Полюси на критическата съдба (трета част)

Гл.ас.д-р Александра Антонова. Posted in Събития | . Посещения: 3474

На 16 декември 2013г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” се състоя юбилейната научна конференция „Полюси на критическата съдба” – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130г.), Малчо Николов (130г.) и Кръстьо Куюмджиев (80г.). Проф. Боряна Христова, директор на НБКМ откри конференцията с твърдо изразеното убеждение, че именно Националната библиотека е мястото, където естествено оживява и се съхранява паметта за големите български творци и литературоведи. Сутрешното заседание бе посветено на делото на литературния критик, публицист и издател – културният стратег Владимир Василев.

В доклада си „Жанровото съвършенство на Владимир Василев” проф. Михаил Неделчев (НБУ) прочете декларация, в която изрази възмущението си от скандалното зачеркване на Владимир-Василевото присъствие в културния ни живот след Девети септември, актовете на унижение, на които той е бил системно подлаган. По-нататък Неделчев изброи и анализира образцовите постижения на Владимир Василев в цели девет критически жанра. Проф. Сава Василев (ВТУ) в текста си „Владимир Василев и големите критически сюжети на литературата ни. (Фрагменти от генеалогията на мита)” се спря върху механизмите на създаване на литературнокритическите идентичности, върху характера на литературните ситуации и сюжети, в които се създават тези идентичности и, в частност, върху феномена на мита „Владимир Василев” в онази негова част, свързана с влизането на критика в сп. „Мисъл”. Росица Чернокожева (Институт за литература) в текста си „Владимир Василев и сладкарница „Цар Освободител" – за културата и психопатологията” успореди находчиво спомените на Константин Константинов и Кирил Кръстев за това най-концентрирано отражение на културния живот между войните – сладкарница „Цар Освободител” и добави един психиатричен поглед към обичайните посетители на сладкарницата - поглед, който Владимир Василев аргументирано оспорва. Румен Шивачев (Институт за литература) очерта в доклада си „Бай Ганьо и идеята за родното (върху два текста на Владимир Василев)” оригиналните виждания и литературнокритически подходи в два текста на Владимир Василев върху творбите на Алеко Константинов и, по-специално, „Бай Ганьо” – текстове, които сякаш остават невписани в общото схващане за автора и творбата. Текстът на доц. Мариета Гиргинова (Институт за литература) – „Театралният стратег Владимир Василев” разгледа стратегическата програма на критика за утвърждаването и развитието на театралната институция и драматургичното изкуство у нас между двете световни войни, провеждана от списание „Златорог”, спря се върху публикуваните в списанието проблемни театрални статии с критико-интерпретативен и административен характер, както и върху преводните теоретични статии, театрални рецензии и отзиви, заедно с театрална публицистика: есета, портрети на актьори, режисьори и театрали, преводни материали, писма и бележки за театрални събития у нас и в чужбина. Текстът на Иванка Денева „Идеологическата парадигма срещу съдбата, естетическия мироглед и таланта” се върна към трагичната съдба на Власимир Василев в разрушителните междуличностни конфрикти, плод на политизирани и предпоставени тези за същността на един човек и творец, към факторите, които допринасят той да потъне в екзистенцията на тихото, самотно тлеене, особено в последните си години, в които секва и творческият му порив на критик.

Следобедното заседание бе посветено на литературнокритическото присъствие на Малчо Николов и Крьстьо Куюмджиев. В текста си „Златорожките страници на Малчо Николов” Надежда Александрова (НБУ) представи новоиздаден сборник с текстовете на критика на страниците на сп. „Златорог” (със заглавие „Златорожки страници”), припомни и книгата на Малчо Николов „Житейски литературни спомени”, маркира раждането и утвърждаването на Малчо Николов като литературен критик и историк, разказа интересни епизоди от своята работа с досието на Малчо Николов. Текстът на Богомил Попов „Малчо Николов за повестта на Елин Пелин „Земя”- едно изключение от правилата в сп. „Златорог” се спря върху острата критика на Малчо Николов към художествените недостатъци на повестта „Земя” на Елин Пелин в контекста на полемиката на критика с проф. Александър Балабанов. В доклада си „За критическите братства (Кръстьо Куюмджиев сред импресионистите)” проф. Михаил Неделчев разказа лични спомени за Крьстьо Куюмджиев, както и за общуването си с „тройката” критици - импресионисти – Кръстьо Куюмджиев, Здравко Петров и Тончо Жечев. Доц. Елка Трайкова (Институт за литература) в текста си „Полемики и полемичен стил на Крьстьо Куюмджиев” анализира особеностите на полемичния стил на критика, характерното в структурата на неговите полемични текстове, спря се върху предизвикателствата на полемичното общуване, допълването между реторика, литературознание и психология в играта на интерпретации, в изкуството на полемиката. Доц. Петър Велчев в текста си „Рицар на доброто и красотата” сподели лични спомени от двадесетгодишното си литературно и човешко приятелство с Кръстьо Куюмджиев, разказа за творческото общуване и среда в дома на критика. Доц. Вихрен Чернокожев (Институт за литература) в текста си „Гурме-естетиката на Кръстьо Куюмджиев като алтернатива на соцреалистичния критически канон” се върна емоционално в спомените си за интелектуалното общуване с учителя Крьстьо Куюмджиев. Той разказа за една от любимите критически идеи на Куюмджиев за очовечаването на познанието за литературата, както и на познанието въобще, спря се върху апела на критика да не прогонваме литературата от литературознанието, както и върху оригиналните му виждания за героите в „Тютюн”. Акцент в текста на Чернокожев бяха естетическите смисли и съдържания на кулинарните рецепти на Крьстьо Куюмджиев в малката му книжка „Ела, Боже, да ядем”. Д-р Емилия Алексиева (Институт за литература) анализира в текста си „Образът на Ирина от романа „Тютюн” на Димитър Димов в интерпретацията на Кръстьо Куюмджиев” оригиналните литературнокритически виждания на критика в текстовете и монографията му за Димитър Димов, търсенето на многобройни и различни гледни точки към художествените особености на героите, които Куюмджиев анализира. Конференцията завърши с богата и разнородна в акцентите си дискусия, приятели и роднини разказаха спомени за Крьстьо Куюмджиев.

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.