Как дяволът чете евангелието

Българите в своята хумористична история

Димитър Подвързачов. Posted in Как дяволът чете евангелието | . Посещения: 2940

ГЛАВА I

Произход. Кубрат, Аспарух. Борба с византийците.


Нашите славни – много по-славни от нас – прадеди, са дошли, както се знае, от Азия и най-първо се поспрели около Волга, Дон и Кавказ. Те били народ с доста урбулешки темперамент, в смисъл на наклонност към женския пол. Затуй, като намерили из тия местности славяните с известните и досега златокоси и модрооки славянки, нашите деди тутакси решили да останат между тях, вместо да продължават скиталчеството си. Така те се з а б ъ р к а л и със славяните. От тук и произлязло тяхното име: забъркали-бъркали-българи. Пък и в най-характерните особености на националния им дух е останало изобщо да се з а б ъ р к в а т в чужди тям работи, да з а б ъ р к в а т понякога такива каши, че който помине наоколо, да улови носа си и да бяга през девет гори в десета, да се з а б ъ р к в а т тъкмо тогава, когато е потребно да се прояви ум и присъствие на духа, да б ъ р к а т в обществените съкровища, или пък в окото на онзи именно, който мисли да им направи някое добро, да с б ъ р к а т и конците и вълната и пътя винаги, когато това най не трябва, и, най-сетне, да се п о б ъ р к в а т лесно и бърже на всякакви човешки слабости и увлечения.

Българите, според талантливата интуиция на един наш поет и според всички исторически данни след това, са от татарско потекло. За да си въобразите по-ясно какво е представлявала от себе си физиономията на древния татаробългарин, обаче, няма нужда да се обръщате към въпросния поет: достатъчно е да разгледате с потребното научно внимание портрета на Аспаруха, рисуван от наш художник от натура и снабден със саморъчния подпис на великия основател на българската държава. От споменатия портрет се вижда, че нашите симпатични деди са притежавали носове, подобни на планински хребети, мустаци като конски опашки, цели рунтаи калпаци вместо вежди, мускулатура на лицето, каквато ще намерите в антропологията за трети клас у голия човек с червените жилки, увеличена двеста пъти, цели блата вместо очи, а поглед и общ израз на лицето – до такава застрашителна степен енергични, че като гледате тоя портрет, струва ви се, че чувате, как той ръмжи, подобно на подземно бучение пред земетръс: “Не ме гледай, че ще ме вземат дяволите да те сврасна с цепеницата!” – И вие с пълно съзнание за своята невинност се отстранявате от портрета, с надежда, че ударът ще падне най-много върху главата на художника. (На бременни жени и на деца до четиринадесетгодишна възраст този портрет изобщо не се препоръча да го гледат).
Собствено, бащата на Аспаруха – Кубрат е, който играе в нашата най-древна история важна роля, в ръка с известния сноп пръчки*).
Верен на старинния обичай, този достоен мъж, макар да не е бил обикновен баща, а “хан”, редовно отупвал петимата си синове по голо. Тази интимна процедура той, впрочем, прилагал и спрямо обикновените си поданици, колчим някой от тях сбърквал нещо. Кубрат е споделял изоставения вече у нас – за жалост – възглед, че
* Някои историци, като И. З. Мишльот и други твърдят, че Кубрат не само не бил баща на Аспаруха, но е бил даже приблизително негов син. По-късните точни изследвания, обаче, опровергаха всички предположения и доказаха със сигурност, която не търпи никакви противоречия, че по този въпрос не се знае нищо положително.

