Божията благодат и изкупление на душите си и Живот Вечен. А чрез техните непръкъснати и топли молитви да придобие Божията милост и сам ктиторът Григорий, както и брат му Абасий – негов съктитор в богоугодното дело: изграждането на манастира. Защото, макар и преселил се Отвъд, Абасий предварително бил оставил на брата си Григория своите имоти в Солунската тема, за да ги употреби за богоугодното дело: построяването на манастир и гробница.

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.