Стихотворения

В кръчмата

Димитър Подвързачов. Posted in Стихотворения | . Посещения: 2363

Пресищат глъчът, суетата.
Дохожда час пред буря – тегне
гръмовен облак във душата.
Кой, Димчо, може да убегне
в такива часове кръчмата?

Така, печални и самички,
далек от улиците шумни
ний с теб в самотен кът отидем.
Тоз път ще бъдеме разумни:
едно, до две, най-много трички!
Но – боже! – ето го, невидим,
т о й  сяда с нас, коварно смига
и никога не казва: стига!

- Да си вървим? – Да, късна нощ е!
Налей последните стакани!
Но  т о й  се хили дяволито,
за нова чаша хитро кани
и шепне: “Малко е изпито,
ще поседите, братя, още;
вий вече сте подвластни мене!”
И ний седим, приневолени...

О, мрачно-сладостно пиянство,
как тихо е във твойте бездни!
Зла памет, скръб и мъка чезне,
и ето – призрачни пространства,
от кротки химни зазвучали –
и нищо не гнети душата...

А вън – мечтите непрежали
лежат пред прага на кръчмата.

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.