Атанасова, Цветанка

Институт за литература. Posted in Именник | . Посещения: 5049

Цветанка Цочева Атанасова

Доц. д-р Цветанка Атанасова

Име: Цветанка Цочева Атанасова
Дата на раждане: 13. 07. 1950 г.
Място на раждане: гр. Троян
Е-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Тел: +359 878 697 768

ОБЛАСТ НА НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ:

  • литературна история;
  • естетика;

ОБРАЗОВАНИЕ:

  • 1983 - Доктор по филология
    Тема на дисертацията: Кръгът "Мисъл" и българският символизъм
  • 1969 - 1973 Софийски университет "Св. Кл. Охридски", факултет по славянски филологии, българска филология, втора специалност - философия

АКАДЕМИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ:

ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА ПРИ БАН

  • 1994 - старши научен сътрудник ІІ ст.
  • 1984 - 1993 научен сътрудник
  • 1979 - 1983 филолог-проучвател
  • 1976 - 1979 редовен докторант, научен ръководител - проф. д-р Стоян Каролев

УЧАСТИЕ В НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТИ:

  • 1998 - 2000 "Езиците на европейската модерност"- съвместен проект с Института за световна литература и Института за словашка литература към САН
  • 2001 - Енциклопедичен речник на българската литература след Освобождението
  • 2001 - Теодор Траянов и немскоезичната литература
  • 2001 - Периодика и литература
  • 2000 - Актуални прочити на новата и съвременната българска литература
  • 2005 - Българският модернизъм: мирогледни и естетически позиции, полемики и равносметки

ЛЕКЦИИ:

СУ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ":

  • 2006: История на българската литература от Освобождението до І световна война - основен курс, задочно обучение
  • 2007: История на българската литература от Освобождението до І световна война - основен курс, задочно обучение

НАУЧНО РЪКОВОДСТВО НА УСПЕШНО ЗАЩИТИЛИ ДОКТОРАНТИ

  • 1998 - 2001 : Научен ръководител на докторанта на редовна подготовка в ИЛ Елка Ивелинова Димитрова
  • 2002 – 2005 : Научен ръководител на докторанта на редовна подготовка в ИЛ Пламен Антов Петков

ИЗБРАНИ ПУБЛИКАЦИИ:

I. Книги

  • Кръгът „Мисъл”. – София : УИ „Св. Климент Охридски”, 1991. - 175 с.
  • Българският модернизъм. - Изд. РИВА, 2017, 480 с.

