Басни

Гост на България

Димитър Подвързачов. Posted in Басни | . Посещения: 2374

- Бонжур! Добре дошъл! Отдека?
- От София далека!
- Но по какъв случай?
- Бях на конгреса за правата на човека.
- Що има ново-вехто в онзи край?
- Условията идеалии!
Вред посрещачи мили,
цветя, банкети и автомобили...
Държах три сказки музикални...
- А друго нещо, тъй, по-важно?
- И там е времето тъй влажно,
но климатът все пак
е благ.

Така и хората – гостолюбиви,
засмени, приветливи,
живеят весело, студентски,
а някои дори говорят френски.
Видях окичени салони,
чух речи и приех поклони...
И там си ходят с панталони,
като у нази всичките мъже.
По влаковете само пише БДЖ.
Локомотивът кат у нас пищи.
А кухнята им – нашата почти.
Държах пространна сказка за Бетховен
и за човечното у компониста –
слушателите бяха повече от триста.
- Но казват – там живее цял народ, отровен
от безчовечното на нашата антанта,
която го притиска и дои
чрез договора от Ньойи –
и цял народ живее в ад, като у Данта?
Туй нещо не видя ли ти у тях?
- Нима така? Виж, туй пък не видях!


Така Иван Андреич, баснописец мил,
със свойта мисъл честна,
би преработил баснята известна
за онзи любопитен, който посетил
веднаж зоологически музей
и уверявал своите другари,
че видял чудеса – е-хей! –
какви мухички, бръмбари, комари, -
чак да ти зайде свят!
- А слона там видя ли, брат? –
да го попита някой се досетил -
- Но той нима е там? Ну, братец, виноват:
Слона-то я и не приметил!

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.