Премиера на сборниците „Борис Христов в българската литература и култура”, „1962” и „Към нова литературна история: 5 години научноизследователска програма „Литературата на Народна република България (1946-1990)”

Гл.ас. д-р Александра Антонова. Posted in Събития | . Посещения: 5610

Премиера на сборниците „Борис Христов в българската литература и култура”, „1962” и „Към нова литературна история: 5 години научноизследо

На 4 номеври от 17.30 ч. в сцена – клуб „Максим” на Театър „Българска армия” се състоя премиерата на три сборника: „Борис Христов в българската литература и култура”, „1962” и „Към нова литературна история: 5 години научноизследователска програма „Литературата на Народна република България (1946-1990)”.

Премиерата бе организирана от Департамент Нова българистика на НБУ, Института за литература и издателство „Кралица Маб” и се реализира в рамките на кръглата маса „Към нова литературна история: пет години научноизследователска програма „Литературата на Народна република България (1946-1990). „Събрали сме се тук, около десетина кръгли маси в сцена-клуб „Максим” да поговорим за досегашното случване и въздействие на научната програма „Литературата на НРБ”, както и да предложим нашите следващи идеи”, посочи във всъпителните си думи доц. дфн Пламен Дойнов, ръководител на програмата. Той припомни историята и екипа на програмата, посочи партньорите на програмата, сред които са Институтът за литература, Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методий”, Пловдивският университет „Паисий Хилендарски”, Шуменският университет „Епископ Константин Преславски” и Софийският университет „Св. Климент Охридски”. „Тази програма за първи път се опита да предложи цялостна визия за литературата на Народна република България, опита се да настоява на определени понятия и термини, на конкретни имена на периоди и етапи, внесе и доста напрежение в по-тясната научна публичност, а можем да кажем, и в по-широката литературно-политическа публичност”, подчерта Дойнов.

Проф. Божидар Кунчев представи последния сборник от поредицата „Библиотека „Личности”, посветен на Борис Христов. „Искам да приветствам поредицата „Библиотека „Личности”, книгите от която, според мен, ще придобиват с времето още по-голяма стойност, те ще са допълнителен поглед към времето, в което живеем, защото те са проницателна визия за това, което беше, а поезията е винаги поглед към нещо друго – над нас, под нас, около нас. Авторите от поредицата „Библиотека „Личности” изразиха със своето слово един алтернативен начин на писане, на мислене. Отнасям се с носталгия към поредицата, защото повечето от поетите, представени тук, аз лично познавах, с някои от тях бях и близък приятел. Те ме научиха на красивото, на ценното. Високо оценявам и точния, ясен критерий за това, кои автори трябва да влязат и кои – не в поредицата „Библиотека „Личности”, посочи в словото си проф. Божидар Кунчев.

„Искам да добавя, че конференциите, отразени в сборниците, се проведоха, а книгите се издадоха, когато авторите бяха или все още са сред нас.Научната сесия за Николай Кънчев се проведе в негово присъствие, Иван Теофилоф присъства и на конференцията, и на премиерата на сборника, така беше и с Екатерина Йосифова, и с Иван Цанев, дори и с блестящото отсъствие на Борис Христов. Нашето усилие е литературноисторическо, но то не е върху основата на циничното или мракобесническо лицемерие, че авторът трябва да си отиде, за да стане обект на литерартурната история. Литературната история има работа тук и сега, със съвременността и това не я прави по-малко история”, посочи доц. Пламен Дойнов и се обърна към следващата поредица във фокуса на вечерта - „Годините на литературата”.

