Койчева, Регина

Институт за литература. Posted in Именник | . Посещения: 5704

ИМЕ: Регина Александрова Койчева
ДАТА И МЯСТО НА РАЖДАНЕ: 13 януари 1974 г., София
ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

НАУЧНА СТЕПЕН: доктор по българска литература

АКТУАЛНА АКАДЕМИЧНА ДЛЪЖНОСТ: главен асистент към Направление “Теория на литературата”
(от 7 юли 2015 г.)

Регина Александрова Койчева

НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ:

  • Теория на литературата (стихознание, литература и религия, литература и музика, принципи и модели на старобългарското химнотворчество)
  • Старобългарска химнография (старобългарската оригинална химнография от Златния век; ирмосите като ритмо-мелодически модели при химнотворчеството; великопостните старобългарски песнопения; оригиналната старобългарска погребална химнография)

БИВШИ АКАДЕМИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ:

    Институт за литература (ИЛ-БАН).

  • докторант по стара българска литература (2001–2004),
  • литературовед към секция “Библиография” (1 юни 2005 – 31 август 2006),
  • литературовед към секция “Стара българска литература” (1 септември – 11 декември 2006),
  • н. с. II ст. към секция “Стара българска литература” (12 декември 2006 – 30 март 2010).
  • главен асистент към направление “Стара българска литература” (31 март 2010 – 6 юли 2015).

ОБРАЗОВАНИЕ:

  • Средно образование в I-ва английска езикова гимназия (бивше 114 ЕСПУ “Лиляна Димитрова”) и в 31 СУЧЕМ (Средно училище за чужди езици и мениджмънт) “Иван Вазов” (1988–1993).
  • Висше образование в СУ “Св. Климент Охридски” – специалност “Българска филология”. Дипломна работа на тема “Названия за чувства в старобългарските паметници” с научен ръководител проф. д-р Ангелина Минчева (1993–1999). Образователно-квалификационна степен: магистър по българска филология (филолог, учител по български език и литература).
  • Редовна докторантура към секцията по стара българска литература, ИЛ, БАН, с дисертация на тема “Ирмоси и словесни структури в триодните канони на Константин Преславски” и научен ръководител проф., ст. н. с. I ст., дфн Георги Попов (2001–2005). Образователно-квалификационна степен: доктор по българска литература (13.02.2006).

ЧУЖДИ ЕЗИЦИ:

  • руски
  • английски
  • френски

УЧАСТИЕ В НАУЧНИ ПРОЕКТИ:

    I. на Направлението по теория на литературата:

  • 1. “Понятия и проблеми на съвременното литературознание. Справочни и антологични издания” – изработване на библиография и извеждане на ключови литературоведски понятия от текстове от френския романтизъм: пълна библиография на Виктор Юго (2006); извеждане на основните концепции и понятия от трактата на Рене дьо Шатобриан “Гениалността на християнството” (2007).
  • 2. „Литературните понятия и техните контексти” (съвместен проект между ИЛ-БАН и Института за литературни изследвания към Полската АН) – участие с научни изследвания, доклади и публикации върху теоретични проблеми на старобългарското книжовно наследство.
  • 3. „Методологически проблеми на литературознанието” – участие (като организатор и докладчик) в конференцията по проекта „Изкуствата: сблъсък и континуитет” (30 ноември – 1 декември 2017, СУ „Св. Климент Охридски”).

