Кръгла маса на тема: България и Русия (XVIII-XXI в.) – стереотипи и деконструкции

Институт за литература. Posted in Събития | . Посещения: 2827

Институтът за литература – БАН и Институтът за славянознание – РАН организират Кръгла маса на тема: България и Русия (XVIII-XXI в.) – стереотипи и деконструкции 17 май (петък) 2013 г., 10. 00 ч. Заседателната зала на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН ул. 'Юрий Гагарин' № 2 ( спирка 'Плиска', улицата е успоредна на бул. 'Цариградско шосе', започва от бившето кино 'Изток', днес Bila )

Кръглата маса на тема „България и Русия (XVIII – XXIв.) – стереотипи и деконструкции”, организирана от Институт за литература - БАН и Институт по славянознание – РАН се състоя на 17 май в Заседателна зала на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Събитието бе открито от заместник-директора на Института за литература, доц. д-р Ана Стойкова, която припомни, че проектът „„България и Русия (XVIII – XXIв.) – стереотипи и деконструкции” е третият поред след проектите „България и Русия (XVIII – XXв.) – представи и реалност” и „България и Русия (XVIII – XXIв.) – утопии, образи и модели”. „Показателно е да се проследят темите на проектите”, посочи доц. Стойкова: ако първият е едно опипване на почвата, вторият вече пренася поглед върху културните отношения в най-ново време. Встъпителни думи казаха също проф. Игор Калиганов, ръководител на проекта от руска страна и проф. Румяна Дамянова, ръководител от българска страна. Проф. Калиганов изрази задоволство от интересните доклади в програмата, които дават заявка и за интересен сборник. Проф. Дамянова посочи: „Едно от завоеванията на проекта е, че успяхме да изградим уважение към него, в завършващ етап сме в третия проект. Намерението на първия проект беше да следва промените в парадигмата и отношението към проблематиката на българо-руските влияния, да разбере възможно ли е взаимопознанието. Вторият проект вече беше положен на друга концептуална база: колко и как тази променяща се парадигма навлиза в утопиите, можем ли да я открием в художествения образ. На основата на тази концепция направихме втора, също интересна конференция под надслов „Quo vadis”, в която поискахме да видим промяната, настъпваща в схващането на обществото и как се отразява тя в културата и литературата. Тема на третия проект е какво всъщност се стереотипизира и кое подлежи на деконструкция. В замисъла на проекта деконструкцията е желание за преосмисляне н стойности”.

Проф. Дамянова даде думата на проф. Игор Калиганов (Институт по славянознание – РАН), който представи доклад на тема: „Формирането на клишираните представи за България в Русия в навечерието на Освобождението.” Проф. Калиганов се върна към необходимостта, която Русия изпитва от сведения за българите като народ в навечерието на Освобождението. Такъв подробен компендиум от знания за българите изгражда Елисавета Николаевна Водовозова, педагог и писател, която в своя фундаментален тритомен труд за живота на европейските народи дава подробно описание на българския бит и култура, етнопсихология и естетически схващания. В доклада „Руската емиграция в България и българската рецепция на руската литература” доц. Христо Манолакев (ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”) подчерта необходимостта от преосмисляне на идеята за рецепцията, и в тази посока подложи на преосмисляне неглижираното присъствие на огромното руско емигрантско тяло в България в един период от почти 20 години (1920-1944г.), както и влиянието му върху формирането на руските културни образи в България. В доклада си „Още веднаж за многообразието на образите на Русия в българската книжнина от XIXв.” проф. Николай Аретов (Институт за литература – БАН) се спря върху спецификата на българската гледна точка към образите на Русия във фигурите на дядо Иван и Райна Княгиня, както и битуването и развитието на образите на Русия от периода на Възраждането до 40-те години на XXв.(поезията на Никола Вапцаров). „Познатите образи на Русия са възникнали късно”, посочи той, „наложени от образованието и пропагандата”.

Водещият на второто заседание, проф. Игор Калиганов откри с доклада на доц. Камен Михайлов (Институт за литература – БАН) на тема „Ранната руска военна мемоаристика”. Доц. Михайлов посочи, че ранните руски мемоари никога не са били разглеждани от никого, писани са от 147 автора и са този стереотип, който е категорично изоставен, защото военните мемоари преобръщат образите на ред светли личности в руската история. Оригинален поглед предложи и Марина Смолянинова (Институт по славянознание - РАН) в доклада си „Болгарские писатели эпохи Национального возрождения об Освободительной войне 1877-1878 гг.” Докладът на гл. ас. д-р Николета Пътова - „Райко Жинзифов - образи на българското” потърси гледната точка на българина спрямо себе си в руското културно пространство, разви се върху това какъв би искал да бъде видян българина от руското общество. Авторката нареди естествено до творбите на Райко Жинзифов публицистичните и белетристични произведения на Любен Каравелов, както и разказа на Васил Попович, споменат и в доклада на М. Смолянинова. Доц. Радостин Русев припомни в доклада си „Митологемите на руския символизъм в поезията на Теодор Траянов” думите на Траянов, който казвал за българския символизъм, че изразявал мистиката на земята и светостта на кръвта. Тези думи, посочи доц.Русев дават основание на изследователя на Траянов – Стоян Илиев - да предположи близостта на българския поет до руския вариант на символизма. Докладът направи по-подробни паралели между творби на Траянов и руски символистични текстове като посочи необходимостта от по-задълбочено изследване на това сходство, което Илиев само маркира.

