Национален научен форум по повод 90-годишнината от рождението на писателя Ивайло Петров

Гл.ас.д-р Александра Антонова. Posted in Събития | . Посещения: 14613

На 22 ноември, в Унгарския културен център се състоя Национален научен форум, посветен на 90-годишнината от рождението на писателя Ивайло Петров. Форумът бе организиран от направление „Нова и съвременна българска литература” към Института за литература – БАН и Департамент „Нова българистика” към Нов български университет.

Приветствия бяха поднесени от д-р Тошо Дончев, директор на Унгарския културен институт, който посочи унгарските преводи на най-важните произведения на Ивайло Петров, от доц. Бисера Дакова и доц. Пламен Дойнов, който издаде съдбовното съвпадение в работата на двете институции върху в началото независими, но впоследствие обединени в един форум инициативи за Ивайло Петров. В доклада си „Изкуството е моят морал” проф. Божидар Кунчев (СУ „Св. Климент Охридски”) сподели свои размишления за личността и творчеството на Ивайло Петров - едно лирично встъпление към честването на писателя. Проф. Кунчев очерта трите посоки на разгръщане на образа на Ивайло Петров: през политическото, биографичното и философското.

В доклада си „Подслушаното от живота (Към психоаналитичния прочит на „Преди да се родя и след това”)” Росица Чернокожева (Институт за литература) определи повестта на Ивайло Петров като настояваща за психоаналитичен и психодраматичен прочит и прокара паралели между концепциите на Зигмунд Фройд за творческия акт и посланието, което всеки от героите на Ивайло Петров носи в историята си. В текста си „Биографичният наратив и „обърканите записки” на Ивайло Петров” Юлиан Жилиев отбеляза съзнателното работене на Ивайло Петров срещу конюнктурните изисквания при описанието на процеса на колективизацията в „Хайка за вълци” и посочи „Мъртво вълнение”, „Преди да се родя и след това” и „Объркани записки” като подготвителни етапи спрямо романа „Хайка за вълци”. В доклада си „Прозата на Ивайло Петров и опитомяването на „страха от плебса” доц. Мая Горчева (Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”) сподели интереса си към „Объркани записки” като продиктуван от малкия брой авторефлексивни текстове в нашата литература. В текста си „Присъда смърт” на Ивайло Петров или защо отсъства българският политически роман” доц. Вихрен Чернокожев (Институт за литература) се съсредоточи върху романа „Присъда смърт” на Ивайло Петров, пренебрежително отминат от критиката като „конюнктурен роман”, върху скрития разказ относно смисъла на политическото, който тече в романа. Защо българският политически роман остана ненаписан или недописан? „Защото българският политически роман е мислен и фрагментарно писан, старателно парцелиран като партизански роман”, посочи Чернокожев. В доклада си „Лъжата, без която не можем” д-р Емилия Алексиева (Институт за литература) се спря на книгата на Ивайло Петров „Лъжливи хора” и интерпретира лъжата като илюзия, разказа за сладката отрова на лъжата, която раздвижва, създава мечти. Докладът на Катя Кузмова – Зографова (Национален литературен музей) на тема „ Ивайло Петров - Писателят като художник” разказа за другия талант на Ивайло Петров – изобразителното изкуство, илюстриран бе с прекрасни графики, дело на писателя. Проф.Инна Пелева (Пловдивски университет) се спря в доклада си „Ивайло Петров – между бягството и завръщането” на меганаратива на писателя, на работата по освобождаване на себе си, по избора на фикционална аз - самоличност и импулса за себепромяна, израз на която са текстовете на писателя.

