Басни

Слон и мъниче

Димитър Подвързачов. Posted in Басни | . Посещения: 2447

Сред улицата крачеше самин
на джунглите най-хрисимия син –
дългохоботен слон-грамада,
голям като същинска сграда,
подвижна жилищна кооперация...
Пристъпваше със слонската си грация
и мислеше за своя бащин край,
за плетениците лиани,
между които чудно се играй,
за умните орангутани
и веселите шимпанзета
по родните дървета...

Но в тоя миг, за подигравка,
отнякъде изскочи малко псе,
залая го, заджавка,
от злоба взе да се тресе,
нахвърля се ужасно
и като бясно
завря му се в краката...
Ще кажеш – ей сегичка смята
да го събори на земята
без капка срам,
и да го глътне още там...
Тогава някой се намеси
и слона спря със тоз въпрос:
- Ти много умен ли си, или много прост,
или пък се уплаши и те втресе?
Защо оставяш туй кутренце жалко,
като играчка малко,
със теб да се издява,
без нищо да му кажеш?
Така ли подобава?
Ритни го с крак – на място ще го смажеш!

- Така е – рече клонът, - ти си прав!
Ала макар че съм гигант, и як, и здрав,
дългохоботен и дебелошиен,
но що да сторя – аз съм безпартиен!
Пък даже малко опозиция!
Затуй не смея –
ще дойде тутакси полиция,
иди да се разправяш с нея!

- Така ли?
Страхуваш се от краставото пале?

- Но чуй! Макар и да изглежда май на хъш,
но то отдавна е държавен мъж
и стар член на младежката дружина...
Тъй рече слонът и отмина...

И слон да си – недей се перчи яко,
щом нямаш зад гърба си нещичко по-яко!

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.