ПО БЯЛАТА ПЪТЕКА

Змей Горянин. Posted in Стихове от ръкописния албум | . Посещения: 2692

По бялата пътека на моя земен път
спокойно и полека годините вървят.

Как устремно летяха, когато бях дете! –
Това ми е утеха, че днеска кретат те.

Когато бях дете ли? – Да! Може би тогаз
съм вярвал в дните бели и съм ги чакал аз.

А сетне вече свикнах да гледам с поглед друг:
не чакам да поникнат лалета вместо лук!

Минавайте години! Мен все ми е едно!
Светът не ще загине със мене наедно!

А мъдростта, която в живота съм добил
не бе море, а блато – и в него аз съм гнил...

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.