II. на Направлението по стара българска литература:

  • “Старобългарската литература в контекста на византийската и другите славянски литератури” – изследвания върху оригиналните старобългарски погребални стихири и канон на шести глас (2006–2010); съставяне на Инципитариум на оригиналната старобългарска химнография от Златния век (2011 – ).
  • “Репетоар на старобългарската литература и книжнина с компютърни средства” – изработване на стандартизирани описания на славянски средновековни ръкописи (2006–2009).
  • “Метаданни и електронни каталози за старобългарски текстове” – изработени 124 речникови статии за химнографски термини (2006–2010).
  • “Проект СЛОВО: Към проблема за изграждане на дигитална библиотека от южнославянски ръкописи” (проект по европейската програма ASO (Австрийско министерство на науката) с участието на България, Австрия, Словения, Сърбия и Македония) – съставяне на обобщаващи текстове и библиография за Зографския манастир (2007).
  • „Современные информационно-поисковые системы (ИПС) и методы научного описания славянских рукописей” (съвместен проект с Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург) – събиране на данни за изработване на стандартизирани описания на ранни ръкописни фрагменти от богослужебни книги (XI–XIII в.), които се пазят в Националната библиотека на Русия „Салтиков-Щедрин” и Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург (2008).
  • “Българо-румънски литературни връзки и културни взаимоотношения през ХІV-ХХ век” (съвместен проект с Института за теория и история на литературата "Дж. Калинеску" в Букурещ) – изследване на състава на погребалните чинове в средновековни славянски требници и богослужебни сборници в Ръкописния отдел на Библиотеката на Румънската академия на науките в Букурещ (2011).
  • “Терминологични проблеми при достъпа до дигитални ресурси в медиевистиката” (съвместен проект с университетите в Гьотеборг, Стокхолм и Упсала – Швеция) – подготовка на база-данни със специфични богослужебни термини за интернет-страницата на проекта (2012–2014).
  • SCRIPTA BULGARICA: дигитална библиотека за старобългарска книжнина (№ДФНИ-КО2/5 от 12.12.2014 г. ФНИ) – за интернет-страницата на проекта (http://scripta-bulgarica.eu/) написани 53 статии за химнографски термини (2015–2017).

III. на Направлението по библиография:

  • Проект за изработване на аналитична библиография за сектор “ALEPH” към Библиотеката на ИЛ – изработване на библиографски описания на материали, публикувани в българския периодичен печат от края на XIX и началото на XX в. (2005–2008)

IV. Общоинститутски проекти:

  • Проект между ИЛ и МОМН “Подкрепа за развитие на научния потенциал на млади учени-хуманитаристи и укрепване на професионалните им контакти със световно утвърдени учени в тяхната научна сфера (BG051PO001-3.3.04/61)” в рамките на схемата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ “Подкрепа за развитието на докторанти, пост-докторанти, специализанти и млади учени – BG051PO001-3.3.04” – участие с изследвания върху старобългарската погребална химнография и с подготвяне на инципитариум на строфите от оригиналната старобългарска химнография (2009–2011)

НАГРАДИ:

  • Бенефициент на наградата “Питагор” за най-добър научен колектив за 2009 г., присъдена на секцията “Стара българска литература” (ИЛ-БАН) с ръководител: ст. н. с. Анисава Милтенова