Следобедното заседание, подготвено от Департамент „Нова българистика” на НБУ, бе изцяло посветено на романа на Ивайло Петров – „Хайка за вълци”. „Замисълът на Департамент „Нова българистика” е да отдаде внимание на знакови и алтернативни произведения от периода 1944/46 – 1989/90г., които изграждат своеобразен алтернативен канон от творби в българската литература”, посочи доц. Пламен Дойнов. В доклада си „Случаят „Хайка за вълци” в литературно-политическия контекст между края на 70-те и началото на 80-те години на XXв.” той се спря върху социополитическата и социолитературната среда, в която се появява романът „Хайка за вълци” през 1982г. „Защо „Хайка за вълци” не е дамгосан от официалната критика и в какво се състои алтернативността на този роман спрямо доктрината на социалистическия реализъм” бяха въпросите, около които изгради текстът си Пламен Дойнов. Той се спря и върху факторите, които обясняват приемането на някои алтернативни творби, иначе неприемливи от идеологическа гледна точка, за постижения на социалистическата литература; открои и белезите, които определят романа „Хайка за вълци” като алтернатива на социалистическия реализъм. В експозето на доклада си „Полемично за жанровата природа на „Хайка за вълци”, отново” проф. Михаил Неделчев подреди дилемите около романа „Хайка за вълци” под знаменателите „синдромът „Нова проза”, „синдромът на социалния роман” и трите антиномии, през които е четен роменът: роман за/не за селото, роман за/не за колективизацията, е/ не е социален роман, посочи способността на прозата на Ивайло Петров да помни себе си. Проф. Иван Станков (Великотърновски университет) в текста си „Скритият дебат за теодицеята в „Хайка за вълци” формулира творбата като роман, който се състои от пет евангелия. „Евангелия, в които няма нито една блага вест – това е една от най-тъжните книги в българската литература”, посочи Станков. Д-р Мая Ангелова от Великотърновския университет прочете в доклада си „Употреби на мълчанието в романа „Хайка за вълци” книгата на Ивайло Петров през значението на мълчанието. Никола Радев разказа как е бил издаден романът „Хайка за вълци” през 1986г., спря се на издателските стратегии в реализирането му, както и върху личното време, прекарано с писателя. Никола Иванов предложи паралелен прочит между „Хайка за вълци” и „Ловецът на диви патици”, посочи общото в тематично и стилистично отношение между двете книги, като припомни, че „Ловецът на диви патици” излиза 20 години преди романа на Ивайло Петров. Георги Гроздев посочи някои възможни сравнения между романа на Ивайло Петров и книгите на други балкански автори, разработващи още през 60-те години темата за колективизацията, потърси паралели и с „Архипелаг Гулаг” на Солженицин и „Бесове” на Достоевски, с романите на Томас Харди. Елена Огнянова разказа спомени за Ивайло Петров. В последвалата дискусия бе обсъдена анкетата на Георги Гроздев с Ивайло Петров, разколебаването на селското в романа, вътрешните и външните (интимни) теми на романа, усложняването на автобиографизма в романа в сравнение с по-ранни произведения на писателя, възприемането на автобиографизма като вътрешна структура на романа и специфичен стилизаторски подход за Ивайло Петров, значението на жанра и взривяването на жанровата система от страна на писателя, възможността да се говори за алтернативна творба през естетическото, без социологически аспекти. Офелия Петрова разказа спомени от процеса на създаване на романа „Хайка за вълци” и благодари на Института за литература и Департамент „Нова българистика” за чудесните думи, изказани на форума.

ПРОГРАМА



9:30 – Регистрация на участниците и откриване на научния форум. Приветствия: д-р Тошо Дончев, директор на Унгарския културен институт, доц. д-р Елка Трайкова, директор на Института за литература към БАН, доц. дфн Пламен Дойнов, ръководител на департамент „Нова българистика“ на НБУ.

10:00–13:00 – Предобедна научна сесия: Ивайло Петров – идентичностите на автора Водещ: доц. д-р Бисера Дакова

  • 10:00 – проф. д-р Божидар Кунчев (Софийски университет): Изкуството е моят морал.
  • 10:15 – проф. д-р Сава Сивриев (Шуменски университет): За чудесното раждане и за ирониите в „Преди да се родя”.
  • 10:30 – Росица Чернокожева (Институт за литература). Подслушаното от живота (Към психоаналитичния прочит на „Преди да се родя и след това”).
  • 10:45 – Юлиан Жилиев: Биографичният наратив и „обърканите записки” на Ивайло Петров.
  • 11:00 – доц. д-р Мая Горчева: Прозата на Ивайло Петров и опитомяването на „страха от плебса”.
  • 11:15 – доц. д-р Вихрен Чернокожев (Институт за литература): „Присъда смърт” на Ивайло Петров или защо отсъства българският политически роман.
  • 11: 30 – д-р Емилия Алексиева: Лъжата, без която не можем.
  • 11:45 – Катя Кузмова-Зографова (Национален литературен музей): Ивайло Петров – писателят като художник
  • 12.00 – проф. дфн Инна Пелева (Пловдивски университет): Ивайло Петров – между бягството и завръщането.

  • 12:15 – 13:00 – Дискусия.
  • 13:00–14:00 – Обедна пауза.


14:00–17:00 – Следобедна научна сесия: Романът „Хайка за вълци“ в българската литература и култура Водещ: доц. дфн Пламен Дойнов

  • 14:00 – доц. дфн Пламен Дойнов (Нов български университет): Случаят „Хайка за вълци“ в литературно-политическия контекст между края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век
  • 14:15 – проф. Михаил Неделчев (Нов български университет): Полемично за жанровата природа на „Хайка за вълци“, отново
  • 14.30 – проф. дфн Иван Станков (Великотърновски университет): Скритият дебат за теодицеята в „Хайка за вълци“
  • 14:45 – д-р Мая Ангелова (Великотърновски университет): Употреби на мълчанието в романа „Хайка за вълци“
  • 15:00 – Никола Радев: Как беше издаден романът „Хайка за вълци“ през 1986 година: версията на редактора
  • 15:15 – д-р Йордан Ефтимов (Нов български университет): Записки по колективизацията
  • 15:30 – д-р Радка Пенчева (Къща-музей „Емилиян Станев“ – Велико Търново): Унищожителни процеси в българското село – от „Мъртво вълнение“ до „Хайка за вълци“
  • 15:45 – Никола Иванов: „Хайка за вълци“ на Ивайло Петров и „Ловецът на диви патици“ на Тодор Ризников. Паралели
  • 16:00 – Георги Гроздев: Хайките. Цивилизацията и ние
  • 16:15 – проф. дфн Антоанета Алипиева (Шуменски университет): „Мъдрият няма идеали” („Хайка за вълци от Ивайло Петров)

  • 16:30 – 17:00 – Заключителна дискусия.

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.