Конференция „Модернизъм и постмодернизъм. Мистика и мистификация”

Институт за литература. Posted in Събития | . Посещения: 263

Институт за литература – БАН | Столична библиотека

Проект „БЪЛГАРСКО И МОДЕРНО” – 3

Институт за литература – БАН, направление „Нова и съвременна българска литература”

Конференция „Модернизъм и постмодернизъм. Мистика и мистификация”

16 и 17 март 2017, Американски център (Столична библиотека, пл. „Славейков” 4А)
Модератори: Елка Димитрова, Георги Господинов

„Модернизъм и постмодернизъм. Мистика и мистификация” – това е темата на третото издание на проекта „Българско и модерно”, който се развива в рамките на една голяма научна, образователна, културна инициатива на Института за литература при БАН – дигитализацията и концептуалното интерпретиране на наследството на българския модернизъм, но също и на неговите продължения и отрицания.

Организатори: Елка Димитрова и Георги Господинов

Участници: Александра Антонова, Биляна Курташева, Бойко Пенчев, Ванеса Андонова, Виолета Дечева, Виолета Русева, Георги Господинов, Добромир Григоров, Елена Азманова, Елизария Рускова, Елка Димитрова, Елка Трайкова, Калина Лукова, Лора Динкова, Мариета Гиргинова, Мария Огойска, Мария Русева, Мая Горчева, Миряна Янакиева, Михаил Неделчев, Надежда Стоянова, Надежда Цочева, Пламен Антов, Росица Чернокожева, Румен Шивачев, Сава Сивриев, Светлана Стойчева, Хенрике Шмит, Цветана Георгиева, Яница Радева и др.