СПЕЦИАЛИЗАЦИИ И КОМАНДИРОВКИ:

  • 1. и 2. Санкт Петербург (Русия): Изследване на средновековни славянски ръкописи в Националната библиотека на Русия „Салтиков-Щедрин” (септември – ноември 1998; септември 2008).
  • 3, 4 и 5. Виена (Австрия): Изследване на славянски и гръцки ръкописни химнографски сборници в Австрийската национална библиотека във Виена (1 декември 2005 – 31 май 2006; 2 март – 30 юни 2009) – две специализации със стипендията “Ернст Мах”, присъдени от Австрийското федерално министерство на образованието, науката и културата с посредничеството на ASO Sofia, и с научен ръководител проф. д-р Хайнц Миклас (Институт по славистика към Виенския университет); курс от шест консултации с проф. д-р Хайнц Миклас върху характерните особености на ранната старобългарска глаголица и изработване на система от принципи за кирилската ѝ транслитерация (17–23 май 2010) – командировка по проект №BG051PO001-3.3.04/61 (вж. тук Общоинститутски проекти – IV).
  • 6. Белград (Сърбия): Изследване на славянски средновековни требници в Сръбската народна библиотека и в библиотеката към Музея на Сръбската православна църква в Белград (15–19 октомври 2007).
  • 7. Пловдив (България): Изследване на погребалните песнопения в ръкописите от Националната библиотека “Иван Вазов” в Пловдив (21–27 Maрт 2010) – командировка по проект №BG051PO001-3.3.04/61 (вж. тук Общоинститутски проекти – IV).
  • 8. Рим (Италия): Получаване на серия от консултации от проф. Красимир Станчев (Roma Tre Universita) върху структурата и съдържанието на съставяния от мен “Инципитариум на строфите от оригиналната старобългарска химнография” (10–16 Октомври 2010) – командировка по проект №BG051PO001-3.3.04/61 (вж. тук Общоинститутски проекти – IV).
  • 9. Букурещ (Румъния): Работа със средновековни славянски требници и богослужебни сборници в Ръкописния отдел на Библиотеката на Румънската академия на науките (13–19 юни 2011) – командировка по проект “Българо-румънски литературни връзки и културни взаимоотношения през ХІV-ХХ век” (вж. тук II. 6.).
  • 10, 11 и 12. Упсала, Гьотеборг и Стокхолм (Швеция): изследване на средновековни ръкописни славянски богослужебни сборници, които се пазят в библиотеката “Carolina Rediviva” (Упсала), Кралската библиотека, Държавните архиви и Университетската библиотека в Стокхолм; изнасяне на лекции върху старобългарската и грузинската химнография в университетите в Упсала и Гьотеборг (15–22 септември 2012, 17 септември – 6 октомври 2013 и 4–20 май 2014) – командировки по проект “Терминологични проблеми при достъпа до дигитални ресурси в медиевистиката” (вж. тук II. 7.). Самолетните билети за командировките през 2013 и 2014 г. (без билета за линията Гьотеборг – Стокхолм) са съфинансирани от Столична програма “Култура”.
  • 13. Краков (Полша): изследване на славянските средновековни химнографски сборници в Ягелонската библиотека и в Библиотеката на принцовете Чарторицки – специализация със стипенция, присъдена от българското Министерство на образованието и науката (3 ноември – 2 декември 2014).
  • 14. Братислава (Словакия): стиховедско-лингвистично изследване върху старобългарските изосилабични канони – специализация, финансирана по Националната програма за стипендии на република Словакия и реализирана в Братиславския университет „Ян Коменски” с научната консултация на доц. д-р Любор Матейко (1 ноември 2018 – 30 април 2019).