ІІ. НАУЧНИ СТУДИИ И СТАТИИ

  • 1. Характерологични черти на националната ни психика в драмата на Антон Страшимиров „Вампир”. // Литературна мисъл, 1972, № 3, с. 80-84.
  • 2. Светослав Минков и диаболизмът. // Литературна мисъл, 1975, № 3, с. 79-94.
  • 3. Минко Николов. // Литературна мисъл, 1977, № 3, с. 65-69.
  • 4. Кръгът „Мисъл” и „европеизирането” на българската литература : Приносът на Пенчо Славейков, Петко Тодоров и Яворов за идейно-тематичното и психологическото обогатяване на българската литература. // Литературна мисъл, 1979, № 9, с. 85-108.
  • 5. „Млади” и „стари”. // Език и литература, 1980, № 4, с. 67-82.
  • 6. Проблемът национално-общочовешко и самосъзнанието на българската литература. // Език и литература, 1980, № 5, с. 12-22.
  • 7. За национална по дух литература. // Литературна мисъл, 1981, № 2, с. 70-85.
  • 8. Пътищата на литературното ни развитие в теорията и критиката на българския символизъм. // Език и литература, 1983, № 6, с. 18-29.
  • 9. Кръгът „Мисъл” – радетел за национална по дух литература. // Съвременна България : Т. 5. Развитие на българския език и на българската литература : Трета комплексна международна научна конференция по българистика, 1980. – София, 1984, с. 314-321.
  • 10. Възгледите на българските символисти по въпроса за националния облик на литературата. // Език и литература, 1985, № 1, с. 57-63.
  • 11. Отношението на българските символисти към родната литературна традиция. // Литература, общество, идеи : Изследвания на млади научни работници [Сб.]. – София :БАН, 1986, с. 188-207.
  • 12. Пейзажната лирика на Емануил Попдимитров. // Литературна мисъл, 1986, № 9, с. 38-43.
  • 13. Пейзажът в лириката на Дебелянов. // Литературна мисъл, 1987, № 10, с. 32-45.
  • 14. Антон Страшимиров в Солун. // Критика. Есеистика. Народопсихология : Юбилеен сб. в чест на чл.-кор. Ефрем Каранфилов. – София : БАН, 1988, с. 146-153.
  • 15. Кръгът „Мисъл” в развитието на българската литература.// Втори международен конгрес по българистика : Доклади, Т. 12. Българската литература след Освобождението. – София, 1988, с. 53-60.
  • 16. Лирикът Кирил Христов. – Родна реч, 1988, № 10, с. 7-11.
  • 17. Гео Милев и българският фолклор. „Иконите спят”. // Гео Милев. Нови изследвания и материали. – София, 1989, с. 172-181.
  • 18. „Летопис на Българското книжовно дружество в София” (1899-1911) – Периодика и Литература, т. 2. – София : БАН, 1993, с. 512-514.
  • 19. Естетика на антиреализма: Гео Милев и списание „Везни”. // Литературна мисъл, 1994, № 4, с. 65-80.
  • 20. „Културно единство” (1908-1909). // Периодика и литература , Т. 3. – София : БАН, 1994, с. 341-355.
  • 21. „Семейно огнище” (1909-1910). // Периодика и литература, Т. 3. – София : БАН, 1994, с. 384-391.
  • 22. „Теменуга” (1909-1910). // Периодика и литература, Т. 3. – София : БАН, 1994, с. 392-415.
  • 23. Списание „Мисъл” и кръгът „Мисъл”. // Ах, Мария, 1995, № 1 (6), с. 18-24.
  • 24. „Литературен лист” (1911). // Периодика и литература, Т. 4. – София : БАН, 1995, с. 64-66.
  • 25. „Литературна беседа” (1911). // Периодика и литература, Т. 4. – София : БАН, 1995, с. 67-77.
  • 26. Поетът Емануил Попдимитров. Родолюбецът от Западните покрайнини. // Век 21, № 29, 29. ХІ – 5. ХІІ. 1996, год. 7, с. 13.
