Национална научна конференция „Павел Вежинов в българската литература”

Гл. ас. д-р Александра Антонова. Posted in Събития | . Посещения: 4933

Национална научна конференция „Павел Вежинов в българската литература”

На 14 ноември, в Заседателна зала на Националната библотека „Св. Св. Кирил и Методий” се състоя Националната научна конференция „Павел Вежинов в българската литература”, посветена на 100-годишнината от рождението на писателя. Конференцията бе организирана от Института за литература и е част от програмата „Дни на творчеството на Павел Вежинов”. Инициативата се провежда под патронажа на г-жа Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община с Организационен комитет в състав: Столична библиотека, Институт за литература, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, издателство „Сиела”, издателство „Ентусиаст”, Българска национална филмотека и Национален литературен музей.

Проф. Боряна Христова, директор на НБКМ откри конференцията и обяви решението на Организационния комитет да осъществи поредица от научни сесии, посветени на софийски писатели, първият от които е именно Павел Вежинов, роден в прочутата Драз махала. От името на Столична библиотека приветствие поднесе и г-жа Елисавета Шапкарева. В специалното си слово за откриването на конференцията доц. Елка Трайкова, директор на Института за литература посочи, че юбилеят е едно особено пространство, в което се срещат творецът и времето. Небогата на външни събития, биографията на Вежинов изобразява пътя от пълното отричане до пълното признание, посочи тя и разгледа особеностите в развитието на творческия му път. Сутрешното заседание бе открито с доклада на проф. Инна Пелева (ПУ „Паисий Хилендарски”) - „Павел Вежинов и Георги Марков или спорове относно по-доброто”, който конструира оригинален двоен животопис въз основа на паралела и диалога между романа на Георги Марков „Победителите на Аякс” (1959) и романа на Павел Вежинов – „Гибелта на Аякс”(1973), анализира житейските между двамата белетристи. Доц. Христина Христова от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” се спря в текста си „Превъплъщения на героя-съзнание в белетристиката на Павел Вежинов от 70-те и 80-те години на XXв.” върху преобразуванията на времето в повествованието от посочения период, промените в позицията на автора и разколебаването на епическата структура, върху приказните и митологическите мотиви в творби като „Бариерата”, „Езерното момче”, „Измерения”, метаморфозите и идентификационните процеси в„Белият гущер”, „Нощем с белите коне” и „Везни”. Доц.Мая Горчева от ПУ „Паисий Хилендарски” разгледа в доклада си „Между „синия залез“ и „синия камък“: ранната проза на Павел Вежинов назад към повествователните находки на 1930-те и напред към „равносметките“ на 1980-те.” приемствеността на литературното слово у Павел Вежинов, свързаността между ранната и късната му проза, естетическото присъствие на обикнатия от Вежинов епитет „син” в художествените инвенции на поети и белетристи, преки предходници и съвременници на писателя. Доц. Пламен Антов от Института за литература се спря в текста си „Патос и пародия, или преображенията на един жанров мотив у Павел Вежинов” върху детективските юношески романи на Вежинов в историческата диахрония на жанра (Едгар Алън По, Марк Твен, Ерих Кестнер, Астрид Линдгрен), за вписването на тези романи в едрия педагогически проект на социдеологията, разгледа пародийното преобръщане на модела (по Бахтин: пародийното се отнася към жанра, не към обекта) и формално-структурните трансформации, които следват от това. В анализа си „Бит и идеология в романа „Сухата равнина” доц. Бисера Дакова от Института за литература сравни двете издания на творбата – от 1952 и 1957г. и проследи взаимноразривността между бита и идеологията, особеностите при съобразяването със спецификата на жанра на производствения роман, направи интересна „филмова” интерпретация на сцените от романа и предложи „спекулативното” му четене като опозиционен. Ивелина Русева от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” представи доклад, съвместно разработен с д-р Мая Ангелова на тема „Павел Вежинов: конфликти и адаптации в полето на литературата от края на 40-те и началото на 50-те години”, в който бе разгледано съставителството на първата идеологическа антология за Отечествената война и атаката срещу сборника на Йордан Вълчев „Боеве”, както и разказите на Вежинов за партизанското движение и Отечествената война, поведението му на „самокоригиращ се” автор. В думите си „Отвъд бариерата” проф. Светлозар Игов потърси мястото на Павел Вежинов чрез един едновременно синхронен и диахронен литературноисторически срез, разказа спомени за писателя и сподели размисли за творческия му път.