ОРГАНИЗАЦИОННА ДЕЙНОСТ:

  • 1. Организиране на седем научни конференции: XVII, XVIII, ХХ, XXI и XXII Интердисциплинарен колегиум по старобългарска литература и култура (18 – 19 декември 2008, 19–20 ноември 2009, 22–23 ноември 2011 г., 22–23 ноември 2012, 13–14 ноември 2014 г.) и (съвместно с колеги от ИЛ и СУ) „Изкуствата: сблъсък и континуитет” (30 ноември – 1 декември 2017, СУ „Св. Климент Охридски”) и „Повторение, обновление – практики на римейка” (20 – 21 март 2020, СУ „Св. Климент Охридски”)..
  • 2. Подготовка в ИЛ-БАН на специализирания научен сборник “Studia Mediaevalia Slavica et Byzantina. Vol. 1. Смъртта и погребението в юдео-християнската традиция” (2010).
  • 3. Секретар на секция „Теория на литературата” – ИЛ-БАН (от 15 юни 2017 г.).

ИЗНЕСЕНИ ДОКЛАДИ И ЛЕКЦИИ:

    В България:

  • 1. Названията за срам като реализация на прагматичния аспект на старобългарския език. – Климентови четения, СУ “Св. Климент Охридски” (1 декември 2000 г.).
  • 2. Великопостните канони на Константин Преславски и византийската химнична традиция (св. Теодор Студит и св. Йосиф Песнописец). – IX Интердисциплинарен колегиум по старобългарска литература и култура, ИЛ-БАН (нататък ИнтерКол) (8–10 ноември 2001 г.).
  • 3. Смислови промени в текста на ирмосите в триодния цикъл на Константин Преславски. – X ИнтерКол (7–9 ноември 2002 г.).
  • 4. Стихосложение на старобългарската химнография. – XI ИнтерКол (7–8 ноември 2003 г.).
  • 5. Триодният акростих от Константин Преславски ГРАНЕСА ДОБРА КОНСТАНТИНОВА – апология на славянското слово. – XIII ИнтерКол (11–12 ноември 2004 г.).
  • 6. Идентификация на ирмосите в Наумовия канон за св. ап. Андрей. – XIV ИнтерКол (ноември 2005 г.).
  • 7. Старобългарската погребална химнография от Златния век. – XV ИнтерКол (23–25 ноември 2006 г.).
  • 8. Паметта като смислообразуващ фактор в покайната старобългарска химнография от IX век. – XVI ИнтерКол (8–9 ноември 2007 г.).
  • 9. Символният ред на гласовете в триодния цикъл на Константин Преславски. –XVII ИнтерКол (18–19 декември 2008 г.).
  • 10. Неизвестни фрагменти от акростиха на старобългарския погребален канон на шести глас. – XVIII ИнтерКол (20 ноември 2009 г.).
  • 11. В търсене на химнографското наследство от равноапостола Наум. – Международен симпозиум „Св. Наум – дело, съратници и последователи“, посветен на 1100 години от Успението на св. Наум (29–30 октомври 2010 г., гр. Шумен).
  • 12. Интерпретации на маргиналното в старобългарската химнография. – Международна лятна школа по българистика „Маргиналното в/за литературата” (6–10 юни 2011 г., ИЛ-БАН).
  • 13. От Византия към България и към Грузия – модификации и типологически сходства между старобългарската и грузинската химнография. – XХ ИнтерКол (23 ноември 2011 г.).
  • 14. Раят според старобългарската химнография от Златния век. – XХI ИнтерКол (ИЛ-СУ) (22 и 23 ноември 2012 г., Софийски университет “Св. Климент Охридски”).
  • 15. Старобългарското песнотворчество от IX век: Опит за хронология. – Международен симпозиум “Свв. Кирил и Методий и българският Златен век” (1–3 ноември 2013, гр. Велики Преслав).
  • 16. Херменевтични бележки за библейските псалми. – Международна конференция “Библейският текст от Средновековието до Новото време (Функции. Рецепция. Интерпретации)” (9–10 октомври 2014, Национална библиотека “Свв. Кирил и Методий”, София).
  • 17. Кога и къде са създадени старобългарските анонимни троични стихири с фразов акростих? – Международна конференция „100 години българска кирилометодиевистика“, организирана от КМНЦ-БАН (10–12 октомври 2014, централна сграда на БАН/Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, София).
  • 18. Роман Якобсон и предизвикателствата на старобългарското стихосложение. – Национална научна конференция “Наследството на лингвистиката в българската литературна теория”, организирана от направление „Теория на литературата” към ИЛ-БАН, катедра “Теория на литературата” и Културен център към СУ „Св. Климент Охридски” (27–28 ноември 2014, СУ “Св. Климент Охридски”) (поради специализацията ми в Краков по същото време докладът бе прочетен от гл. ас. д-р Калина Захова).
  • 19. Мостове между старобългарската и грузинската химнография (За славянския Ирмологий и св. Методий). – Кирило-Методиевски четения (11–12 май 2015, СУ „Св. Климент Охридски”).
  • 20. From Things towards Mysticism in the path of Old Bulgarian Hymnography. – Международна конференция „The Thing. Conceptual and Cultural Aspects” (24–25 септември 2015, ИЛ-БАН).
  • 21. Химнографската дейност в Плиска. – Международен симпозиум „Кирило-Методиевите ученици в Плиска” (28–30 октомври 2016, гр. Шумен).
  • 22. Асиметрия в името на симетрията: Композицията на старобългарския акростихов канон за Богоявление. – Международна юбилейна конфереция „Св. Климент Охридски в културата на Европа” (25–27 ноември 2016 г., София).
  • 23. (в съавторство със Станка Петрова) Йерархия на химнографските термини: дигитално приложение. – Международна научна конференция „Средновековните славянски литератури в дигиталната ера: таксономия на термините и реален текст в ръкописите” (25–26 октомври 2017, ИЛ-БАН).
  • 24. Неизменност и подмяна в църковното осмогласие. – Национална научна конференция „Изкуствата: сблъсък и континуитет” (30 ноември – 1 декември 2017, СУ „Св. Климент Охридски”).
  • 25. Recycling and the Byzantine-Slavonic Medieval Culture. – Международна конференция „Recycling in Literature and Culture” (19 – 20 септември 2018, ИЛ-БАН).
  • 26. The Dragon on the Scales of Good and Evil. – Международна конференция „Slovenian and Bulgarian Literatures and Cultures in the Context of World Literature” (11 юни 2019, ИЛ-БАН).
  • 27. Старобългарската химнография и епиграфика като езикови документи. – Международен симпозиум „Епиграфика и медиевистика” (29 – 31 октомври 2019 г., гр. Велики Преслав).
  • В чужбина:

