Как дяволът чете евангелието

Страници от дневник

Димитър Подвързачов. Posted in Как дяволът чете евангелието | . Посещения: 2222

Някой позвъни на пътните врата рано сутринта. Отърчах.
Вън чакаше един прилично облечен господин, който като ме видя, сне шапка. Благообразна интелигентна физиономия.
- Моля ви се, смет ако имате събрана... да я изнесете!
Събирач на смет – с тоя външен вид на конте!
- Но как... вие?
Но моментално ме озари мисъл:
- А! Вие може би сте... представител на Форда, който, както писаха вестниците, купил сметта на цял Ню-Йорк, за да я използува? Може би и у нас... Браво, браво – поздравлявам ви, че сте се посветили на такъв сериозен труд...
- А, не! – възрази непознатият господин. – Аз съм просто служащ на общината... да събирам сметта из града... ето там и колата ми.
- Така ли? Хмъ... Но тогава аз трябва да ви кажа, че вие много рядко ни посещавате... Общината, която иска от всички граждани данък за смет, би трябвало...
- Господине, - и непознатият стана сериозен, - вашите правови отношения с общината са в случая, който ни занимава, съвсем отделен обект. Вие можете да пледирате своята кауза на друго място и по друг начин. За всичко това има, както е известно, установен ред, а именно – жалба, ако щете дори и в най-високата инстанция, административния съд и пр... Вие знаете, че никой гражданин не може да се оправдава с незнание на законите и реда.


Намерих се в чудо. Как говори!
- Така ли? – рекох. – Ами позволете ми да ви попитам: вие откъде знаете тези работи?
- Как – отде? Че аз съм специалист: свършил съм Свободния университет по политически науки и държавния по право!
- А-ха! Сега разбирам. Ами учебниците ви, записките ви, колите ви – позволете ми да попитам – къде са сега?
- Търкалят се у дома по тавана...
- По-скоро идете да ги вземете всичко, до последното листо, па ги качете в колата си и ги отнесете там... гдето отнасяте всичко туй... Не забравяйте и двата си диплома!
И затръшнах вратата пред обесения му нос.
Облякох се набързо и излязох.
На “Витошка” трябваше да се спра: обущата ми бяха окаляни от предната нощ и затова се изправих смирено пред чистачите и сложих крак на едно сандъче.
Младият човек наведе глава над обувката ми и започна усърдно да ме чисти.
- Искам хубава боя да ми сложиш, - рекох.
- Огледало ще станат – бъдете спокоен. Моята боя е нещо особено!
- Ба, не вярвам!
- Защо да не вярвате? Аз сам я произвеждам.
- Сам ли? Че каква ще е тя тогава?
- Най-хубавата, която можете да си представите. Трябва да ви кажа, че аз имам три семестра химия...
- Много добре, щом е тъй...
И някак за извинение допълних:
- Ще отивам днес на концерт, та искам да бъда по-приличен.
- На Хартман ли ще отидете? Напразно ще си дадете парите, според мене... Слаб певец е, макар че го рекламират толкова много. Когато той пее, мене ми се струва, че скърца пукнато чело...
- Вие разбирате значи от тези работи?
- Как да не разбирам? Аз свърших музикалната академия по композиция... Химията не ме влечеше твърде, та я зарязах...
И тракайки с четките, плювайки и мацайки боята, той ми обясни ловко и подробно:
- Хартман няма темперамент, преди всичко... Горните му регистри излизат съвсем тъмни, а за долните не може дума да става... Донякъде в пианисимото има известни постижения, но колкото се отнася до кресчендото... фалцет... си бемол... до диез...
(Из дневника на един софиянец от 28 май, 1940 година).

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.