Българска академия на науките

 

 

Институт за литература
In English
In German
In France
In Russian

 



 

ДО
ЧЛ-КОР СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ –
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА БАН
ДО
АКАДЕМИК НИКОЛА СЪБОТИНОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БАН
КОПИЕ:
ДО
НАСТОЯТЕЛСТВОТО НА БАН




ВЪЗРАЖЕНИЕ

ОТ ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА ИНСТИТУТА ЗА ЛИТЕРАТУРА
ПРИ БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

Ние, членовете на Общото събрание на учените в Института за литература при Българската академия на науките, категорично възразяваме срещу решението на Управителния съвет на БАН от 12 декември 2011 г., с което е отхвърлена кандидатурата на доц. д-р Рая Кунчева за Директор на Института за литература.

Основанията за нашето Възражение са следните:

ПРЕНЕБРЕГНАТИ са първите три етапа от общо четиристепенната система за избор на директор, залегнала в утвърдените П Р А В И Л А за провеждане на конкурси за директори на постоянни научни звена на БАН:

1. Според Чл . 8. (1) “ До две седмици след огласяване на програмите на кандидатите, в ПНЗ се организира Общо събрание на учените за обсъждане на кандидатурите с участието на кандидатите … Протоколът от събранието се изпраща в тридневен срок на УС на БАН, като в него задължително се отбелязва общият брой на учените в звеното и броят на присъствалите” .

При провеждане на Общото събрание на учените в Института за литература и сериозното обсъждане на предложената програма за развитие на Института през следващите четири години, беше БЕЗУСЛОВНО УТВЪРДЕНА КАНДИДАТУРАТА на Рая Кунчева, която да бъде предложена на Експертната комисия за събеседване и предложение пред УС на БАН. При проведеното тайно гласуване, от присъствали 35 членове, са гласували – 35 ”за”, 0 – против, 0– въздържали се.

2. Според Чл. 9 (1) “До две седмици след изтичане на срока за събрание по т. 8 Експертната комисия провежда събеседване с всеки кандидат. В двуседмичен срок след събеседването комисията представя на УС доклад, в който предлага мотивирана класация на кандидатите и мнение по избора на директор, като има предвид и протокола на обсъждането в ПНЗ”.

След проведеното събеседване с кандидата, председателят на Експертната комисия, отчитайки и протокола от проведеното обсъждане в Постоянното научно звено, прави предложение пред УС с категорично изразеното мнение да бъде избрана за директор на Института за литература доц. д-р Рая Кунчева.

3. Според Чл .10. “Възражения по евентуални процедурни нарушения се подават до УС в срок до една седмица след събеседването в Експертната комисия “.

Такива възражения не са подавани до Експертната комисия.

4. Според Чл . 11. (1) Решение по обявения конкурс се взема от УС на БАН съгласно чл. 24 ал. 1 т. 3 и чл. 24 ал. 2 от Устава на БАН. Въз основа на документите на кандидатите, протокола от Общото събрание на учените на ПНЗ, доклада на Експертната комисия и постъпилите възражения, в съответствие с Кодекса на труда, УС чрез тайно гласуване избира до двама кандидати и ги класира на първо и второ място “.

Този четвърти етап, на практика, игнорира категорично решенията и предложенията в предишните три етапа, които заявяват ясно и подкрепят кандидатурата на Рая Кунчева – обсъждане на програмата за развитие на Постоянното научно звено, мнението на Експертната комисия, съобразено със събеседването и протокола от обсъждането в ПНЗ, а също и липсата на каквито и да е възражения по процедурата – и без ясно представяне на аргументи, които да мотивират решението, отхвърля кандидатурата на Рая Кунчева за Директор на Института за литература при БАН. Ако изборът бе проведен действително, както заявява чл. 11 от Правилата, “Въз основа на…” етапите и с документите, които недвусмислено подкрепят кандидатурата на Р. Кунчева, резултатът щеше да бъде съвършено различен и значително по-справедлив.

По този начин не само се нарушават утвърдените от ОС на БАН ПРАВИЛА за избор на директори на ПНЗ, а става основателен въпросът защо трябва да има степени на избор, след като те не се зачитат като такива?

По този начин УС на БАН погазва принципите за демократично управление на науката като отговорност. С решението си от 12 декември 2011 година, УС на БАН нарушава своите позиции като принципно действащ орган за научното управление и провокира съмнение в доверието към академичната институция.

Отхвърляйки кандидатурата на Рая Кунчева за директор на Института за литература, УС на БАН лишава един научен колектив от кандидата, който той категорично и със стопроцентова убеденост е утвърдил, и в чиято програма за научно управление като водещ е утвърден принципът на научната консолидация. Под нейно ръководство Институтът за литература постигна внушителна като обем и качество научна продукция,осъществена в множество национални и международни проекти, изгради сериозни изследователски екипи със силно присъствие на млади учени и докторанти, получи висока оценка от международния одит, създаде колегиална и творческа атмосфера.

Рая Кунчева е не само ръководител с дългогодишен опит и управленска компетентност, доказана в последните години и като секретар на ОС на БАН. Тя е и утвърден учен, получил признание в България и в Европа. За нейното научно присъствие в съвременната хуманитаристика бе подготвен сборник с изследвания, в който участват повече от 50 български и чуждестранни учени. Материалите в този сборник, я очертават като авторитетен учен и дълбоко морален човек.