само така може да се постигне известно уразумение в царството на
татаробългарите. Но престарелият хан заболял тежко и паднал в легло. Като разбрали, че той вече не може да упражнява традиционното наказание над любимите си синове, тези мили момчета, палави възпитаници на джаз-банда и кинематографа, взели всички пръчки, с които тейко им ги шибал по-рано, свързали ги в един сноп и го оставили до леглото му, уверени, че така си отмъщават най-добре на безсилния вече тиранин. А самите те, за всяка случайност, се оттеглили до вратата на спалнята, вдигайки шум на ужасно злорадство, бясно озъбени към леглото на умиращия и тупайки свити песници един върху друг. Старецът не можал да изтърпи тая мъка и в един момент на крайно отчаяние посегнал с последни сили пак към пръчките. Не му достигнала мощ да стане и да бие, но той се привдигнал в леглото, взел снопа, пречупил го на два-три пъти и казал:
- Както тия пръчки се начупиха на десетина непотребни късчета, и никога няма да станат пак цели и полезни – така и вие и вашите поданици никога да нямате сговор и да не видите силно и цялостно царство!
И паднал бездушен.
И наистина, тутакси след смъртта на баща си, петимата братя се пръснали с диви викове кому където очи видят, като всеки повлякъл подире си своята партия. Тогава именно Аспарух потеглил с ордата си, минал Дунава, покорил славяните и славянките и образувал новата българска държава.
Това, обаче, съвсем е било тъй лесна работа, както на пръв поглед може да ви се стори. Аспарух е турил начало на дългите и тежки борби с византийците. Това е едно опасно и хитро племе, което


се хранело със змийско мляко и сплетни. По силата на безброй кръстосвания с аспаруховите българки през вековете, то оставило и до наши дни свои следи в характера на съвременния българин. Византийците са били твърде благообразни и благонамерени на вид хора, с несъразмерно развити способности за сатирически комбинации, козни и лъстивост. Те се отличават от другите познати в историята племена с това, че не може да им се вярва за нищо. Когато византиец например, ви каже: “Ах, колко добре изглеждате днес!” – и сладко примижи от приятелско разположение към вас, - трябва да бъдете уверен, че едничкото, що ви остава да вършите на белия свят, е да отърчите веднага в магазин “Последна грижа”, да си ангажирате катафалка и по-прилично място в Орландовци, защото вие вече миришете на тамян и от туй е удоволствието, което византиецът изпитва като ви гледа.
Както и да е, но византийците не могли да изтърпят съперничеството на Аспаруха на полуострова и затуй техният император Юстиниян Втори го нападнал. Аспарух обаче излязъл по-вещ и го разбил. И поради туй, както става обикновено, когато една войска се връща от бойното поле не като победителка, а в така наречения живописен безпорядък – изпатил си императорът им: не само го свалили от престола, но отрязали носа му и го изпратили на заточение – е носа, разбира се, а Юстинияна.
Защо византийците са отрязали именно носа на своя император, а не друга част от телосложението му – върху тоя важен въпрос досегашните историци упорито мълчат. Едва сега нашите собствени изследвания проляха пълна светлина в тая тъмна историческа загадка.
Но затова – в следната глава.

ГЛАВА ІІ.

Юстиниян. Чичо Стоян. Аспарух. Мадара. Абоба.