Доц. д-р Борис Минков представи четирите сборника, посветени на знаковите години – 1956, 1962, 1968 и 1989. „Поредицата „Годините на литературата” е мащабно и много добре премислено начинание, с любопитен ход във времето. Всеки един от тези сборници има вътрешно движение, всеки един от сборниците е и мащабен рециптивистки проект.Произволните засичания на синхронен и диахронен поглед са в състояние да ни дадат епохообразуващи елементи.Характерно за поредицата от сборници е литературноисторическата фигура и процедурата на съчиняването, което обединява, сглобява научното и художественото дирене. Съчиняването като изследователска процедура протича между различни полюси – и социални, и литературни, непрекъснато текат паралели, създава се усещането за съвременност. Сборниците отпреди времето на Народната република са монолитни, изградени със съзнание за завършеността на среза, докато сборниците от времето на НРБ са амбивалентни, малко разногледи в усещането си за време. Това са сборниците „1956” и огледалният „1968”, както и сборникът „1962”, който ни е събрал днес. Четвъртият – „1989” е до голяма степен обобщителен, разделящ времето, той фиксира срива от 1989г. Всеки един от сборниците съдържа голямо количество информация, освен това е и изключително забавен и изобретателен по начина, по който обвързва фактите. Фокус в „1962” е размразаването, защо и как се случва, авторите изпитват свои сюжети, Сборникът носи характерната структура на всеки един от поредицата: в началото са уводните статии, в които са интуициите, предварителните тези за времето, в края са обобщенията, заедно с ценни приложения, а по средата са разположени контекстите”, обобщи Минков. „Това, което за мен е най-изкушаващо в поредицата „Годините на литературата” е, че съсредоточавайки се върху определени години на сгъстяване, на изразителност, имаме възможност да видим нещо, което често не забелязваме, а именно, че т.нар. „епоха на българския социализъм” не е една единна епоха, а време, съставено от различни малки периоди и трябва да бъдем непрестанно нащрек, за да можем да оценим принадлежността на един или друг автор към доктрината на соцреализма. Пускаме дълбоки сонди в тези едногодишни времена, искаме да видим какво се случва и с писането, и с езиковото поведение на много автори, както и с различни културни проекти, които се осъществяват в България”, допълни доц. Пламен Дойнов. Той представи юбилейния сборник - дайджест „Към нова литературна история: 5 години научноизследователска програма „Литературата на Народна република България (1946-1990)”: „Мога да ви обещая, че няма да премълчаваме нищо, което знаем за един автор, няма да премълчим фактите, а ще ги подложим на режим на разбиране. Не сме си позволявали да размахваме пръст и да осъждаме, да приканваме отделни писатели към „самокритика“, само искаме да ги контекстуализираме и разбираме, да ги проясняваме като достойни фигури за изследване и интерпретация. Погнусата от официалната социалистическа литература трябва да бъде преодоляна, защото тъкмо тази официална литература може да ни покаже фундамента, върху който стъпва цялата литература на НРБ, включително би било важно да видим от какво се оттласкват тези автори, които разпознаваме като алтернативни.” Сред бъдещите намерения на програмата Пламен Дойнов посочи и научната сесия за Ивайло Петров и романа „Хайка за вълци” (съвместно с Института за литература) и двустранния международен семинар в началото на м. декември на тема „Литературите на СССР и НРБ: паралелни интерпретации. „Чрез форума, посветен на романа „Хайка за вълци” и бъдещият сборник възнамеряваме да пренасочим фокуса си от авторите към творбите, да започнем да изграждаме възможния алтернативен канон от художествени текстове”, уточни Пламен Дойнов. Той обяви и намерението на програмата „Литературата на НРБ (1946-1990)” да стартира от началото на 2014 г, съвместно с Националния литературен музей, поредицата „Неиздадените”, в рамките на която ще бъдат публикувани текстове, по различни причини недостигнали до днес до читателите в книжно тяло.

Проф. Михаил Неделчев се спря върху историята на идеите в Департамент „Нова българистика” за създаване на алтернативна история на българската литература, за изграждане на алтернативен канон от текстове и автори: „Необходимо е да разкажем за литературата на НРБ – тя не трябва да бъде нито „тъмна Индия”, нито безкраен априлски празник. Не всички бяхме роби на системата – този, които беше, няма да бъде заклеймен, но ще бъде показан, защото той е предал мисията на писателя, той е предал себе си. Докато това не бъде разказано, ще живеем в полуистините”.

Заключители думи върху програмата, нейната концепция и реализирани издания споделиха доц. д-р Морис Фадел и гл. ас. д-р Йордан Ефтимов. „Смятам за погрешно схващането, че трябва да мине някакво време от някакво събитие, за да стане то история. Ние трябва да бъдем исторични същества, това, което правим, колкото и нищожно да е, е част от историята. След 1989 г. настъпи почти пълен отказ от осмислянето на литературата, създадена след 1944 г. Случилото се след 1990 година е също вече история и трябва да бъде осмислено исторически. В някои от форумите ни са участвали до 9 научни институции, което означава съществуването на една невидима мрежа от общи интереси и симпатии”, посочи Ефтимов.

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.