Модернизъм и постмодернизъм. Мистика и мистификация

Статия на Мария Русева в портал КУЛТУРА

Модернизмът и постмодернизмът: изживявани, прекъсвани, подновявани и преплитащи се тенденции; техните своевременни и несвоевременни проявления; съвпаденията и напреженията им; автентичните и симулативните им хипостази в българската литература през ХХ в. и след това - тези бяха, в много общи линии, посоките на работа на третото издание на проекта "Българско и модерно" на Института за литература при БАН. Проектът бе представен от конференцията "Модернизъм и постмодернизъм. Мистика и мистификация", организирана и модерирана от Елка Димитрова и Георги Господинов (16 и 17 март 2017, Американски център, Столична библиотека).
Във встъпителните си думи директорът на Института за литература Елка Трайкова изтъкна важността на срещите, събиращи представители на различни научни общности. И наистина, конферентните дни протекоха в динамичен научен диалог между изследователи, преподаватели, докторанти и студенти от Института за литература и редица университети в страната (Софийския, Пловдивския, Великотърновския, Шуменския, Нов български университет).
Актуализирането на връзките между модернизма и постмодернизма, очертаването на паралели между тях бе една от водещите теми на конференцията. Как следва да се гледа на българския постмодернизъм от 1990-те - като на вече утвърдено, самостойно литературноисторическо явление или като на недоизживян, модифициран модернизъм?
Още първият текст - на Ани Бурова, акцентира върху приемствеността между двете явления, като вниманието се съсредоточи върху основни текстове (мистификации и антологии) на модернизма - "На острова на блажените" и "Немски поети", и постепенно бе хвърлен мост към емблематичните за 90-те "На острова на блажените. Пет войни след това" и "Българска антология. Нашата поезия от Герова насам". Различни мистификационни игри с антологийното бяха откроени от Михаил Неделчев през своеобразна дъга от текстове - от Яворовата книга "Подир сенките на облаците", през антологичната книга на Асен Разцветников "Стихотворения", до една от последните постмодерни антологийни изяви - "Последните. Поети от 80-те". По отношение на високия модернизъм в лицето на кръга "Мисъл",Елка Трайкова обърна внимание на взаимното апологетизиране на членовете на кръга по страниците на списанието - като проява на творческа етика и духовна обвързаност на знаменитата четворка.
Темата за мистичното бе обгледана през текстове на Пейо Яворов, Гео Милев, Чавдар Мутафов, Светослав Минков и др. Яни Милчаковпотърси "френските връзки" в "Маска" на Яворов, проследявайки културните значения на парфюма - ключов елемент за разбирането на образа на вакханката от стихотворението. Пак Яворов (с "Нощ") бе тема в текста на Сава Сивриев, който отбеляза и пренебрегваните връзки между възрожденската библейска реторика и модернистичната мистика. Яворов бе обект и на сравнителния психоаналитичен прочит на Румен Шивачев.
Друг модернистичен стожер - Гео Милев, пък стана повод за находка, граничеща с научно откритие. Надежда Стоянова хвърли светлина върху "алхимията" в неизвестна негова статия ("Тайната"), откривайки в по-широка перспектива окултните основания на българския авангард от 1920-те. Гео Милев бе във фокуса и на литературноисторическата медитация на Мая Горчева "Разкази за електрическите стълбове на булевард "Цар Освободител" и българският литературен модернизъм". Цветанка Атанасова с аналитично обгледаното вписване на художника Борис Георгиев в сп. "Хиперион" допринесе за многостранността на българската модернистична картина.
Добромир Григоров дешифрира химическите процеси и техниката в творчеството на Светослав Минков и Чавдар Мутафов като мотиви, радикално променящи представите на човека за живата материя.
Българският постмодернизъм от 90-те бе тема на редица доклади, като се постави въпросът за "неясното преливане" (Господинов) от модернизъм в постмодернизъм. Според Пламен Антов, постмодернизмът трябва да се дефинира като цялостна ментална нагласа, като метапоглед, който гледа назад към произвелата го литературна традиция. По-различна теза представи Бойко Пенчев, според когото постмодернизмът на 90-те следва да се определя като "странен, късен модернизъм". Георги Господинов си послужи със знаменитата фраза на Толстой, дефинирайки постмодернизма: "Всички модерни семейства си приличат, всяко постмодерно семейство е постмодерно по своему". Елка Димитрова обърна внимание на атавистичния патернализъм в мисленето на българската литература от кръга "Мисъл" до наши дни (бел.ред. - вж. статията в бр.12). Биляна Курташева говори за специфичния артефакт "Витамин Б".
Надежда Цочева проследи траекториите на мистичното и меланхолното между символизма и някои съвременни белетристи (Господинов и Алeксандър Секулов). Мария Огойска фокусира вниманието към постмодерния български роман с разработка върху "Пътуване по посока на сянката" на Яна Букова.
Драматургичната проблематика също бе представена - от холистично проектираната мистика на ранния ХХ в. в интерпретацията на Мариета Гиргинова; през микроаналитичното вглеждане в "Quasi una Fantasia" на Боян Дановски, осъществено от Александра Антонова; през две маргинални авангардно-абсурдистки пиеси на Светослав Камбуров-Фурен, представени от Николай Кирилов; до детайлно анализираните разпади в пиесите на Константин Илиев в доклада на Виолета Дечева.
Наред с утвърдените академични имена, впечатляващо се изявиха и млади учени, избрали наистина интересни теми. Сред тях: Ванеса Андонова с "Модернистичният проект за святото и греховното в "Легенда за света София" (на Стоян Загорчинов); Мария Русева с откривателска интерпретация на непубликуван роман на Димитър Шишманов; Лора Динкова с ,,Граници на съзнанието в поезията на Александър Геров".
Това е едва част от многоликия тематичен обхват на конференцията, с който очакваме да се запознаем в пълнота при публикуването на текстовете от "Българско и модерно" - 3.
Мария Русева

ПРОГРАМА

16 март 2017, четвъртък

  • 10.00 ч. Откриване – доц. д-р Елка Трайкова, директор на Института за литература

Сутрешен блок

  • 10.10 – 10.30 Проф. Михаил Неделчев (НБУ): „Групови и лични постмодерни мистификационни игри с антологичното”.
  • 10.30 – 10.50 Доц. д-р Ани Бурова (СУ): „Мистифицираното авторство – биографизъм, персонализъм, концептуализъм”.
  • 10.50 – 11.10 Доц. д.ф.н. Пламен Антов (ИЛ): „Мистификационният „проект” на 1990-те – общ поглед: Христоматията и Антологията”.
  • 11.10 – 11.30 Гл. ас. д-р Биляна Курташева (НБУ): „Пост-какво? „Витамин Б” на картата на 1990-те”.
  • 11.30 – 11.50 Гл. ас. Надежда Цочева (ШУ): „Фланьорът – траектории на мистичното и меланхолното”.
  • 11.50 – 12.10 Гл. ас. д-р Мария Огойска (НБУ): „Поетика на митологичните форми в постмодерния роман”.
  • 12.10 – 12.30 Доц. д-р Елка Трайкова (ИЛ): „Как кръгът „Мисъл” мисли себе си в списание „Мисъл”.
  • 12.30 – 13.00 Дискусия.
  • 13.00 – 14.00 Обедна почивка.

