Представяне на полско-българското сътрудничество в Института за литература в рамките на Ден на Полша в Българската академия на науките

Институт за литература. Posted in Събития | . Посещения: 2995

В рамките на престижния научен форум доц. д-р Елка Трайкова, директор на Института за литература представи доклад на тема „Полско-българско сътрудничество в Института за литература: междукултурни диалози и научни традиции в полето на литературата“

Снимки: Мария Цанева


На 9 юни, по повод Ден на Полша в Българската академия на науките, в Големия салон на БАН се проведе научна конференция, онасловена „Роля и място на науката в държавите в период на преход“. В рамките на престижния научен форум доц. д-р Елка Трайкова, директор на Института за литература представи доклад на тема „Полско-българско сътрудничество в Института за литература: междукултурни диалози и научни традиции в полето на литературата“. Тя запозна присъстващите с плодотворната научна работа, която Институтът за литература осъществява с Института за литературни изследвания и Института по славистика към ПАН, както и с два от водещите полски университети – Ягелонския университет в Краков и Университета в Гданск.

Върху теоретични проблеми е фокусиран проектът, разработван съвместно с Института за литературни изследвания към ПАН „Поетика и литературна теория в Полша и България. Сравнителна славянска метрика“ (започнал през 2000 г.) с ръководители проф. Луцила Пщоловска и доц. д-р Рая Кунчева. В рамките на проекта е проведена международна конференция във Варшава „Стихови понятия в културното съзнание“ и е издаден том Осмосричник и кратки размери в славянските литератури, част от престижната международна поредица „Сравнителна славянска метрика“.

Проектът „Поетика и литературна теория в Полша и България. Сравнителна славянска метрика“, чието ръководство от полска страна по-късно поема проф. Тереса Добжинска, се оказва много перспективен и продължава със съвместната конференция „Памет и текст. Когнитивни и културни аспекти“ (2003), материалите от която заедно с други научни текстове са издадени през 2005 г. в сборника Memory and Text. Cognitive and Cultural Aspects. В него се поставят актуалните в съвременната хуманитаристика въпроси за историческата памет, за културната традиция, за паметта като механизъм на мисълта в текста и творбата. Редактори на тома са доц. д-р Рая Кунчева и проф. Тереса Добжинска.

Водени от стремежа към разширяване на изследователските перспективи в изследваната област, полските и българските учени продължават работата с нов аспект на проблематиката – „Литературните понятия и техните контексти. Сравнителна славянска метрика – антични стихови форми в славянските литератури“. Целта е съчетаването на методологически разработки с конкретни изследвания на текста, на поетиката и на социокултурните явления. В рамките на проекта са проведени две научни конференции и са издадени два научни сборника. Първият от тях е Words and Images. Iconicity of the Text = Слова и образы. Иконичность текста (2008), посветен на проблем, който от древността до днес е сред централните в естетическата теория – въпросът за отношенията между езиковите и визуалните знаци, между словесното изкуство и живописта. Най-новият сборник, издаден в рамките на проекта, е Vision and Cognition = Взгляд и познание (2011). Той съдържа статии на английски, руски и немски език, обединени от темата за погледа в библейските и митологични мотиви през различните философски парадигми до културата на нашето съвремие. Полските и българските учени изследват погледа и познанието през теориите за литературата и човека, през визуалните идентичности на идеологията. Последната засега конференция, свързана с проекта, е „Подобие и различие. Проблемът за идентичността“ (2012). Материалите от нея ще бъдат публикувани през 2015 г.

Съвместна работа с Института за литературни изследвания, Ягелонския университет (Краков) и Университета в Гданск се осъществява по проекта „От модернизъм към постмодернизъм: Българо-полски литературни и културологични прочити в края на XX-ти век” (2000-2002), с ръководители доц. дфн Магда Карабелова и проф. Ришард Нич. В рамките на проекта е издаден томът По следите на модернизма и постмодернизма (2004), който включва статии върху естетическите измерения на модернизма и постмодернизма в полската и българската литератури, публикувани на полски, български и английски езици.

