1 minute
На 31 март във фоайето на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” се състоя представяне на новата книга с разкази на Пламен Антов – „Граници на забавяне”, реализирана от издателска къща „Жанет”45. Представянето откри проф. Боряна Христова, директор на НБКМ. „Както сочи заглавието, тази книга трябва да се възприема бавно. С нея донякъде авторът се противопоставя на „бързата” литература – това е една много бавна проза, толкова бавна, че дори собствената й поява е един прекалено драматичен акт, който тя би предпочела да си спести.”
В представянето на книгата доц. Борис Минков посочи: „Съществува предразсъдък, че текст, който обръща внимание на собствената си литературна природа, на собствената си литературна направа е умозрителен, труден за възприемане, сух. Как става така, че тази себевглеждаща се литература е по-четивна от всяка една друга? Читателят расте вътре в тези пет истории, които се наплитат една в друга. Книгата се гради върху едно противопоставяне: от едната стана е писателската процесуалност, писателската направа, питането за това как се пише; писателят е в непрекъснати лутания и питания относно своето писане: едната ръка сякаш изтрива това, което пише другата. От дугата страна е сигурността на местата, на топосите. Можем ясно да видим „Бел епок” като една подложка на всички разкази в книгата, а детайлите са много продуктивни, те са също топоси – както и нещата, които носим винаги със себе си, които не можем да оставим. Детайлите дават начало на ново наплитане на образи”, посочи Минков. Той прочете откъси от последните страници, които отразяват борбата с текста, с книгата – чудовище, книгата, невъзможна за завършване.
Доц. Бойко Пенчев се спря върху машината – посредник между човека и света в петте разказа на Пламен Антов. „Едно от основните питания в тези разкази е кое е първичното, коя е действителността, която управлява. Авторът показва как уж първичното и уж вторичното непрекъснато променят местата си и обменят съдържания. Рамката, предварителното йерархизиране на живота е онова, срещу което героите на Антов се съпротивляват. Туристът е противопоставен на пътешественика, туристът се старае да изпълни една предваритено зададена рамка. Единствено загубвайки се, пътешественикът може да преживее различното и новото. Книга като тази ни кара ако не да живеем, то поне да мислим и да чувстваме като пътешественици. Забавянето и излизането от рамката е всъщност едно и също. Как се случва? Първо – чрез разглобяването, раздробяването на света. Второ - чрез вписването на детайла в нови рамки. Изваден от своя контекст, детайлът започа да наплита около себе си нови истории.”
Проф. Боряна Христова даде думата на автора, Пламен Антов, който се спря върху структурата на книгата. „Книгата се развива на две равнища – на едното борави с масовата литература, жълтата, максимално четивната: тук има еротика, има любов, има инцестна любов. На второ равнище книгата е чисто писателска, това е заложено и в мрежовидната й композиция”. „Не държа да сблъсквам двата типа – бързата и бавната литература. Сборникът с разкази, който пиша в момента, принадлежи към другия тип - типът на бързата литература”, посочи авторът.
Книгата само на пръв поглед изглежда да е просто сборник с разкази. Всъщност отделните творби в нея са свързани с множество видими и невидими нишки, които ги подреждат в цялостен, мрежовидно разгръщащ се сюжет. Нишки, чието разплитане превръща внимателния читател в активен съучастник, въвлича го в литературни игри, които приличат на ребуси: нищо не е (само) такова, каквото изглежда; няма реалност, а игра на реалности, симулация, заместване…
Книгата подрежда няколко истории, които демонстративно се съпротивляват на лекото писане и лекото четене, при все че нерядко ползват тъкмо хватките на популярната литература: любов и прелъстяване (в режима на модела “курортна история”), несъстояла се и измисляна любов, инцестна любов, убийство от любов… Ала най-важното тук се намира винаги една крачка по-нататък. Не фабулата, не онова, което се е случило, не “животът”, а технологията на езиците, които го разказват и в крайна сметка заместват.
И не на последно място – удоволствието от стила, разбира се.
Сред различните модели, които се разпознават по страниците и между тях, е и моделът “упражнения по стил”. Читателят ще разпознае ред велики сенки на автори и творби, на почерци и стилистики, които книгата се забавлява да цитира, следва, разклонява, преобръща.