Национално честване на 200-годишнината от успението на Св. Софроний епископ Врачански под патронажа на вицепрезидента на Република Българи

Гл. ас. д-р Александра Антонова Институт за литература - БАН. Posted in Събития | . Посещения: 9743

Тържественото честване бе официално открито от проф. Румяна Дамянова с думите: „Днес, два века по-късно, ние отново се питаме откъде идва този дух на преклонение – отговорите са в сътвореното от Софроний като мисъл и дело”, посочи тя. „Като Софрониев кодекс на честта прозвучават думите му в първите редове на „Неделника”: „Мужество, мудрост, правда, чистота”. Обърнати към днешния ден, ние продължаваме да търсим отговори и аз вярвам, че нашата среща ще посочи някои от тях.” След това тя покани на трибуната вицепрезидента на Р България, г-жа Маргарита Попова, патрон на националното честване на 200 – годишнина от успението на Св. Софроний, проф. Надежда Драгова, дългогодишен авторитетен изследовател на българското и балканското Възраждане и почетен председател на Националния организационен комитет, подготвил честването, и проф. Джузепе дел Агата, дългогодишен председател на Италианската асоциация на славистите, изследовател на средновековни и възрожденски текстове, на Паисий, Софроний, Неофит Рилски, Априлов и първите десетилетия на 19в.

Проф. Дамянова даде думата на акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН, който каза: „Тук сме днес, за да отбележим годишнината от успението на един от най-изявените просветители от епохата на националното ни Възраждане. Епископ Софроний е и личност от новото време.Доказва го неговата творческа биография – два Видински сборника, първата новобългарска печатна книга - „Неделник” - с която открива епохата на българското книгоиздаване още през 1806г., сборник „Гражданское позорище” (превод на Teatrum politucum), книгата „Изповеданията на трите вери” и, разбира се, неговото „Житие и страдание грешнаго Софрония”. Софроний е гражданин и политик от зората на българското Възраждане, емблематична фигура на 19в. Задачата на модерната българистика е да прочете отново делото на Софроний, да открои неговото място в културната и политическа история на 19 век, когато се създава и утвърждава българската национална идентичност, да осмисли делото му, за да се укрепи духовният постамент на съвременното българско общество.”

Проф. Дамянова даде думата на г-жа Маргарита Попова, която каза: „Впечатлена съм от вашето умение професионално и с душа да направите поредица от чествания на големи личности, които заслужават възпоминание, които представляват днес жалони, вдъхват кураж. За мен е чест и отговорност да бъда сред вас, учените от най-стария научен център на съвременна България. Като продължение на замисъла на първосъздателите на Академията виждам мисията на днешните учени, виждам реалните им усилия да възраждат идеите от най-българското време.”, посочи тя и продължи: „Ясно заявеното личностно „Аз” откроява Софроний като ренесансова фигура, част от една общност, която споделя общи идеи и настроения, и обща съдба. Той влиза в контакт с изявени личности на своето време, за да защити българските интереси в започналата война, среща се с Паисий, за да направи два преписа на неговата История. Човек с призвание да е народен будител и просветител, най-типичният представител на прехода от старото към новото време, човек на два века – на 18-тия и 19-тия, на духовното разкрепоставяне. За нас епископ Софроний е и среща с миналото, но и поглед към настоящето и бъдещето, той прекрачва в Европа с открита позиция за бъдещето на своя народ, със съчувствие и грижа. В превода си на знаменития просвещенски трактат „Театрон политикон” той по апостолски изразява убеждението си, че примерът за българите е пътят на бързоразвиваща се просветена Европа, на тези народи, които дават имането си по школи и по академии.”

Проф. Дамянова даде думата на проф Надежда Драгова, която в пленарния си доклад „Малко научно съобщение за големия Софроний” припомни, че Софроний пръв пише учебник за училищата по историята на Паисий.„Епохата натоварва двамата българи с рзлични задачи: Паисий - да обоснове българската национална гордост, Софроний - да организира политическите възможности за освободителното движение. Софроний не само преписва Паисий, не само и предизвиква нови преписи, но и сам написва следващата глава – „Житие и страдание грешнаго Софрония”, която да експонира българската съдба.” Надежда Драгова реконструира биографията на Софроний през два нововидени биографични факта: „В науката за българското Възраждане са вложили талантливи усилия много учени и днес имаме широкообхватна визия - започва да ни се струва, че няма какво повече да научим, а не е така.”

Проф. Дамянова даде думата на проф. Дел Агата, който прочете доклад на тема „Софроний и една италианска следа в историята на балканския антисемитизъм”. Той проследи усилената политическа дейност на Софроний, съчетана с усилена книжовна дейност, съществена част от която представляват преводите на две произведения, написани в Италия: и двете са гръцки версии, преведени от Софроний на прост български език: първото е „Театрон политикон” (Teatrum politucum), второто е „Опровержение на еврейските обреди и обичаи” от Павел Себастиан Медик. На финала прозвучаха отново вълнуващи редове на Софроний, прочетени от Мариус Донкин и „Многая лета” в изпълнение на хора на Националната гимназия за класически и древни езици.

Sofroni_Vrachansky.jpg

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.