Следобедното заседание с водещ Георги Господинов бе открито от представяне на обемното изследване на Антон Баев (ПУ „Паисий Хилендарски”), осъществено специално за конференцията, със заглавие „Суицидният синдром и героите на Павел Вежинов”. Той предложи един опит за разчитане на тази част от творчеството на Вежинов, определена като „психологическа проза” като потърси връзки между откритията на белетриста и вижданията на класици на психоанализата като Фройд и Юнг, както и съвременни на Вежинов психолози като Маслоу, Хорни, Роджърс. Във фокуса на анализа бяха поставени сложните отношения между Ерос и Танатос в текстове като романа „Синият залез”, новелите „Бариерата”, „Белият гущер”, „Езерното момче”, „Когато си в лодката”, сборникът „Дъх на бадеми”, новелите „Момчето с цигулката” и „Дълъг летен ден”, романът „Нощем с белите коне”, разгледани бяха особеностите на нагонните импулси, незадоволените базови импулси, натискът на външното. В доклада си „Трагедията на отчуждения човек” Елена Борисова, докторант на Института за литература се спря върху метафората на инвалидизирания от доминацията на практическия разум човек, за феномена на отчуждението от себе си, за отчужденото битие като пораждащо отчуждено съзнание. Борисова изгради оригинални и продуктивни паралели със съвремената писателка Наталия Андреева. В доклада си „Разпадът като диагноза. Новелистиката на Павел Вежинов” д-р Емилия Алексиева от Института за литература разгледа сексуалната революция като сексуално самоубииство у Вежинов, отношението „родители -деца” в поколенческото противопоставяне, насочването към нравствените проблеми на личността и обществото. В оригиналния си текст на тема „Храненето: черти от един автотекстуален ред в творчеството на Павел Вежинов” Венцеслав Шолце от СУ „Св. Климент Охридски” интерпретира храненето като израз на поливалентното отношение между човека и света у Вежинов, спря се върху разнообразните репрезентации на храненето, сред които и левичарската стратегия на моделиране на персонажа през телесността, алегория на самоцелността на материалното, противопоставена на социалистическата аскеза и коцептуализира храненето у Вежинов като израз на повишен интерес към всекидневието. Д-р Олена Сайковска от Института за литература към Украинската академия на науките предложи в доклада си „Научната фантастика през втората половина на XXв. и първата половина на XXI в.: сравнителен анализ” специфичен поглед към фантастическата проза на Павел Вежинов, положена в едно широко панорамното поле: прочетена през естетическите инвенции на постмодернизма в състоянието на търсене и нерешителност, в актовете на деструкция на световете, на алтернативност на световете и на възможностите на човека да ги съедини в себе си, в използването на пародията и полистилизма. Доц. Петър Стефанов от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” в доклада си „Приключенското начало в произведенията за деца на Павел Вежинов” се върна към обществените функции на литературата за деца и анализира творбите „За честта на родината” и „Следите остават” като въплъщения на актуалните естетически ценности, в които „острата агоналност на сюжета е обвита в леко пародийно сфумато”. В заключителната част беше представен и текст на Владимир Зарев за Павел Вежинов, четен в Московската библиотека за чуждестранна литература по повод 100-годишнината на писателя. Конференцията завърши с прочитането на есетата на лауреатите от конкурса за есе „С „Бариерата” срещу бариерите” – в един вълнуващ мост-диалог между няколко поколения писатели.