Следобеден блок

  • 14.00 – 14.20 Проф. д.ф.н. Сава Сивриев (ШУ): „Мистичните скорпиони в „Нощ” на Пейо Яворов”.
  • 14.20 – 14.40 Гл. ас. д-р Румен Шивачев (ИЛ): „Скрити връзки между „Нощ” и „Милица” на Яворов”.
  • 14.40 – 15.00 Доц. д.ф.н. Пламен Антов (ИЛ): „Неочаквани предходници”.
  • 15.00 – 15.20 Гл. ас. д-р Надежда Стоянова (СУ): „Гео Милев и философският камък”.
  • 15.20 – 15.40 Доц. д-р Мая Горчева (ПУ, УниБИТ): „Разкази за електрическите стълбове на булевард „Цар Освободител” и българският литературен модернизъм”.
  • 15.40 – 16.00 Гл. ас. д-р Николай Кирилов (ИЛ): „Азът по стълбата – „Проклятието на живота” на Светослав Камбуров-Фурен”.
  • 16.00 – 16.20 Ванеса Андонова (СУ): „Модернистичният проект за святото и греховното в „Легенда за света София”.
  • 16.20 – 16.40 Мария Русева (СУ): „Пътят отвъд: прояви на призрачното (наблюдения върху непубликуван роман на Димитър Шишманов)”.
  • 16.40 – 17.10 Дискусия.

17 март 2017, петък

Сутрешен блок

  • 10.00 – 10.20 Доц. д-р Бойко Пенчев (СУ): "Постмодернизмът на 1990-те: имаше нещо, но какво беше?"
  • 10.20 – 10.40 Гл. ас. д-р Георги Господинов (ИЛ): "Подир сенките на 1990-те. "Литературен вестник" – мистики и мистификации, видено и чуто".
  • 10.40 – 11.00 Доц. д-р Елка Димитрова (ИЛ): "Мистифицираните бащи от 1980-те. Кой изобрети нашия баща?"
  • 11.00 – 11.20 Проф. д.ф.н. Светлана Стойчева (НАТФИЗ): "Епическият повествовател във времето на постмодернизма: романите на Владимир Зарев".
  • 11.20 – 11.40 Проф. д.н. Виолета Дечева (НБУ): "Модерният човек като исторически човек в драматургията на Константин Илиев".
  • 11.40 – 12.00 Доц. д-р Добромир Григоров (СУ): "Техническите метафори на Светослав Минков и Чавдар Мутафов. Химията и механиката в "Автомати“ и "Технически разкази“.
  • 12.00 – 12.20 Доц. д-р Александра Антонова (ИЛ): "Quasi una Fantasia" на Боян Дановски – мистикопораждащите потенции на думите".
  • 12.20 – 13.00 Дискусия
  • 13.00 – 14.00 Обедна почивка

Следобеден блок

  • 14.00 – 14.20 Доц. д-р Мариета Иванова-Гиргинова (ИЛ), Елизария Рускова (СУ): "Исторически прототип, архетип и мистика в модерната българска драма през 10-те и 20-те години на ХХ век".
  • 14.20 – 14.40 Доц. д.н. Виолета Русева (ВТУ): "Буквар модел 1840".
  • 14.40 – 15.00 Яница Радева: "Щрихи към образа на Едип в българската литературна среда от 90-те години на XX век".
  • 15.00 – 15.20 Лора Динкова (СУ): "Граници на съзнанието в поезията на Александър Геров".
  • 15.20 – 15.40 Васил Василев (ИЛ): "М. Белчева, Д. Габе, В. Василева и Бленика – съзерцанието на природата като съкровената тайна на битието".
  • 15.40 – 16.00 Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева (УниБИТ): "Окултна и религиозна мистика в творби на късния символизъм".
  • 16.00 – 16.30 Дискусия.
  • 16.30 Закриване на конференцията.

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.