  • 1. Memory as a Vehicle to Construct Meaning in the 9th-century Bulgarian Hymnography of Repentance. – Международна конференция “Medieval Memories: Case Studies, Definitions, Contexts”, Прага (3–6 септември 2007).
  • 2. “Я приник к ужасной чаше смертной...”. Введение в древнеболгарскую погребальную гимнографию. – лекция пред славистичната общност на Института за славистика в гр. Упсала (Швеция) (17 септември 2012).
  • 3. From Byzantium to Bulgaria and to Georgia – Modifications and Typological Similarities between Old Bulgarian and Georgian Hymnography. – две лекции в Института за съвременни езици към Упсалския университет (23 септември 2013) и в Университета в гр. Гьотеборг (Швеция) (27 септември 2013).
  • 4. Paradise according to Old Bulgarian Hymnography from the Golden Age. – лекция пред международна общност в манастира “Света Троица” в Бредаред (край Гьотеборг) (6 май 2014).
  • 5. Научные воззрения Райко Нахтигала в свете палеославистической гимнологии. – Международна научна конференция „Rajko Nahtigal in 100 let slavistike na Univerzi v Ljubljani” (Райко Нахтигал и 100 лет славистики в Университете в Любляне) (22 – 23 март 2018, Любляна, Словения).

ИНТЕРВЮТА:

  • Участие в интервю с трима от участниците в проект № BG051PO001-3.3.04/61 (вж. тук Общоинститутски проекти – IV) в радиопредаването “Какво се случва” на 28.06.2011 по програма “Христо Ботев” (17,00–18,00 часа).
  • Интервю върху старобългарската химнографията в предаването “Рибен буквар” на 12.12.2012 г. в интернет радио “Бинар” към БНР.

ПУБЛИКАЦИИ:

