1 minute
Слово при откриване на изложбата от доц. Елена Томова
Уважаемо ръководство на Пловдивския университет, драги колеги и преподаватели, скъпи студенти,
За мен е изключителна чест в този свещен за България и цялото славянство ден да открия изложба, посветена на един виден славист - „великия ум на XIX столетие” д-р Франц Миклошич. Сърдечно благодаря на ръководството на Пловдивския университет в лицето на неговия ректор проф. Запрян Козлуджов, на декана на Филологическия факултет доц. Живко Иванов, на ръководителя на Катедра „Славянска филология” доц. Жоржета Чолакова, на ръководителя на Катедра „Руска филология” доц. Юлиана Чакърова за тяхното съдействие и гостоприемство. Специално благодаря на директора на Университетската библиотека г-жа Милка Янкова за предоставянето на изложбената зала и на Димитър Родозов за подготовката на самата изложба. Признателна съм и на Издателството на университета за отпечатването на афишите и на всички колеги за тяхната морална подкрепа.
Приемете сърдечните празнични поздрави на колегите от БАН, от директора на Института за литература доц. д-р Елка Трайкова, директора на Института за словенска литература проф. Марко Юван, словенските колеги и виенските слависти!
Изложбата се посвещава на 145-годишнината от учредяването на Българската академия на науките и на 650-годишнината от основаването на Виенския университет. За безспорния принос на д-р Франц Миклошич в изучаването на историята на българския език на 6 август 1884 г. Главното годишно събрание на Българското книжовно дружество го избира за свой почетен чуждестранен член. По това време председател на Българското книжовно дружество е един от неговите основатели − професор Марин Дринов.
С Виена и Виенския университет името на д-р Франц Миклошич е органично свързано. От 1838 г. до края на живота си ученият живее и работи във Виена, защитава докторска дисертация по право във Виенския университет, работи като адвокат, главен цензор на славянски, новогръцки и румънски ръкописи във Виенската императорска библиотека. Избран е за редовен професор и ръководител на Катедрата по славянска филология (1850) и за ректор на Виенския университет (1854). Значителна е ролята на неговия учител, видния славист Бартоломей Копитар, който насочва Миклошич към славянското и сравнителното индоевропейско езикознание.
Изложбата обхваща най-важните моменти от живота и научното дело на Миклошич и неговото безспорно място в историята на славистиката през втората половина на XIX век. Представени са родното му място Радомерщчак, ученическите му години в Лютомер, Вараждин и Марибор, студентските – в Грац и Виена. Виенският период е най-плодотворният в неговата научна дейност: създава сравнителна фонетика, етимология, граматика и синтаксис на славянските езици, лексикографски трудове, в чиято основа лежат сравненията със старобългарския език. Българската наука оценява изключително високо трудовете на Миклошич, посветени на кирилометодиевските извори, на Супрасълския сборник, на съставените от него ценни речници: Корените на старославянския език (1845), Старобългарски речник (1850), Старобългарско-гръцко- латински речник (1862−1865), Етимологичен речник на славянските езици (1886). Застъпени са приносите на юбиляра в областта на балканистиката и византологията, на неславянските езици. Богато документирано е епистоларното наследство на учения.
На отделни постери са представени Миклошичевите сборници, юбилейните чествания и международното признание на учения – неговото членство в много европейски академии и дружества, почетното му гражданство в Словения, честването на 200-годишнината от рождението му в Словения и по света.
Д-р Франц Миклошич несъмнено е най-авторитетният словенец на своето време. В 1864 г. е удостоен с рицарска диплома с герб, което означава присъждане на австрийско дворянско и рицарско звание. Наред с многото отличия за неговите заслуги в областта на науката в 1863 г. е удостоен с Леополдов рицарски кръст. Член е на Австрийската, Санкт- Петербургската, Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб, Полската академия на науките в Краков, Матица Словашка, дописен член е на френската Академия за надписи и изящна словесност, член на Търговската камара на държавния парламент във Виена. Той е почетен член на много университети и почетен гражданин на Любляна и Лютомер. Името му заема достойно място сред най-известните словенски учени, поети, писатели и културни дейци през XVIII−XIX в.
Използвани са документи, съхранявани в архивите на БАН, Австрия, Словения и Хърватия, като част от тях се представят за пръв път пред българската и чуждестранната научна и културна общественост.
Проектът е реализиран от Института за литература при БАН със съдействието на: Фонд „Научни изследвания” при МОН, Словенска академия на науките и изкуствата, Българска академия на науките, Научен архив на БАН, Народна и университетска библиотека в Любляна, Институт по славистика към Виенския университет. Изразявам искрената си благодарност на всички научни институции, библиотеки, архиви и специалисти за тяхното съдействие за реализирането на изложбата.
Ние, авторите на изложбата (член-кореспондент Иван Добрев, проф. Мария Йовчева и доц. д-р Елена Томова) сме и преподаватели в Пловдивския университет. Това е още един хубав стимул да представим изложбата тук, в нашия университет, който е сред най-авторитетните академични центрове в България.
Изложбата е нашият поздрав към всички славяни и е израз на дълбокото ни уважение към личността и безценното научно наследство на забележителния словенец д-р Франц Миклошич.
Вижте още:
Франц Миклошич – 130 години чуждестранен почетен член на Българската академия на науките
Изложба в ПУ синтезира делото на бележития славист Франц Миклошич
Доц. д-р Елена Томова: Пловдив е голям университетски център!