ВЪВ ВЛАКА

Змей Горянин. Posted in Стихове от ръкописния албум | . Посещения: 2306

Едно парченце слънчево небо
през рамката на малкия прозорец, -
а в мен гори безкрайната любов,
а в мене греят ширните простори; -
и всичко е прекрасно и добро:
скалите са божествени палати,
нивята – разтопено чисто злато,
реките – тежко, синкаво сребро.

Шуми в липите пътника южняк,
като море вълнуват се нивята, -
и волно пее бягащият влак
с отмерения шум на колелата;
и както странник от любов разбит,
за свойта скръб утеха не намира, -
един щурец тъй тихо, тихо свири
под пейките в купето нейде скрит.

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.