Ловджийски анекдот

Димитър Подвързачов. Posted in Под Чинара | . Посещения: 2365

Кара-Мехмед, Дели-Хюсни и Кьор-Осман –
и трима баш авджии в мемлекета –
в зори нарамиха виран-чифтета,
поеха кърищата – за глиган...
Ха тук, ха там, изръшнаха гората,
изтрепани, пребити, гладни.
Но все пак знаеха си: лов ще падне.
Хич може ли: за срамотата
на касабата

да се завърнат празни. Не, напред,
Хюсни, Мехмед! –
Осман надава вик,
държейки пушката си на титик...
И ето най-подире – виж късмет! –
хем едър лов насреща – не глиган,
а хубав млад рогач... Дойде таман,
и трима гръмнаха в превара -
свалиха го... Бре, майката му стара! –
Зарадваха се, туй се казва лов!
Опипаха го с трескава любов
и както всеки път,
започнаха да го дерат...
(С известна страхопочит несъмнено,
защото времето бе забранено!)
Но ето – на дрането във разгара
(пък що рогач бе – саде лой!)
гласът на горския извика: - Стой!
Отгде го дяволът сега докара?!
Уплашиха се тримата авджии,
зер то законът е кара-бела:
бре актове, бре глоби, бре дела, -
по-харно бягай от таквиз ваджии –
и докат пушката на горския изтрака
и тримата изчезнаха в шумака:
на бягането няма страх, ни срам –
какво ще му направиш на качака?!
Ала страхът им всъщност бе така голям,
че пушките им останаха там...

Но пак, нали да пати имало глава –
не мина месец-два, -
аллах, аллах, каква напаст велика:
кадията ги тримата повика!
Поглеждат: вътре горският навел главата,
кадията поглажда си брадата,
а трите пушки – до стената...

- Бре хаирсъз кераталар, кажете вие,
рогача кой уби – там, на “Иглика”? –
кадията извика: -
Хем никой нищо да не крие!
Кажи, Хюсни! Мехмед! Кажи, Осман!
И тримата в един глас: - Вай аман,
кадъ-ефенди, нямам си хабер!
Не съм бил там! Щраф давам цял кемер,
фекат, на хакерине ще отиде зян!

Кадията не се показа строг.
Запита ги повторно, пак получи: - Йок! –
И тутакси реши: - Добре тогава!
Понеже доказателства особни,
решителни, подробни
към делото не виждам – аз ви оправдавам...
Друг някой безбели е бил
тоз, който е рогача там свалил
във забранено от закона време.
Но нашто правосъдие не дреме –
ще се погрижим ний да го открием.
А вий бъдете си сега рахат,
идете си по живо и по здраво –
защото правото е право:
законът е един за беден и богат!

Наскачаха и тримата тогаз –
Хюсни, Мехмед, Осман, - тозчас
готови да си тръгват вече.
И щом кадията нехайно рече:
- Понеже сте невинни вий, момчета,
вземете си и своите чифтета! –
Те грабнаха ги бързо от стената
и втурнаха се към вратата...
- Стой! – кресна им кадията тогава. –
Така ахмак-авджия се издава –
сега е вече явно чия е вината:
закарайте ги трима в хапсаната!

٭

Но туй е, братко, анекдот: не е било
ни в град, нито в село!
Защото горския и полския, и всички
законни хищни птички
подобна случка ако видят някой път,
не са дотолкоз аджамии:
веднага ще се присъединят
към тримата авджии.
И по система вечно нова,
законите за да успокоят –
на големците също тъй ще занесат
по нещичко от лова...

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.