Как дяволът чете евангелието

Млекарят

Димитър Подвързачов. Posted in Как дяволът чете евангелието | . Посещения: 2434

Всичко беше свършено!
Учителят усмихнат носеше към Голгота тежкия дървен кръст.
Острите камъни кървавеха босите му нозе. Непосилната тежест го премазваше. Ужасна жажда го изгаряше в тоя зноен ден. И попуканите му устни непрестанно шепнеха.
А никой не знаеше, какво вълнуваше бистрата му душа, в тия страшни мигове.
- Господи! Ти няма да чуеш роптание. Никога, никога не съм и мислил за друг край! Такава е била винаги от незапомнени времена съдбата на оня, който е намерил у себе си сили да се пожертвува за по-малкия брат. Аз ще склопя очи, Господи, гледайки пред себе твоето светло видение. Ще затворя уста с последна молитва, която ще бъде все същата благодарност и непобедима вяра в тебе, все същата молба за моя беден и нещастен брат. За кого се родих аз на земята? За него! За него живях и за него сега умирам с радост…
Около него вървеше хилядна разноцветна тълпа последователи и поклонници, с наведени в благоговение глави. И всеки се стремеше да бъде по-близко до Учителя, да се допре до него, да долови лъч от божествената му усмивка, в тия последни минути на жестокото наказание.

- Господи! Ти ме осени с велика слава. Татко! Ти ме обезсмърти. Кому е дадено да умре тъй, както умирам аз? Ето, с мене вървят за последно целование моите базбройни сподвижници. Моето семе не падна върху камък. Аз виждам натъжените им очи, аз чувам техните вопли на състрадание и любов, аз оставям тях вместо мене – и не желая друг живот подир това, което днес видях и преживях.
Старци, жени, деца, възрастни мъже, един през друг се надваряха и коленичеха около него и разплакани постилаха дрехите си да стъпи Учителят върху тях.
А в един неочакван миг, през тълпата се втурна някой непознат разярен мъж, гологлав и с престилка, грубо улови Учителя за остатъците от дрехата му и, като почна да го друса, викаше като разбеснуван:
- А-а! Отиваш, а? Я го гледай ти него! Нима, като мина сега покрай мене, не ти дойде на ума да се отбиеш и да си платиш? Виж ти хитрец! Прави се, че не ме вижда и не ме познава! А ония две дидрахми, които остана да ми дължиш от лани за млякото, що съм давал на тебе и на прокопсаните ти ученици? И сега – твоята е лесна! Отиваш на смърт, а моите парици са загубени завинаги. Париците ми! Дай ми по-скоро париците! Оше сега!
Благото лице на Учителя се помрачи. Той се стъписа и почна да се оглежда безпомощен, с помътени очи.
Тълпата, като по даден знак, бе паднала на колене, ридаеше и се молеше.
Тогава центурионите се доближиха, уловиха непознатия търговец през кръста и го изхвърлиха вън от навалицата.
- Кой беше тоя?
- Кой беше тоя никакъв човек?
- Този човек не е от нашите места! Той без друго е чужденец!
Един от центурионите обясни:
- Тукашен млекар. Някъде откъм бреговете на Евксинос бил родом…
И шествието бавно продължи.
А Учителят, който малко преди туй бе рекъл: “Господи! Прости им, защото не наят, що правят!”, тоя път само пророни една едра сълза.
И замълча. Но мълчеше така, сякаш произнасяше за пръв път в живота си някакво проклятие, тежко проклятие, което стига през векове…

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.