  • 27. Гео Милев и списание „Везни”. // Век 21, № 10 (323), 28. ІІІ – 3.ІV. 1997, год. 8, с. 13.
  • 28. Д-р Кръстев и списание „Мисъл”. // Век 21, № 16, 30. V. – 5.VІ. 1997, год. 8, с. 13.
  • 29. „Везни” (1919-1922). – Периодика и литература, Т. 5. – София : БАН – „Карина – М”, 1999, с. 96-146.
  • 30. Към въпроса за границите на българския модернизъм. // Езиците на европейската модерност. Български и словашки прочити. [Сб.] - София: ИЦ „Б. Пенев”, 2000, с. 109-118.
  • 31. Пространствени визии в „Подир сенките на облаците”. // Сборник „120 години Пейо Яворов”(1878-1998) : Международна научна конференция, София, 29-31 окт. 1998. – София, 2000, с. 164-171.
  • 32. Hrdina v próze Čavdara Mutafova a Svetoslava Minkova. // Hrdina v stredoeurópskich a balkanskich literatúrach 19. a 20. storočia. – Bratilava : VEDA, 2004, p. 115-122.
  • 33. Културологът Кирил Кръстев. // Детонация, г.ІV, № 2 (31), февр. 2005, с.11.
  • 34. Естетическите възгледи на Боян Пенев в контекста на модернистичната естетика. // Мостове. Сборник в чест на 70-год. на Йордан Василев. – София, 2005, с. 64-70.
  • 35. „Невероятните” разкази на Светослав Минков в контекста на модерната литература. // Литературна мисъл 2005, № 2, с. 92-102;
    Също и в: Модерният наратив. Интертекстуални пресичания. Проблеми на българската литература през ХХ век. : Сборник в чест на проф. Е. Константинова. – София, 2006, с.103-114.
  • 36. Алеко в българската литература и в духовния ни живот. // Алеко Константинов - вечният съвременник. [Сб.] Доклади и съобщения от юбилейна научна конференция по случай 140 г. от рождението на А. Константинов, юни, 2003 г. – София : БАН – „Карина – М”, 2006, с. 7-10.
  • 37. Прозата на Николай Лилиев. // Литературна мисъл , 2006, № 2, с. 121-129.
  • 38. Одисеята на една книга: „Забравените от небето” от Екатерина Томова. // В курсив и под линия // Hangsúlyok és súlyok. Тенденции и акценти в българската и унгарската литература (1989-2008). – Будапеща/ Budapest : ИК Гутенберг – Napcút Kiadó, 2008, с. 105-110; Rezümék: p. 205-206.
  • 39. Основни идеи и понятия в естетиката на българския модернизъм. // Списание на БАН, 2009, 5, с. 47-54.
  • 40. Художникът като критик. Подстъпи към идеологията на българския модернизъм. // В: Критическото наследство на българския модернизъм. Как го четем сега. – София : ИЦ „Б. Пенев”, 2011, с. 7-48.
  • Мислят ли се като модернисти българските модернисти? // В: С възрожденски дух и модерен поглед : Сборник в чест на чл.-кор. проф. Милена Цанева. – София : ИЦ „Б. Пенев” – Акад. изд. „Проф. М. Дринов”, 2012, с. 303-309.
  • 42. Българският модернизъм: текст и метатекст: синхрония и асинхрония. // В: Пространствата на словото : Юбилеен сборник в чест на проф. дфн Светлозар Игов. Т. 1. – София : ИЦ „Б. Пенев”, 2012, с. 273-280.
  • 43. Културната стратегия на кръга „Мисъл”. Европейско и родно. В: Модернизъм в българската и македонската литература. Сходства и различия. – София – Скопие: „Век – 21” - Прес, 2015, с. 99-110.
  • 44. Иван Радославов и списание „Хиперион”. // В: Иван Радославов. 135 години от рождението на критика. Нови изследвания. – Велико Търново: ДАР-РХ, 2015, с. 19-67.
  • 45. Емануил Попдимитров и списание „Хиперион”. // Литературна мисъл, 2016, № 1, с. 75-95.
  • 46. Д-р Кръстьо Кръстев, или живот за нравствен идеал. – Списание на БАН, 2016, № 5, 46-50.