В предходната глава ние разказахме, как войските на Юстинияна ІІ, разбити от Аспаруха, си отмъстили на своя император, като го свалили от престола и му отрязали носа. Ние подчертахме, че този широко известен факт не е намерил досега едно какво-годе обяснение в сериозните исторически съчинения. И наистина, всички историци, като по заговор, се задоволяват само да отбележат факта, и да го отминат. Никой сякаш не се решава да се спре по-дълго пред капналия монарши нос и да се позамисли, обесвайки над него своя собствен.
Причината за това видимо безсилие на историците е в простата липса на правилен, логичен метод на изследване у тях. Както е известно, историческите факти са една верига явления, съставени от отделни брънки, които трябва да се разглеждат и обсъждат не откъснати, а винаги в тяхната причинна връзка и последователна съвокупност – в техния логичен смисъл.
Въоръжени, прочее, с тоя практичен метод на изследване, за нас бе много просто да открием най-сетне истинското обяснение на факта, който ни занимава. Като знаем, от една страна, че носът обикновено не е нищо друго, освен орган на обонянието, а от друга – че Юстиниян ІІ, както е било обичай тогава, е водил самичък външната политика на Византийската империя, - лесно бе да открием отведнъж, че носът на Юстинияна е бил отрязан за наказание, гдето не е могъл да подуши, какво силата на неприятелската държава е много по-голяма от неговата и да не въвлича народа си в една война с толкова неизвестен край.
Ползуваме се от този случай, да си позволим едно малко отклонение и обяснение, което ще направи за читателя съвсем достъпен нашия сигурен метод за изследване историческите явления.
Скромността изисква да признаем, че славата за откриването на тоя прост, но победоносен метод за изследване – методът на строго логичното мислене – не принадлежи изключително нам. Пръв приложи тоя метод в научното мислене известният изследвач на древната история и на произхода на езика и думите – чичо Стоян, и с това си спечели в тия тъмни области неувяхваща слава.
Чичо Стоян пръв откри – чрез метода на строго логичното мислене – точния произход на думите в нашия език от най-дълбоката древност досега. Чичо Стоян в тая си работа разсъждава така, напр:
- Що са правили нашите прадеди, когато са имали да отпразнуват победа или да чествуват някой знаменит военачалник? Те са вдигали голям шум, удряли са барабани и са пущали фишеци. Прочее, барабаните са правили едно непрекъснато: тър-р-р... Едновременно с това фишеците са се издигали нагоре със звука: ж-ж-ж... Ето ви, следователно, как е произлязла думата т ъ р ж е с т в о, която ние и до днес употребяваме за същите случаи. Прост, ясно и, най-важно, логично.
Но нелогично щеше да бъде, ако чичо Стоян, който открива винаги най-хубавите вина из столицата, не би успял да открие как е произлязла и думата в и н о. За щастие, той вече е направил това. Когато древните българи си изстискали за пръв път сок от грозде, в началото те не знаели колко е хубаво това питие. Когато сокът станал вино и те пили, тутакси се въодушевили и, понеже ги било страх някой да не дойде да им отнеме скъпоценното питие, на всеки, който се мернел пред къщата им, викали: вън, вън, вън! – и го пропъждали. Това “вън” отсетне станало “вин” и най-сетне: вино.
Чрез същия строго научен метод ние открихме и произхода на думата “майка”, например. Новороденото на нашата древна прабаба, когато тя за пръв път го сложила на гръдта си да суче, като смукнало, тъй много одобрило вкуса на неизвестното питие, че си помислило:
- А й, к а-кво хубаво мляко!
От първите два слога на тази фраза, прочие, е станала думата “ай-ка” – към която по-сетнешните новородени са принадили, за благозвучие, едно м, та е станало сегашното м а й к а.
Но като отдаваме заслужената почит на чичо Стояна за тържеството на неговия метод, и като си запазваме правото да се занимаем и в друга глава на нашето съчинение с неговите научни издирвания, - минаваме по-нататък към нашия исторически разказ.
И така, след като прогонил далеко византийските войски на Юстинияна, Аспарух ги оставил по дяволите и тръгнал назад към дома си.
Всички исторически мемоари единодушно твърдят, че степента на културно развитие на Аспаруховата войска и държава е била твърде незавидна. Радиотелефонът е бил непознат на Аспаруховите българи, а така също и електрическото осветление. Бобът и суровото конско месо са били всекидневната им храна. Изкуствата са били съвършено заключена тайна за тях. Софийските вестници от онова време разказват с най-големи подробности учудването, на което са били предмет неколцина византийски пленници, които Аспарух отвлякъл в своя лагер, и които се оказали византийски военни художници и писатели. Когато след няколко-дневен лов из гористите околности на Шумен, Аспарух със свитата си стигнал до прочутата Мадарска скала, той казал на художниците; - “Нарисувайте ме на ей-тази скала, ако не искате да ви хвърля от нея чак долу!” А на писателите поръчал да направят надпис към рисунката, но такъв, че – както се изразил сам той - “и след 20 века никой нищо да не може да разбере от него!” Ала когато всичко било готово, Аспарух не останал доволен от работата им, разсърдил им се и дал веднага заповед за поход.
Цялата главна квартира потеглила към север и там наблизо, в едно пространно поле, се разположила за нощуване и пир. Лично от Аспаруха придворният готвач получил заповед, как да приготви многобройния убит дивеч. Ала в поход бил и един готов казан с обикновения български фасул, и затова готвачът попитал господаря:
- А боба?
- Дай го на ония нехранимайковци! – намръщил се монархът.
Тая случка имала няколко важни последици в по-нататъшната българска история. Преди всичко, на същото място отсетне се е построила известната А б о б а. А след туй – от тогава а и досега в царството на българите културните занятия са нехранимайковски и на тях се пада обикновено бобът.
Б е л е ж к а. Някои историци твърдят, че описаните събития са станали не с Аспаруха, а с Крума, но ние, надяваме се, ще намерим случай да докажем, че те се заблуждават дълбоко.

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.