Стихотворения

Моята песен

Димитър Подвързачов. Posted in Стихотворения | . Посещения: 2357

В онзи час, когато властна полунощ прелей потири –
в тихострунните зефири влюбена и сладострастна,
мойта арфа седмогласна трепне и засвири.

Водопад акорди блика вихрен валс от китни рими –
откровения незрими, - кой разбира им езика?
Мойта песен няма име, кротка и велика.

Като сластна одалиска, тя пламти от жар безпътен,
гали ме със шепот смътен, кършен стан о мен притиска,
а понявга с гръмен тътен над света се киска.

А нощта под шатри звездни тръпне в пориви незнайни,
над просторите безкрайни глъхнат притаени бездни –
и душата чезне-чезне в спомени и тайни.

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.