ІІІ. СЪСТАВИТЕЛСТВО И НАУЧНА РЕДАКЦИЯ

  • Критика. Есеистика. Народопсихология : Юбилеен сборник в чест на чл.-кор. Ефрем Каранфилов. / Редакционна колегия: Иван Сарандев, Иван Цветков, Симеон Хаджикосев, Цветанка Атанасова. – София : БАН, 1988. - 320 с.
  • Езиците на европейската модерност : Български и словашки прочити. / Съставители: Христина Балабанова и Адам Бжох; Редакционна колегия: Цветанка Атанасова, Христина Балабанова, Ян Кошка. – София : ИЦ „Б. Пенев”, 2000. -287 с.
  • Стоян Михайловски, Пенчо Славейков – ракурси на модерното : [Сб.] / Съставители и редактори: Маринели Димитрова, Пламен Антов, Цветанка Атанасова. – София : ИЦ „Б. Пенев”, 2009. - 320 с.
  • Критическото наследство на българския модернизъм. Т. 1-4. / Съставителство и редакция: Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Цветанка Атанасова. – София, 2009. - 478 с.; 387 с.; 502 с.; 316 с.

ІV. СТАТИИ В РЕЧНИЦИ И ЕНЦИКЛОПЕДИИ

  • I. В: Речник на българската литература. В 3 т. / Гл. ред. Георги Цанев. – София : БАН, 1986-1982. : Т.3 П-Я, 1982, 744 с.:
  • Антов, Ясен Петров. - с.651.
  • Недков, Здравко Тодоров. - с.733.
  • Савов, Ботьо (Ботьо Савов Стоянов). – с. 229.
  • II. В: Енциклопедия „България”. Т. 3. И-Л. – София : БАН, 1983.
  • Кръстев, Кръстьо Котев – с.627-628.
  • III. В: Речник по нова българска литература : 1878-1992 / Гл. ред. Магдалена Шишкова. – София : Хемус, 1994, 440 с. :
  • Андрейчин, Иван Стоянов – с. 15-16.
  • Бориславов, Иван (Иван Бориславов Попов). – с. 38.
  • Бръзицов, Христо Димитров. – с. 43-44.
  • Казанджиев, Спиридон Спасов. с. 157-158.
  • Кръстев, Кръстьо Котев. – с. 192-194.
  • Кьорчев, Димо Петров. – с. 199-200.
  • Марангозов, Николай (Николай Цанев Нейков) – с. 215-216.
  • Марангозов, Цветан Николаев. – с. 216.
  • Мицков, Георги Христов. – с. 238.
  • Недков, Здравко Тодоров. – с. 248.
  • Николчина, Миглена Илиева. – с. 254.
  • Панайотов, Филип Ламбев. – с. 263.
  • Попдимитров, Емануил (Емануил Попдимитров Попзахариев). - с. 284.
  • Радославов, Иван Радков. – с. 300-301.
  • Томов, Александър Александров. – с. 381.
  • Томова, Екатерина Томова. – с. 381.
  • Траянов, Теодор Василев. – с. 383-384.
  • Шейтанов, Найден Христов. – с.415.
  • ІV. РЕЦЕНЗИИ ЗА ИЗДАНИЯ С НАУЧЕН ХАРАКТЕР

    • Приносът и пропуските на „Топонимията на Троянско”. // Български език, 1971, № 6, с. 579-580.
      [Рец. за: Николай Ковачев. Топонимията на Троянско. – София : БАН, 1969.]
    • „Съвременни силуети” от Стефан Коларов. Литературно-критически портрети. Изд. „Народна младеж”, 1972, 236 с. . // Литературна мисъл, 1972, № 6, с. 157-159.
    • „Петима поети” от Милена Цанева. Изд. „Български писател”, 1974, 202 с. // Литературна мисъл, 1975, № 2, с. 164-167.
    • „Литература и общество” от Тончо Жечев. Изд. „Български писател”, 1976, 341 с. // Литературна мисъл, 1976, № 7, с. 132-135.
    • Книга за българския символизъм. // Сравнително литературознание, г. ІІ, 1983, № 3, с.106-110.
      [Рец. за: Стоян Илиев. Пътищата на българските символисти. – София, 1981, 369 с.]
    • „Безпощадният мечтател. Страници за Димитър Подвързачов” от Вихрен Чернокожев. „Наука и изкуство”, С., 1986, 185 с. // Литературна мисъл, 1986, № 10, с. 168-170.
    • „Д-р Кръстьо Кръстев” от Георги Цанков. Библиотека „Видни университетски учени” : УИ „Климент Охридски”, С., 1987, 140 с. // Литературна мисъл, 1988, № 8, с.148-150.
    • „Спомени за културния живот между двете световни войни” от Кирил Кръстев. С., Изд. „Български писател”, 1988, 350 с. // Литературна мисъл, 1990, № 8, с. 136-138.

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.