Национално честване с научна конференция "Просветни идеи през Българското възраждане"

Александра Антонова, Институт за литература - БАН. Posted in Събития | . Посещения: 2910

Национално честване с научна конференция "Просветни идеи през Българското възраждане"

На 23 юни 2014г., в Големия салон на БАН се откри тържествено Националното честване с научна конференция „Просветни идеи през българското Възраждане” под патронажа на Вицепрезидента на Република България, г-жа Маргарита Попова. Честването е посветено на 145-годишнината от създаването на Българската академия на науките, а организатор е Институтът за литература при БАН. В честването взеха участие учени от Института за литература, от Института за български език “Проф. Л. Андрейчин”, от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. Този форум е свързан със създаването на Българското книжовно дружество и отрази усилията на възрожденската интелигенция за изграждане на новобългарската просвета през XIX век. През 2014 г. се навършват 190 г. от появата на първия български учебник - “Буквар с различни поучения” на д-р Петър Берон, също и 150 г. от рождението на Петър Оджаков и др. възрожденци просветители. Тези годишнини станаха повод да се проследи пътят на просветните идеи през XIX в., да се очертае тяхната характерология, да се набележат личностите и дейностите, осъществили Българското национално и културно възраждане.

Националното честване бе открито от проф. Румяна Дамянова с думите: „Да се очертае значението на просветните идеи на Българското възраждане означава да се обгледа целият, почти двувековен път на хуманитарното знание, да се обособят началата, но и пресичанията с мощното въздействие на европейските идеи. През годините немалко е направено в тази посока, но също така – и немалко предстои. В тази сложна среща на наследено и придобито – като знание, традиция и опит – изпъкват личности, станали залог за успешния развой на хуманитарната мисъл в България.”. Проф. Дамянова открои спецификата на утвърждаване на просветните идеи през Възраждането - между прагматизма и идеализацията на знанието, през разчитането на просветните послания като израз на „ползу обществу” по думите на Петър Оджаков.

Проф. Дамянова предложи паметта на загиналите в бедствията в североизточна България да бъде почетена с едноминутно мълчание.

След встъпителните си думи, проф. Дамянова даде думата на акад. Стефан Воденичаров, Председател на БАН. „Днес ние сме заедно, за да отбележим няколко крупни годишнини в българската културна история – 190 г. от излизането на първия български учебник – „Рибния буквар” на д-р Петър Берон, 180 г. от рождението на видния възрожденец – учителят и създателят на първата история на българското право - Петър Оджаков, да проследим идеите на личности като Добри Войников, Васил Ненович, Кирил Пейчинович и други видни възрожденци. Всички те в своята дейност – преди повече от век и половина – са били обединени от една идея, от едно желание, от един стремеж: да направят нещо „на ползу роду!”, да издигнат българското образование на достойни висоти.”. В творческата биография на д-р Петър Берон, в появата на много преводи, както и на нови, оригинални художествени произведения, в появата на много вестници и списания, акад. Воденичаров посочи авторитетното съизмерване на българския народ с европейските постижения, създаването на българското общество на знанието и науката, чиито наследник днес е Българската академия на науките. „Добър знак за дейността на академичната хуманитаристика е и готовността на Вицепрезидента г-жа Маргарита Попова да стане отново патрон на това Национално честване с конференция, в която участват учени от БАН и различни университети в страната”, посочи той.

Проф. Дамянова даде думата на г-жа Ирина Гъркова, която прочете приветствие от името на Вицепрезидента на Р България, г-жа Маргарита Попова, отправено към акад. Воденичаров, организаторите и участниците в конференцията. Тя поздрави организаторите за тяхната всеотдайна и професионална работа, за тяхната посветеност на духовното, поредно ярко доказателство за която е настоящият форум. По думите на г-жа Попова, „още в самото начало на Българското възраждане необходимостта от просвета е възприета като най-важно условие за пробуждането на народа и за успешното му повеждане по пътя към възстановяването на държавността”. Посочена бе важността на Паисиевия поглед към делото на Кирил и Методий, съветът на Софроний Врачански към българите „да строят не „камбанарии”, а училища, на „Буквар с различни поучения” на котленеца, д-р Петър Берон, на изграждането на първите модери училища - Свищовското училище на Неофит Бозвели и Емануил Васкидович, Габровското училище на Неофит Рилски, Смирненското училище на Константин Фотинов. „Нима има значим български деец от онази светла епоха – писател, революционер, духовник, който да не е бил учител? Достатъчно е само да споменем охридските учители и апостоли на българщината Димитър Миладинов и Григор Пърличев, сливенския трубадур Добри Чинтулов, поредния велик котленец и общобалкански революционен идеолог Георги Раковски, човека-Възраждане дядо Славейков или безсмъртния певец и мъченик на свободата Христо Ботев…”, бе посочено още в приветствието на г-жа Маргарита Попова.

Проф. Дамянова даде думата на проф. Николай Чернокожев от СУ „Св. Климент Охридски”, който в своя пленарен доклад „Рибния буквар” – място на имената” се спря върху интересната схема на разполагането на различни имена в Буквара, върху постъпателността на разполагането на знанията в тази книга – „интелекуална утроба”, която, по думите на проф. Чернокожев, „може да бъде речник, енциклопедия, справочник.”

В пленарния си доклад „От философа към класика и популярния автор. Българският образ на френските романисти от епохата на Просвещението”, проф. Николай Аретов, Институт за литература, се спря върху спецификата на изграждане на българските образи на френските романисти, като внесе уточнението за разликата между просветно движение и Просвещение. Той разгледа характера на взаимодействието на образите с други сродни явления – образи на нацията, към която принадлежат. Проф. Аретов се спря върху религиозните и етнически принципи на изграждане, върху историята на проникване на автори на френски и английски просвещенски романи и трактати в българската културна среда.

Проф. Дамянова даде думата на доц. Славка Керемидчиева от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин”, която в доклада си „Откритието на Ватрослав Облак” разгледа езиковедските проучвания на солунския говор от страна на блестящия лингвист, словенецът Ватрослав Облак и откритията му за връзката на солунския говор с българския език – открития, които променят позициите на славистиката за старобългарския език и българските диалекти и дават отговори за родината и особеностите на езика на солунските братя.

С доклада на доц. Керемидчиева бе закрито сутрешното заседание на Националното честване с научна конференция. В следобедното заседание бе обсъдена структурата и характерологията на просветните идеи през Българското възраждане, приносът на Васил Ненович, попечител на „Рибния буквар”, универсалните и патриотични послания на „Буквар с различни поучения”, разгледан бе един непроучван ръкописен учебник на Йоаким Груев и спецификата в преподаване на историята на културата в Пловдивското епархийско училище през 60-те г. на 19 в., идеите за родната литература според „Сборник с различни поучения” на Добри Войников, спомоществователството и дарителството на учебникарска книжнина в първата половина на 19 в. Теми във второто следобедно заседание на конференцията бяха просветните идеи на отец Кирил Пейчинович в „Огледало”, ролята на сп. „Любословие” за европеизацията на българското образование, представено бе едно неизвестно писмо на сподвижничката на Левски – просветителката Анна Бояджиева, както и просветните идеи на Петър Оджаков.

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.