"Конференция "Вестник на жената" (1921-1944). Ракурси към женското"

Гл. ас. д-р Александра Антонова Институт за литература. Posted in Събития | . Посещения: 6716

"Конференция "Вестник на жената" (1921-1944). Ракурси към женското"

На 27 ноември, в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” се състоя националната научна конференция „Вестник на жената” (1921-1944). Ракурси към женското”. Тя бе организирана от направление „Нова и съвременна българска литература” към Института за литература и включи участия на учени от девет научни институции, сред които Институт за литература - БАН, СУ „Св. Климент Охридски”, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ПУ „Паисий Хилендарски”, Нов български университет, Национален литературен музей, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.

Гости на конференцията бяха и наследниците на Христо и Пенка Чолчеви, редактори и уредници на вестника. Във встъпителните си думи проф. Боряна Христова, директор на НБКМ посочи необходимостта от литературноисторически анализ на едно издание, реализирано успешно в така динамичния междувоенен период. Доц. Людмила Малинова, организатор на конференцията, постави изследователската работа върху „Вестник на жената” в хода на актуалната днес тенденция към цялостно реконструиране и анализиране на периодични литературни издания. „А „Вестник на жената” е изключителна информационна база, тя е текстови масив, който носи преди всичко национална памет и провокира съвременната литературоведска мисъл”, посочи доц. Малинова.

В хода на конференцията бе реставрирано и осмислено цялостното културно присъствие на „Вестник на жената” в национален формат: докладите проследиха живота и дейността на Христо и Пенка Чолчеви, амбицията на вестника да бъде едновременно стожер на бита, институция за поколенията жени между двете световни войни и да предложи нова платформа за женски вестник като издига жената на нова – социална и културна позиция, алтернативна на буржоазното й схващане. Емблемата на четяща жена – на жената, която се самообразова, която се променя с актуалното – бе отправна точка в търсенето на особената позиция на вестника сред многобройните женски издания между двете войни, в определянето на неговите намерения да формира женска читателска аудитория. Вестникът бе осмислен и като фактор в подготвянето на обществените нагласи за приемането на професионалното статукво на пишещата жена. Носител на модата, той бе разгледан и като своеобразно лице на модерността и индустриалната епоха.

Изследователите се спряха върху високата художествена стойност и тематична пъстротата на изданието през неговия дълъг, 23-годишен живот, върху първостепенната позиция на литературните му страници и висококачествения илюстративен материал - в огромен за времето си тираж от 30-45 000 броя. Успехът на „Вестник на жената” бе разгледан през широкомащабното му отваряне към произведенията и преводите на класически имена в родната ни литература като Елисавета Багряна, Яна Язова, Гео Милев, Георги Райчев, Емилиян Станев, през своеобразното присъствие на творци като Вера Бояджиева - Фол, Жана Николова-Гълъбова, Илина Петрова и др., както и през културното значение на отношенията му с Клуба на българските писателки.

27 ноември 2014 г.

"Конференция "Вестник на жената" (1921-1944). Ракурси към женското"

На 27 ноември, четвъртък, от 9.30ч., в Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” ще се проведе националната научна конференция “Вестник на жената” (1921-1944). Ракурси към женското”. Тя е организирана от направление „Нова и съвременна българска литература” към Института за литература и ще включи участия на учени от Института за литература, СУ „Св. Климент Охридски”, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ПУ „Паисий Хилендарски”, Нов български университет, Национален литературен музей, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. На конференцията ще бъдат обсъдени нови критически и исторически анализи на женската литература между двете световни войни и по-конкретно на широката културна роля, която има дългогодишното издание „Вестник на жената”. Учените ще се спрат върху естетическия и етическия принос на това богато на присъствия пространство, формирано и управляванот от най-изявените художественин творци на своето време. Ще бъде обхванат и осмислен мащаба на изданието „Вестник на жената” като една енциклопедия за пътя на българката, ролята му във формирането на литературния вкус и читателската публика, развитието на политиките на женското – майчинството и възпитанието, развитието на местата на женското - домакинството и модата – в средата и влиянията на модерността, присъствието на страниците на вестника на творци като Яна Язова, Елисавета Багряна, Гео Милев, Емилиян Станев, Георги Райчев, Вера Бояджиева – Фол и др.