През 2003–2005 г. съвместно с Института по славистика към ПАН беше разработен проектът „Проблеми на народната и културната идентичност. България и съседи” с ръководители проф. Йоланта Суецка и проф. дфн Николай Аретов. Чрез методите на интердисциплинарния подход полските и българските учени осмислят проблема за националната идентичност, за толерантността към Другите, предлагат подходи за преодоляване на национализма и ксенфобията. Те изследват традиционните представи за съседите, отразени във фолклора, националните митологии и литературата, предлагат научно аргументирани възможности за преодоляване на наследените от миналото негативни стереотипи.

В периода 2005-2007 г. бе разработван проектът „Свой и Чужд в балканските литератури и култури“ съвместно с Департамента за славянски езици и литератури към Университета „Адам Мицкевич” и Института за литература, с ръководител проф. дфн Николай Аретов. В рамките на проекта са извършени интердисциплинарни изследвания от учени и университетски преподаватели от различни балкански и европейски страни (Полша, Сърбия, Хърватия), фокусирани върху три важни аспекта на категориите „свой” и „чужд”: антропологически, пространствен и комуникационен (интеркултурните диалози). Проблематиката е пряко свързана с въпроса за съвместното съществуване във всяка разнородна мултиетническа среда, каквато се наблюдава и на Балканите. По проекта са проведени четири международни научни конференции и е издаден сборник Въпреки различията: интеркултурни диалози на Балканите (2008).

Екип от учени, ръководен от доц. Анна Нашиловска и доц. дфн Магда Карабелова проучват интердисциплинарно тематиката на „Жените в обществения дискурс на България и Полша (литература, изкуство, медия)”. В рамките на проекта е проведена научна конференция и е издаден двуезичният сборник Да опишеш жена. Българо-полски литературни дискусии от годините на прехода (2009). Авторите в тома поставят някои важни въпроси на съвремието: какъв е моралният и етически избор на жената творец днес, какви са посланията на нейните текстове, какво е влиянието на тези текстове върху динамичните социални процеси.

Към изследователското поле на литературната и културната история се отнася проектът „Библейският текст в южнославянските литератури от Средновековието до Новото време (функции, рецепция, интерпретации)“ (2012-2014, 2015-2017), който обединява научни екипи от Института за литература и Института по славистика – ПАН, с ръководители проф. д-р хаб. Гражина Шват-Гълъбова и доц. д-р Ана Стойкова. Той изследва от интердисциплинарна гледна точка (на филологията, богословието и културната история) влиянието, което Библията има върху възникването и развитието на южнославянските литератури през различните етапи на тяхното съществуване. В рамките на проекта през 2014 г. бе проведена международна научна конференция, в която взеха участие 27 учени от шест страни (Полша, България, Германия, Словения, Италия и Дания). Бяха представени неизвестни източници и нови интерпретации на литературните явления, породени и развиващи се изцяло под знака на християнството, чийто основен сакрален текст е библейският корпус. Материалите от конференцията ще бъдат издадени през 2016 г. в полското специализирано издание Slavia Meridionalis.

Поредицата „Имена” на Издателски център „Боян Пенев” към Института за литература представя световноизвестни учени, сред които е проф. Ришард Нич. Неговата книга Светът на текста поставя много важни въпроси на съвременното общество: какво е влиянието на литературата върху изграждането на личността и ценостната й система, какво знание носи литературата.

Книгата на Магда Карабелова Българската мисия на Тадеуш Ст. Грабовски – пратеник на възкръсваща Полша (2011) е посветена на българския период в журналистическата и политическа кариера на големия полски интелектуалец. Българската анкета по полския въпрос (1915-1916) е един от емблематичните актове на солидарност със съдбата на друг народ в най-новата българска история, изразена в несъмнената подкрепа, която 32 известни български интелектуалци и общественици оказват на Полската кауза за независима държава. Анкетата излиза за пръв път на български език в двуезичното издание на Института за литература (2011).

Издателският център на Института за литература публикува и изследването на Ванда Смоховска-Петрова Националното своеобразие на литературата на Българското възраждане (2003), което представя нейния оригинален поглед върху българската възрожденска литература и българо-полските културни взаимоотношения от онази епоха, открива специфичен образ на общоевропейски идеи, повлияни от себеидентификацията на българите, които полагат нови, непознати аспекти в разглеждането на познати литературни факти.

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.