Стихотворения

Златна мрежа

Димитър Подвързачов. Posted in Стихотворения | . Посещения: 2255

Фрици! Когато ме галиш на свойте колене
и търсиш за жадни целувки уста и очи –
не питай: Защо моят рицар мълчи?
Защо са ръцете му мъртво-студени?

Не питай! Горят на езика вледени слова...
Аз виждам: над твоята руса глава
с разблудни усмивки витаят
безсмъртните призраци на любовта...
Аз тъна в кошмарно-безсънна омая
и чезна във странно-жестоката радост
да мисля за тях –
които са някога били – които не зная –
и първи са пили пиянство от твойте уста,
в лучистата утрин на твоята младост,
с пречистата сладост на първия грях,
а сетне отминали –
може би с гавра и смях...

Студен и безмълвен лежа
на твойте парфюмени, топли колене
и слушам: ти все чуруликаш над мене –
и как сладострастна е всяка наивна лъжа!
Ти сплиташ, преплиташ ефирните жици
на златната мрежа, която ме тихо люлей,
но как във зловещо блаженство душата ми тлей
и как съм злокобно щастлив – ти не знаеш, о Фрици!

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.