Павел Вежинов в българската литератураИнститутът за литература, съвместно с Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” организира национална научна конференция под надслов „Павел Вежинов в българската литература”. Събитието ще се проведе на 14 ноември, петък, в Заседателна зала на НБКМ. Участие ще вземат литературоведи от СУ „Св. Климент Охридски”, ПУ „Паисий Хилендарски”, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, Институт за литература – БАН, Институт за литература на Украинската академия на науките. Докладите ще се развият в различни изследователски посоки: от ранната проза на Вежинов и повествователните й находки до присъствието й в полето на литературните конфликти и адаптации от края на 40-те и началото на 50-те, от преображенията на жанрови мотиви и герои до екзистенциалните дълбочини и въпроси в късните му творби, от развитието на собствени модели във фантастическата проза на писателя до приключенското начало в произведенията му за деца. На конференцията ще бъдат представени есетата на лауреатите от литературния конкурс за есе „С „Бариерата” срещу бариерите”.

Конференцията „Павел Вежинов в българската литература” е част от програмата „Дни на творчеството на Павел Вежинов”, организирана от Столична библиотека, съвместно с Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, Институт за литература, издателство „Сиела”, издателство „Ентусиаст”, Българска национална филмотека и Национален литературен музей. Патрон на инициативата е г-жа Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община.



ПРОГРАМА

10.00 ч. Откриване на конференцията

  • Доц. д-р Елка Трайкова, Директор на Института за литература
  • Проф. Боряна Христова, Директор на НБКМ
  • Г-жа Юлия Цинзова, Директор на Столична библиотека

10.30-13.00. Сутрешно заседание
Водещ: Елка Трайкова

  • 10.30-10.45. Инна Пелева (ПУ „Паисий Хилендарски”): „Павел Вежинов и Георги Марков или спорове относно „по-доброто”.
  • 10.45 – 11.00. Христина Христова (ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”): „Превъплъщения на героя-съзнание в белетристиката на Павел Вежинов от 70-те и 80-те години на ХХ век”.
  • 11.00 – 11.15. Мая Горчева (ПУ „Паисий Хилендарски”): „Между „синия залез“ и „синия камък“: ранната проза на Павел Вежинов назад към повествователните находки на 1930-те и напред към „равносметките“ на 1980-те.”
  • 11.15-11.30. Мая Ангелова, Ивелина Русева (ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”): „Павел Вежинов: конфликти и адаптации в полето на литературата от края на 40-те и началото на 50-те години”.
  • 11.30-11.45. Пламен Антов (Институт за литература): „Патос и пародия, или преображенията на един жанров мотив у Павел Вежинов”.
  • 11.45-12.00. Бисера Дакова (Институт за литература): „Бит и идеология в романа „Сухата равнина” (1952;1957)”.
  • 12.00-12-15. Светлозар Игов (ПУ „Паисий Хилендарски”): Още за Павел Вежинов

  • 12.30-13.00. Дискусия
  • 13.00-14.00. Обедна почивка


14.00-18.00.Следобедно заседание
Водещ: Георги Господинов

  • 14.00-14.15. Антон Баев (ПУ „Паисий Хилендарски”): „Суицидният синдром и героите на Павел Вежинов”.
  • 14.15 – 14.30. Елена Борисова (Институт за литература): „Трагедията на отчуждения човек”.
  • 14.30-14.45. Емилия Алексиева (Институт за литература): „Разпадът като диагноза. Новелистиката на Павел Вежинов”.
  • 14.45 – 15.00. Венцеслав Шолце (СУ „Св. Климент Охридски”): „Храненето: черти от един автотекстуален ред в творчеството на Павел Вежинов”.
  • 15.00-15.15. Олена Сайковска (Украинска академия на науките): „Научната фантастика през втората половина на XXв. и първата половина на XXI в.: сравнителен анализ”.
  • 15.30-15.45. Петър Стефанов (ВТУ”Св. Св. Кирил и Методий”): „Приключенското начало в произведенията за деца на Павел Вежинов”.
  • 15.15-15.30. Камен Михайлов (Институт за литература): „Типът „фантастическа” проза у Павел Вежинов: между образците и собствения модел”.
  • 16.00 – 17.00. Представяне на есетата на лауреатите от литературния конкурс за есе „С „Бариерата” срещу бариерите”.

  • 17.00-18.00. Дискусия и закриване на конференцията

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.