В третия панел на Кръглата маса водещият, доц. Радостин Русев даде думата на доц. Радослава Илчева (Институт за литература – БАН), която в доклада си „След "Тихия Дон". Героите на Шолохов в България” посочи стереотипите, които битуват у нас за казаците, стереотипи, които всъщност подменят и стопират възприемането на казаците. „Казаците битуват в нашите земи и в нашата история, като се започне още с първите казаци, които заживяват у нас от 18 в., а за преселването им роля имат и поредицата от руско-турски войни”, посочи доц. Илчева. Тя припомни и масовата емиграция на казаци в България през 1920г. Акцент в доклада бяха особено онези исторически фигури на казаци, свързани с България, които присъстват и на страниците на романа - епопея на Шолохов, фиксирани в художественото слово, олитературени. В доклада си „Иван Вазов за "Торгующим во храме" на Леонид Андреев” доц. Сава Сивриев (Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”) проследи реакциите в България срещу статия на Леонид Андреев, един от най-четените и превеждани руски писатели от кр. на XIX - нач. на XX в., която нарича българите „търговци в храма”. В следващия доклад - „Образът на чиновника в българската и руската литература” Магдалена Костова-Панайотова (Югозападен университет „Неофит Рилски”) се спря върху руската и българската езикова картина на света. Тя разгледа традициите и особеностите във възприятието и представянето на образите на властта и, в частност, на чиновника, представен в два типа – дребен служещ и състоятелен бюрократ.

Панайотова определи схващането на чиновниците, държавните мъже от различните рангове като образи на държавната власт, посочи архетипността и митологичния характер на представите за тях, както и исторически-традиционните стереотипи на образите, които отразяват качествата на самия българин. В доклада си „Георги Казаков и стереотипизиране на руското” проф. Румяна Дамянова (Институт за литература - БАН) се спря върху интересната тема за личността на Георги Владикин, учител, книжовник, живописец, русин по народност, който остава и учителства в Свищов. Неговата личност даде повод за разсъждение върху някои тематични ядра. На първо място бе поставен въпросът за това кои са руско-турските войни, които създават щастливото усещането у българите във възприятието на русите (Казаков е участник в една от руско-турските войни), създават стереотипния образ на дядо Иван, Освободителят. Авторката припомни, че в периода от 17 в. до 19 в. руско-турските войни са общо осем на брой. Вторият блок от проблеми, на които се спря проф. Дамянова, бе свързан с личността на Георги Владикин (Казака), който създава определен стереотип на поведението на етническите групи в България като въвежда новаторски посоки в изграждането на художествената култура в училище, разчупва ред канони в изобразяването. „Владикин е и след най-добрите Възрожденски дърворезбари”, припомни проф. Дамянова. Освободен като учител според казашкия стереотип за пиянство, той вече е предал много иновативни методи за художествено изображение на учениците си в Свищов.

ПРОГРАМА

за провеждането на Кръгла маса

по темата на българо-руския научен проект

„БЪЛГАРИЯ И РУСИЯ (XVIII-XXI в.) –

СТЕРЕОТИПИ И ДЕКОНСТРУКЦИИ”

17 май 2013 г.

    10. 00 ч. ОТКРИВАНЕ

  • Доц. д-р Ана Стойкова – зам. директор на Института за литература при БАН
  • Проф. дфн Игор Калиганов – ръководител на проекта от руска страна
  • Проф. дфн Румяна Дамянова – ръководител на проекта от българска страна
  • Първо заседание
    10. 30 ч. – 12. 30 ч.
    Водещ Р. Дамянова

  • Игор Калиганов (Институт по славянознание - РАН) .Формирането на клишираните представи за България в Русия в навечерието на Освобождението.
  • Илия Тодев (Институт за исторически изследвания - БАН) „На Шипка не всичко е спокойно” *
  • Христо Манолакев (Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий") Руската емиграция в България и българската рецепция на руската литература
  • Николай Аретов (Институт за литература - БАН) Още веднъж за многообразието на образите на Русия в българската книжнина от XIX век.
  • Васил Балевски (Институт за литература - БАН) Виктор Суворов – „Взимам си думите назад” – 2004 г. (Няколко погледа върху нашата история).
  • Дискусия
  • 12.30 - 13. 00 ч. Кафе пауза

    Докладите, отбелязани със знака / */, няма да бъдат четени, но ще бъдат включени в бъдещо издание на материалите от Кръглата маса

    Второ заседание
    13. 00 - 14. 30 ч.
    Водещ И. Калиганов

  • Камен Михайлов (Институт за литература - БАН) Ранната руска военна мемоаристика
  • Марина Смолянинова (Институт по славянознание - РАН) Болгарские писатели эпохи Национального возрождения об Освободительной войне 1877-1878 гг.
  • Николета Пътова (Институт за литература - БАН) Райко Жинзифов - образи на българското
  • Радостин Русев (Институт за литература - БАН) Митологемите на руския символизъм в поезията на Теодор Траянов
  • Дискусия
  • 14.30 - 15.00 Кафе пауза

    Трето заседание
    15. 00 - 17. 00 ч.
    Водещ Р. Русев

  • Сава Сивриев (Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”) Иван Вазов за "Торгующим во храме" на Леонид Андреев.
  • Радослава Илчева (Институт за литература - БАН) След "Тихия Дон". Героите на Шолохов в България.
  • Нина Пономарьова (Институт по славянознание – РАН) Абсурдизмът в българската комедиография през 70-80 г. на ХХ век.*
  • Магдалена Костова-Панайотова (Югозападен университет „Неофит Рилски” - Благоевград) Образът на чиновника в българската и руската литература
  • Румяна Дамянова (Институт за литература - БАН) Георги Казака: едно екзотично руско присъствие в българския ХІХ век.
  • Дискусия
  • 17.00 ч. Закриване на Кръглата маса на чаша вино

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.