За допълнителна информация: гл.ас. д-р Александра Антонова, Институт за литература. 0897 027 709, аТози имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

ПРОГРАМА

9.30 Откриване на конференцията

  • Доц. д-р Елка Трайкова, Директор на Института за литература - БАН
  • Проф. Боряна Христова, Директор на Националната библиотека “Св.Св. Кирил и Методий”

Сутрешно заседание
Водещ:

  • 9.45 – 10.00. Людмила Хр. Малинова (Институт за литература):
    “Вестник на жената” (1921 – 1944) - енциклопедия за пътя на българката.
  • 10.00 – 10.15. Кристина Йорданова (СУ “Св. Климент Охридски”):
    Политики на женското – майчинство и възпитание на страниците на “Вестник на жената” през 30-те.
  • 10.15 – 10.30. Албена Вачева (ЮЗУ “Неофит Рилски”):
    “Вестник на жената” – литературен вкус и читателски публики.
  • 10.30 – 10.45. Поли Муканова (СУ “Св. Климент Охридски”):
    “Вестник на жената” и новите читателки.
  • 10.45 – 11.00. Иван Христов (Институт за литература):
    Крехка ваза от най-чист алабастър – женската тема в българската литература между двете световни войни.

  • 11.00 – 11.15 – Почивка

  • 11.15 – 11.30. Пенка Ватова (Институт за литература):
    Модерното домакинство на Пенка Чолчева.
  • 11.30 – 11.45. Надежда Стоянова (СУ “Св. Климент Охридски”):
    Мода и модерност. По страниците на “Вестник на жената”.
  • 11.45 – 12.00. Таня Казанджиева (СУ “Св. Климент Охридски”):
    Антропологични текстове във “Вестник на жената” (1937 – 1940 г.).
  • 12.00 – 12.15. Росица Чернокожева (Институт за литература):
    Психоаналитичните догадки на Violino Primo за детето във “Вестник на жената”.
  • 12.15 – 12.30. Надежда Александрова (НБУ):
    “Вестник на жената” (1921 – 1944) и сп. “Жената днес”.

  • 12.30 – 13.00 Дискусия
  • 13.00 – 14.00. Обедна почивка

Следобедно заседание
Водещ: Людмила Хр. Малинова

  • 14.00 – 14.15. Дора Колева (ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”):
    Женственост и женска съдба в публикациите на Яна Язова във “Вестник на жената”.
  • 14.15 – 14.30. Мая Горчева (ПУ “Паисий Хилендарски”):
    Жана Николова: Своеобразието на критическия подход.
  • 14.30 – 14.45. Катя Кузмова (Национален литературен музей):
    Дебютът на две национални писателки през 1927 г. (Багряна и Фани Попова-Мутафова)– обща трибуна и тематика.
  • 14.45 – 15.00. Боряна Владимирова. (Институт за литература):
    “Легенда за разблудната царкиня” на Дебелянов и ”За царицата и синеокия пътник” на Елисавета Багряна – сравнителен анализ.
  • 15.00 – 15.15. Михаил Неделчев (НБУ):
    Една сътрудничка с поезия на “Вестник на жената”: Илина Петрова, дъщерята на художника Никола Петров.
  • 15.15 – 15.30. Живка Симова. (7 СОУ):
    Вера Бояджиева-Фол и Клубната страница на писателките (1933 – 1939): силата на установения избор и обществен себеизказ.

  • 15.30 – 15.45 Почивка

  • 15.45– 16.00. Николай Чернокожев (СУ “Св. Климент Охридски”):
    Киното като живот. “Надя” на Г. П. Стаматов.
  • 16.00 – 16.15. Елена Давчева (Институт за литература):
    Един аспект на високи литературни амбиции във “Вестник на жената” (Гео Милев).
  • 16.15 – 16.30. Емилия Алексиева (Институт за литература):
    Георги Райчев във “Вестник на жената”.
  • 16.30 – 16.45. Радка Пенчева (Национален литературен музей):
    Публикации на Емилиян Станев във “Вестник на жената”.
  • 16.45 – 17.00. Петър Величков (Национална библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”): Неизвестно писмо на Христо Чолчев.

  • 17.00 – Дискусия.
  • Закриване на конференцията

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.