Как дяволът чете евангелието

Еклесиаст

Димитър Подвързачов. Posted in Как дяволът чете евангелието | . Посещения: 2437

Суета на суeтите!
Коя полза българину от всичкия му труд, в който се труди под слънцето?
Народно събрание дохожда, народно събрание прехожда и захожда, а страната все на едно място стои.
Отхожда вятърът към юг и се връща към север – непрестанно обикаля и отхожда, ала винаги минава през главите ни.
Всички закони изхождат от столицата и отиват в провинцията – и пак се връщат назад, обезчестени, смачкани, погазени – и страната е все същата, сиреч не прилича на нищо.
Което се прави, то е правено и което е било, то е, което ще бъде.
И няма нищо ново под българското слънце.
Има ли нещо, за което може да се рече: Виж! Това е ново и умно!
То е било все такова, каквото си е през пет десетилетия преди нас – и ще бъде все същото.
Аз дадох сърцето си, за да издиря и изпитам чрез мъдростта за всичко, що бива на българска земя.
И видях всички дела, що се вършат под българско слънце.
И ето – всичко е суета и угнетение на духа.
От робски народ никога не става държава.
И дефицит никога не става излишък.

Аз рекох на сърцето си:
- Ела да опитаме всичко! Тая страна не може да няма историческо предопределение и ударите на съдбата не може да не я тласкат напред!
И се въоръжих с чест, правдолюбивост, благородство, снизходителност, търпение.
И срещнах гражданин, шибан от бича на неразумен властник. И викнах томува:
- Стой! Ти нямаш право според конституцията и човешките и граждански свободи!
А когато влязох помежду им, за да ги разделя, видях, че и единият, и другият са чисто и просто мошеници.
Тогава отидох да се оплача от единия и другия на по-голям и най-голям властник.
Но като го доближих, усетих, че от него лъха зловоние на труп.
После видях на главната градска стъгда събрани множество бедни человеци, а един от силните мира сего има говореше високо и всички слушаха с внимание и одобрителни викове.
- Не вярвайте никого освен мене – казваше той. – Всички са лъжци, крадци и разбойници, само аз съм чист като гълъбица.
И виждах, че лъже.
Защото знаех колко стада бе откраднал, колко жени прегръщаше тайно и в какви благовония се къпеше у дома си.
Тогава се доближих до нещастните слушатели и рекох им тихо:
- Не го вярвайте! Лъже ви за всичко!
А те ми се присмяха и отвърнаха:
- Горко ти! Ти мислиш, че ние не знаем? Знаем по-добре от тебе! Ала той ни лъже веднаж, а ние него – триж. Защото всеки от нас чака да получи облага от него.
И ми дадоха гръб, а продължиха да пляскат с ръце нему.
И разбрах, че едните заслужават другите.
И че безумието превъзхожда мъдростта.
Затова се отвърнах и отчаях сърцето си за всичкия труд, що съм се трудил под слънцето.

*
Аз рекох в сърцето си:
- Дай да ги видим по-отблизо и да изпитаме що са те.
И си набодох на игли дейци, борци, оратори, държавници и ги турих в кутии, да шават с нозете нагоре.
И видях с микроскопа едни и същи разчленения в душите им. Един и същ символ на вярата, прост и ясен:
- Държавата е безстопанствено говедо – язди, стрижи, бръсни, докакто, колкото, когато и докогато можеш!
- Радвай се на живота и всякак се мъчи да бъдеш на власт!
- Защото – както в смъртта – няма ни деяние, ни помишление, ни знание, ни полза в опозицията.
- И по-добре да бъдеш магаре на власт, отколкото лъв в опозиция…

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.