Как дяволът чете евангелието

Горчивата чаша

Димитър Подвързачов. Posted in Как дяволът чете евангелието | . Посещения: 3153

Тежки надгробни плочи бяха ония последни дни от живота на кроткия Назарянин.
Смътни предчувствия за нещо близко и огромно, което има да се случи с него, се виеха като градоносен облак в душата му и от час на час се превръщаха в мрачна увереност.
Каква ли горчива участ бе приготвила за сина человечески неизповедимата премъдрост на небесния отец?
А ето че в навечерието на пасхата, когато Назарянинът гостуваше заедно с учениците си в къщата на Симона Прокаженаго, във Витания, случи се една поличба, която разлюля, издъно смутения му дух.
Докато всички седяха около бедняшката Симонова трапеза, от невиделица се втурна при тях някаква жена.
Една никому непозната, бедно облечена жена.
Без да каже нито дума, тя отиде право зад богочовека и като разби о стената алабастровия съсъд, който носеше, пълен с чисто миро, проля мирото върху главата му.
И докато се стреснат да й кажат нещо, изчезна също тъй мълком, както бе дошла.
Коя бе тая неизвестна жена и кой дигна ръката й да извърши това лишно тайнство, тъкмо в тоя час?
Никой не разбра.

Учениците бяха изобщо през последно време престанали да разбират много неща.
Те почнаха да роптаят. Защо я оставиха да излее залудо толкова миро? Как не успя никой да я спре, да вземе от ръцете й скъпото миро, което, продадено, щеше да набави една добра сума за раздаване на сиромасите?
Ала той разбра съдбоносния знак.
- Не роптайте напразно! Сиромасите са тук, около нас. Вие ще имате сгода неведнаж да ги виждате и да им помагате. А м е н е в е ч е н я м а д а м е и м а т у к а. Това миро, изляно върху мене, беше помазване за погребение…
Той разбра всичко.
Свършено беше с него. Той трябваше най-сетне да стане истинска жертва, трябваше да победи смъртта чрез кръста.
А страшното беше, че той сам още не се чувствуваше достоен за тая победа.
И душата му, като залез на кърваво слънце в океана, все повече потъваше в безмерна скръбна болка… През тия няколко дни на велико откровение той прозря света, хората и себе си тъй, както никога досега.
И когато вечерта на първия ден на празника седна на трапезата с дванадесетте, той им рече нещо, което никога не бе им говорил.
- Истина ви казвам, аз знам, че някой от вас ще ме предаде.
Истина ви казвам, мнозина от вас ще се отрекат трижди от мене преди да пропее петелът тая нощ.
Истина ви казвам, аз съм за последно тая вечер при вас. Но прощавам на всички. Н я м а ж е р т в а, к о я т о н е б е с н и я т о т е ц д а м и п о и с к а – и а з д а н е я д а м.
А след като изпяха дружно песен и отидоха на оная местност, която се наричаше Гетсимания, той им рече:
- Прискръбна е душата ми до смърт. Постойте тука и бъдете будни. Ще ида близо там, да се помоля…
И като се отдалечи от тях в гъсталака, падна на колене и почна да се моли.
А молитвата му беше продължителна и дълбока.
- Ава, отче – шепнеше той, - нека се освети твоята воля, а не моята, нека се сбъдне онова, което си решил!
Но нима аз изпълних докрай мисията, която ми бе възложил, като дойдох на земята, господи – и нима трябва да се върна при тебе с празна душа?
Горко ми! Аз успях да направя твърде малко. Светът гине в неправда и злодеяния – и аз не смея да се разделя още с него. Без мене той е изгубен!
Всичко е в твои ръце! Направи да ме отмине тая горчива чаша и поднеси ми каквато искаш друга!
Аз искам още да поживея между земните человеци. Аз не успях да обърна в пътя на истината и спасението дори най-близките си…
Там долу са моите ученици, готови да ме предадат за пари. Те спят сега, в часа на моята скръб и молитва. А като дойдат тълпите, за да ме ругаят и вържат – те първи ще се отрекат от мене и ще се разбягат... Те имат нужда от мене, господи!
Направи да ме отмине горчивата чаша!
И той се връща на три пъти при учениците си и ги намираше заспали.
И до три пъти произнесе своята молитва и от очите му капеха сълзи, които се превръщаха на капки кръв по тревата...

*
Но когато той произнасяше за трети път молитвата си, сатаната, който хитро бдеше там наблизо, се превърна в крилат божи пратеник, доближи скърбящия Назарянин и с престорен глас заговори:
- Мир на душата ти, сине Давидов! Стани от земята и послушай гласа на небесата!
Аз ти нося примирение и утеха!
Велика е милостта на нашия баща! Той чу сърдечната ти молитва и ме проводи да те укрепя и ободря.
Ти искаш да поживееш още на земята, да послужиш още на неговата воля за спасението на света.
Добре. Ще ти се даде това, което търсиш...
Сатаната весело подмигваше в полумрака и бодро потупваше опашката си зад гърба.
- Но ти каза, че няма жертва, която не би дал за твоя небесен отец.
- И той те чу и чрез мене повелява: нека те отмине горчивата чаша на кръстните страдания и смъртта. Ти ще останеш между грешните человеци, ала друго едно, несравнено по-леко изпитание ти е писано да понесеш. Готов ли си да го приемеш със синовно примирение и благодарност?
- Каквото и да е то – приемам го. Нека се изпълни неговата воля! – отвърна Назарянинът успокоен.
- Добре. Ти оставаш тука на земята, но ще трябва да изпълниш друг един земен закон. Ти ще трябва ден по-скоро да се... задомиш като всички; да назовеш своя другарка и съпруга оная, която сам си избереш измежду многото жени, които те следят по стъпките ти...
Ала наивният и добросърдечен Назарянин не разбра играта на сатаната. Той вярваше, че това е истински божи пратеник. И без да му отговори нито дума, той обърна гръб и викна мрачно към дванадесетте:
- Хей, вие там! Дойде ли вече Юда с първосвещениците и тълпата? Идете го посрещнете и доведете по-скоро тука. Аз съм готов за неговата целувка...

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.