Дял първи Глава шеста: Благословението.

Институт за литература. Posted in Кондика на Светата Бачковска Ставропигиална Обител | . Посещения: 1951

Глава шеста:  Благословението.


1/33.     Тъкмо по времето, когато вече завършил типика на своя манастир, Григорий Бакуриани посрещнал в своето Филипополско владение един скъп гост, който Сам Бог му изпратил, за да завършат двамата благочестивото дело до край и точка. Защото – за да бъде манастирът узаконен не само от държавната власт, което и сторил светлият цар-господар на Византия Алексис Комнин със златопечатния си хризовул, а да бъде узаконен и от църковните власти – трябвало някой висш духовник и кириарх да утвърди неговия типик. А както е писано по-горе, Григорий не искал ромеите да се вмъкват в манастира му, та със своите лоши качества да внесат смут между братята или да увредят на самия манастир; затова именно и не искал утвърждението на написания от него типик да стане от Цариградския патриарх или пък от Филипополския митрополит. Тъкмо в тези грижи на Григория Бакуриани се вмъкнала Божията Промисъл, Която всякога подкрепя благородните и благоразумни постъпки. Не друг, а Самата Божия Промисъл изпратила за гост на Григория във Филипополис Всесветейшия Иерусалимски патриарх Господина Евтимия – мъж, изпълнен с всяка добродетел, украсен с благочестие и мъдрост, обдарен от Духа Светаго с проницателност и сладкословие.

2/34.     Като познавал тези дарби и достойнства на Светейшия Патриарх, сам императорът цар Алексис се ползвал от тях, за да постига мирни победи и придобивки за византийския народ. И сега било пак така: цар Алексис възложил на Боговдъхновения Светейши Патриарх Евтимий да отиде в Солун (или по ромейски Тесалоники), за да се срещне с вожда на франките – Боемунд Тарентски и да уговори с него условия за мир между Византия и франките. След успешно завършване на тази народополезна и благословена от Христа Бога работа, Патриарх Евтимий решил да посети и своя приятел великия доместик на Запада – Григорий Бакуриани и да отпочине от трудовете си в неговото имение. А когато отишъл във Филипополис, а оттам и в току-що завършения Петрички манастир; когато видял дивната природа, великолепния трипрестолен храм и чудния храм-гробница; когато чул сладкогласото пение на монасите и видял смирението и страха от Бога, с които служат предписаните молебствия и служби – светейшият патриарх се възторгнал и с умиление и любов към големия труд на Господина Григория да създаде сам самичък, със свои грижи и средства такъв чуден и пречуден манастир в чест и за слава на Божията Майка – с вседушевна радост дал и църковно благословение на манастирския типик и така го направил непоклатим от превратността на времето, та като е непоклатим той – непоклатим да бъде и основания върху неговите наредби манастир. А това станало през месец декемврий на седмия индиксион от 6592 лято от сътворението, което е 1084 лято от Рождеството на Христа Бога в плът.

3/35.     След като престоял известно време в манастира, патриарх Евтимий Иерусалимски си заминал, като благославял и възхвалял Божието милосърдие, Което така щастливо вдъхновило великия доместик на Запада и севаста Григорий Бакуриани да изгради такава мощна крепост на чистата и свята Вяра в Христа Спасителя, каквато винаги имали и зорко пастрили Светите Православни Източни Църкви. След него заминал за столицата и сам господин Григорий, за да продължи да служи на светлия и велик цар Алексис Комнин. А манастирът на Петричката Богоматер останал да грее неугасимо от светлината на своята Закрилница и да осветлява пътищата на всеки, който дири Нейната ангеломощна закрила от примките на лукавия и Нейното небесно застъпничество пред престола на Светата, Единосъщна, Неразделна и Животворяща Троица – Отца и Сина и Светаго Духа.

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.