Ние, членовете на Общото събрание на учените в Института за литература при БАН, настояваме:

  1. Да се представят пред ОС на БАН аргументите, с които УС на БАН е отхвърлил кандидатурата на Рая Кунчева за директор на Института за литература и да се проведе дискусия в ОС на БАН във връзка с това решение на Управителния съвет.
  2. Да се преразгледа от УС на БАН кандидатурата на Рая Кунчева за директор на Института за литература, базирана на утвърдените от ОС на БАН Правила за избор на директори на постоянни научни звена при БАН.

19. 12. 2011 г.

Председател на Общото събрание на учените в
Института за литература при БАН
(доц. д-р Александър Йорданов)






Обща информация

Институтът за литература е създаден през 1948 г. като звено на БАН. Основатели са академиците Николай Райнов, Елин Пелин, Людмил Стоянов, Константин Петканов, Николай Лилиев, Петър Динеков. Досегашни негови директори:

  • акад Николай Райнов (1948-1949)
  • акад. Людмил Стоянов (1949-1957)
  • акад. Георги Цанев (1958-1962)
  • проф. Стойко Божков (1962-1973)
  • чл.-кор. Тончо Жечев (1974-1982)
  • акад. Ефрем Каранфилов (1982-1988)
  • проф. Боян Ничев (1988-1991)
  • ст. н. с. Стефан Кожухаров (1992-1999)
  • доц. д-р Рая Кунчева (1999 - досега)

Институтът за литература при БАН изследва българската литература от Средновековието до наши дни в теоретичен, историко-културологичен и компаративистичен аспект.

Приоритетните области на изследване в Института са: стара българска литература, литература на Българското възраждане, нова и съвременна българска литература, теория на литературата, сравнително литературознание, руска литература, архивна, библиографска и извороведска дейност.

Периодични издания на Института за литература са списание "Литературна мисъл", основано през 1957 г., поредицата "Старобългарска литература", която излиза от 1971 г., и годишникът "Scripta & e-Scripta", чийто първи брой се появи през 2003 г.

В Института за литература са подготвяни академични издания на най-големите български писатели и се разработват монографични изследвания върху тяхното творчество.

Създадена е единствената по рода си в световната палеославистика Кирило-Методиевска енциклопедия в четири тома. Подготвена е за печат и Енциклопедия на Българското възраждане. Друго значително издание е многотомната Периодика и литература. В нея е представена българската култура и литература чрез периодичния печат. Необходими за всеки българист са съставените в Института тритомен Речник на българската литература и Речник по нова българска литература, които са ценни справочни издания и имат широко приложение при запознаването с българската литература. Съществена част от дейността на Института е представена в множество сборници с научни изследвания върху най-съществените аспекти на българската литература. Издадени са около 40 анкети с писатели, поети и литературни критици от различни поколения. Сред многотомните трудове на Института е "История на преводната рецепция на европейски литератури в България". Подготвя се "Енциклопедичен речник на новата българска литература" в 3 тома, както и еднотомен речник на българските писатели от Възраждането до днес.

Изследователската дейност в Института за литература се характеризира с прилагане на съвременни подходи, разработвани в световната хуманитаристика. Работи се върху създаването на бази данни в областта на литературната история, архивистиката, сравнителното литературознание. Създадена e компютърна инфраструктура Repertorium workstation за описание на средновековни славянски ръкописи: http://clover.slavic.pitt.edu/~repertorium/. Изграден е електронен портал за средновековната писмена култура на Балканите: http://slovo-aso.cl.bas.bg.

Научните проекти, които се разработват, са от първостепенна важност за изучаване и запазване на българското културно наследство, за съхраняване на духовните ценности и традиции и за проектирането им в европейски и световен културен контекст.

Институтът за литература разработва съвместни научни проекти с институти от Великобритания (Британската библиотека в Лондон, Институт по хуманитаристика към Университета в Кийл), Австрия (Институт за славистика към Университета във Виена), Полша (Институт за литературни изследвания, Институт по славянознание към Полската АН), Румъния (Институт за теория и история на литературата "Дж. Калинеску" към Румънската АН), Русия (Институт по славянознание, Институт "Пушкински дом"), Словакия (Институт за световна литература към Словашката АН), Унгария (Институт по литературознание към Унгарската АН), Чешката република (Славистичен институт към Чешката академия на науките, Прага), Швеция (Департаменти по славистика в Университетите в Гьотеборги Упсала), Сърбия (Институт за литература и изкуствознание , Белград), Словения (Център за научни изследвания към Словенската академия на науките и изкуствата), Македония (Институт за македонска литература в Скопие), Грузия (Институт за грузинска литература "Шота Руставели" в Тблиси). Институтът за литература е член на Международния консорциум за изработване на стандарти за предаване на текстове в електронна форма и за тяхното разпространение (Text Encoding Initiative) (от 2003).

Библиотеката на Института за литература разполага с фонд над 114 000 заглавия - книги, поредици и периодични издания в областта на литературознанието, езикознанието, философията, фолклора, културата, науката, просветата, обществените науки (социология, изкуствознание, политика, военно дело, история, биографии), а така също художествена и детска литература. Целият библиотечен фонд може да се ползва всеки ден в читалнята на Библиотеката

Щатният състав на Института за литература включва 78 души, от които: проф. и ст. н. с. I ст. - 6, ст. н. с. II ст. - 24, доктори на науките - 8, научни сътрудници - 25, доктори - 46, литературни сътрудници - 23.

Адресът на Института е:
1113 София
бул. "Шипченски проход" 52
бл. 17, ет. 7 и 8
тел.: 979 29 90
факс: 971-70-56

IBAN: BG82UNCR96603119903518
BIC: UNCRBGSF
UniCredit Bulbank, клон Слатина

данъчен № 122 608 627-3; БУЛСТАТ П-000665509

© Институт за литература на БАН
Последна промяна 20 декември 2010