Българският модернизъм - единения и разриви

Институт за литература. Posted in Събития | . Посещения: 8183

Конференция по повод кръглите годишнини на списанията „Мисъл” (1892), „Хиперион” (1922) и „Crescendo” (1922)

Направление „Нова и съвременна българска литература” на Института за литература при БАН.
15 ноември 2012 г.
Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”
Организатори: доц. д-р Бисера Дакова, доц. д-р Елка Димитрова

Конференцията е посветена на годишнините от създаването на три знакови печатни трибуни на българския литературен модернизъм. По случайно съвпадение те представят трите основни негови етапа: естетически индивидуализъм, символизъм, авангарди.

Ще набележим някои от общите посоки на мислене, към които предразполага темата на конференцията:

  • Модернизмът продължава да поражда дебати и интерпретации. Трудно е да бъде подложен на устойчива и универсална класификация – поради принципно динамичната си и противоречива природа. Трудно е да се говори и за единен модернизъм – поради разнородността и противоборството на отделните му течения. Достатъчно ли е модернизмът да се мисли само като концептуално направление в литературата, изкуството, културата? Доколко и как може да се говори за него? Кои биха били опорните точки в това говорене? Как се развива отношението модернизъм – модерност?
  • Спецификата на българския модернизъм зарежда литературните и социокултурните анализи с допълнителни напрежения и въпроси. Известно е, че българският модернизъм съществува в непрекъсната и напрегната връзка с редица важни извънлитературни - социокултурни и политически, процеси. Неговото битие не е определимо единствено чрез литературната и естетическата си значимост. То е обвързано с тенденции от други редове, като например скъсването с възрожденската култура, която се осъзнава от модернистите като националноцентрична и традиционна; определянето и разбирането на отношенията между българската и европейската култура; националното културно самоосъзнаване; обособяването на различни слоеве в рамките на българската култура.
  • Развоят вътре в границите на българския литературен модернизъм – от кръга „Мисъл”, през символизма, до авангардите – демонстрира своеобразно движение от преводност към автентизъм. Това движение е симптоматично в социокултурен план, но е важно то да бъде изследвано и „отблизо”, с фокус върху самите процеси на еманципиране на естетическото и литературното.
  • Статутът на всяко от трите издания („Мисъл”, „Хиперион” и „Crescendo”) сам по себе си също е провокация. Доколко и по какъв начин списание „Мисъл” е именно модернистично – въпреки безспорните си функции на трибуна на българския модернизъм? Как „Хиперион” се вписва в полето на българския модернизъм – като закъсняло догматично издание на символизма или като явление с по-мащабни културни послания? Типично или извънредно явление е появата на „Crescendo” (мислена примерно в паралел с Гео-Милевото списание "сп. Везни")?
  • Спектърът на авторите и почерците в трите издания до голяма степен дава отговори на набелязаните въпроси. В този ред на мисли обаче: кой, как и с каква нагласа участва в представителната периодика на българския модернизъм?
  • И пак в този ред на мисли: познаваме ли достатъчно автентичните текстове, формиращи корпуса на българския модернизъм, и не ги ли подценяваме в полза на един абстрактен, постфактум моделиран канон?

Програма на конференцията

Българският модернизъм - единения и разриви

Конференция по повод кръглите годишнини на списанията „Мисъл” (1892), „Хиперион” (1922) и „Crescendo” (1922)

Направление „Нова и съвременна българска литература” на Института за литература – БАН
15 ноември 2012 г. (четвъртък)
Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” (заседателна зала)

  • 9.30 – 9.45– Откриване на конференцията.
  • Проф. д-р Боряна Христова, директор на НБКМ
  • Доц. д-р Елка Трайкова, директор на ИЛ – БАН
  • 9.45 – 10.00 Проф. д-р Михаил Неделчев (НБУ) – „Защо в „Мисъл” не желаят да ползват думата/определението „модернизъм”, както и каквото и да било друго подобно название”.
  • 10.00 – 10.15 Доц. д-р Елка Трайкова (ИЛ) – "Как Ал. Балабанов чете сп. "Мисъл" .
  • 10.15 – 10.30 Сирма Данова (докторант, СУ) – „Херменевтика на превода. Из историята на една малка песен”.
  • 10.30 – 10.45 Ас. Евелина Джевиецка (Институт по славистика, ПАН) – „В Гетсиманската градина”, или предсмъртната рефлексия на Петко Тодоров”.
  • 10.45 – 11.00 Гл. ас. д-р Румен Шивачев (ИЛ) – „Модерното човекопознание. Д-р Кръстев за В. Вунд”.
  • 11.00 – 11.15 Юлиан Жилиев (ИЧС) – „Симеон Радев за д-р Кръстев: "Какво да похвалим?".
  • 11.15 – 11.30 Доц. д-р Бисера Дакова (ИЛ) – “Извън–редният Яворов: между „Мисъл” и „Хиперион”.
  • 11.30 – 11.45 Дискусия.
  • 11.45 – 12.00 Кафе пауза.
  • 12.00 – 12.15 Доц. д-р Цветанка Атанасова (ИЛ) – „Списание „Хиперион” – идеология и естетика”.
  • 12.15 – 12.30 Доц. дфн Едвин Сугарев (НБУ) – „В подмолите на "Хиперион" – или символистичната версия на авангарда”.
  • 12.30 – 12.45 Надежда Александрова (НБУ) – "Залезът на "Хиперион".
  • 12.45 – 13. 00 Ас. д-р Надежда Цочева (ШУ) - "Меланхолии и героики - или  още за новото изкуство на страниците на сп. "Хиперион".
  • 13.00 – 13.15 Доц. д-р Мариета Иванова-Гиргинова (ИЛ) – „Проектът за модерна драма на страниците на "Хиперион".
  • 13.15 – 13.30 Проф. дфн Цветана Георгиева (УниБИТ) – "Християнската и окултна мистика на страниците на сп. „Хиперион”.
  • 13.30 – 13.45 Ас. д-р Кристина Йорданова (СУ) – „Празник”. „Странният ръкопис” на Людмил Стоянов”.
  • 13.45 – 14.00 Гл. ас. д-р Йордан Ефтимов (НБУ) – „Хиперион” 1922, или един опит за литературен валутен борд".
  • 14.00 – 14.15 Дискусия.
  • 14.15 – 15.15 Обедна почивка.
  • 15.15 – 15.30 Гл. ас. д-р Александра Антонова (ИЛ) - "Кирил Кръстев: изкуството е във формулата на синтеза".
  • 15.30 – 15.45 Гл. ас. д-р Георги Господинов (ИЛ) – „Crescendo” - провинцията като авангард”.
  • 15.45 – 16.00 Доц. д-р Елка Димитрова (ИЛ) - „Лабораторията „Crescendo”.
  • 16.00 – 16.15 Гл. ас. д-р Камелия Спасова (СУ) – [dadatrieb: "crescendo"].
  • 16.15 – 17.00 Христо Карастоянов – „Литературната провинция във времето на прекрасната синхронност”.
  • 17.00 – 17.15 Доц. д-р Мая Горчева (ПУ) - научно съобщение за сп. „Новис”.
  • 17.15 – 17.30 Дискусия и закриване на конференцията.

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.