    I. Научни статии и студия:
    На български език:

  • 1. Великопостните канони на Константин Преславски и византийската химнична традиция (св. Теодор Студит и св. Йосиф Песнописец). – В: ПѢТИ ДОСТОИТЪ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. София, 2003, с. 178–184.
  • 2. Към характеристиката на старобългарския превод на ирмосите в триодния цикъл на Константин Преславски. – Palaeobulgarica, 28, 2004, 1, с. 68–78.
  • 3. Названията за срам като реализация на прагматичния аспект на старобългарския език. – В: Acta Palaeoslavica. Vol. 2. In honorem professoris Angelinae Minčeva, Sofia, 2005 с. 178–181.
  • 4. Паметта като смислообразуващ фактор в покайната химнография на епископ Константин Преславски. – Старобългарска литература, кн. 37–38, 2007, с. 19–25.
  • 5. Символният ред на гласовете в триодните цикли канони. – В: ПѢНИЕ МАЛО ГЕѠРГИЮ. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Георги Попов. Отговорен редактор: Мария Йовчева. София: Боян Пенев, 2010, ISBN: 978-954-91538-8-0, c. 75–86.
  • 6. Интерпретации на маргиналното в старобългарската химнография. – В: Маргиналното в/на литературата. Съставител: Рая Кунчева. БАН-ИЛ. София: Боян Пенев, 2011, ISBN 978-954-8712-76-7, с. 24–39.
  • 7. В търсене на химнографското наследство от равноапостола Наум. – Преславска книжовна школа (Шумен), том 12, 2012, с. 50–56.
  • 8. Раят според старобългарската химнография. – В: 1) Литературознанието като възможност за избор. Сборник в чест на Рая Кунчева, ИЛ-БАН, София: Контекст, 2012, ISBN 978-954-8238-40-3, с. 697–707; и Littera et Lingua. Електронно списание за хуманитаристика. Уеб-страница на публикацията: http://www.slav.uni-sofia.bg/naum/lilijournal/2013/1-2/kojchevar#overlay-context=person/pirinka-penkova
  • 9. Старобългарското песнотворчество от IX век: Опит за хронология. – Преславска книжовна школа (Шумен), том 14, 2014, с. 373–389.
  • 10. Мостове между старобългарската и грузинската химнография (За Славянския ирмологий и св. Методий). – В: Кирило-Методиевски четения 2015. Юбилеен сборник. Съставители: Анна-Мария Тотоманова и Диана Атанасова. София: Св. Климент Охридски, 2015, ISBN: 978-954-07-4007-2, с. 44–50.
  • 11. Херменевтични бележки за библейските псалми. – сп. "Slavia Meridionalis" (Полша), 2016, брой 16 /“Biblical Text in the South Slavonic Literatures from the Middle Ages to the Modern Times (Functions, Receptions, Interpretations)”/, с. 20–31. DOI: 10.11649/sm.2016.003
    https://ispan.waw.pl/journals/index.php/sm/article/view/sm.2016.003
  • 12. Текстологическо приключение по следите на един изчезнал глас (Към реконструкцията на триодния цикъл от Константин Преславски). – Във: Vis et sapientia: Studia in honorem Anisavae Miltenova. Нови извори, интерпретации и подходи в медиевистиката. БАН–ИЛ. София: „Боян Пенев”, 2016, 253–265. ISBN: 978-619-7372-00-7.
  • 13. Кога и къде са създадени старобългарските троични стихири с фразов акростих? – Кирило-Методиевски студии. Кн. 25 (100 години кирилометодиевистика в България. Идентифициране на европейски и християнски модели в литературата). ISSN: 0205-2253. София: БАН-КМНЦ, 2016, с. 272–278.
  • 14. Химнография (Песенна поезия). – “SCRIPTA BULGARICA: дигитална библиотека за старобългарска книжнина”, 2017. http://www.scripta-bulgarica.eu/bg/terms/himnografiya
  • 15. Никола Георгиев, Радосвет Коларов и старобългарската химнография (читателски записки на химнолога). – сп. „Литературна история” (БАН-ИЛ, изд. център „Боян Пенев”, ISSN: 0204-7756), 2018, № 1 („Специално издание”). Тема на броя: (Без)гранично литературознание. В чест на Никола Георгиев и Радосвет Коларов. Водещ броя: Миряна Янакиева. Редакционна колегия на броя: А. Ташев, К. Захова, М. Янакиева, Р. Койчева. Стр. 105–120.
  • 16. Старобългарският канон за опело в ръкопис от Библиотеката на князете Чарториски. – Старобългарска литература (ИЛ-БАН), кн. 55–56, 2017, стр. 11–30. ISSN 0204-868X (print); ISSN 2535-0919 (online).
  • 17. Химнографската дейност в Плиска. – Преславска книжовна школа, том 17 (ISBN 978-619-00-0678-7), Шумен: „Фабер”, 2017, с. 193–198.
  • 18. Койчева, Р. Асиметрия в името на симетрията: композицията на старобългарския анонимен канон за Богоявление. – В: Св. Климент Охридски в културата на Европа. Отг. ред. Св. Куюмджиева. БАН-КМНЦ. София: КМНЦ, 2018, с. 654–664. ISBN: 978-954-9787-32-0.
  • 19. Койчева, Р. Звук и смисъл в химнографския текст. – В: Академик Петър Динеков и хуманитарната наука – идеи, позиции, концепции. Сборник с материали от Колегиума, посветен на 100 години от рождението му. Съставители: Р. Дамянова, Е. Томова, В. Баева, И. Станева. София, 2018: Мултипринт, с. 301–314. ISBN 978-954-362-231-3.
  • На руски език:

  • 20. Построение смыслового и стилистического единства песни в великопостных канонах Константина Преславского. – Труды Отдела древнерусской литературы. Т. 58 (К 70-летию доктора филологических наук, профессора Гелиана Михайловича Прохорова). Санкт Петербург: Наука, 2008, c. 163–172. http://odrl.pushkinskijdom.ru/LinkClick.aspx?fileticket=eCAFppAeWt0%3d&tabid=5951
  • 21. Неизвестные фрагменты акростиха древнеболгарского погребального канона шестого гласа. – Studia Mediaevalia Slavica et Byzantina. Vol. 1. Погребението и смъртта в юдео-християнската литературна традиция. Съставители и редактори: Регина Койчева и Анисава Милтенова. ИЛ–БАН. София: Боян Пенев, 2011, ISSN: 1314-4170, с. 171–190.
  • 22. Однофонемные слова как акростиховые инициалы (Лингвистические рассуждения о древнеболгарском погребальном каноне шестого гласа). – Црквене студиjе (Сърбия), ISSN 1820-2446, № 8, 2011, с. 165–174.
    http://www.crkvenestudije-churchstudies.org/images/download/8.pdf
  • 23. Древнеболгарская письменность и ее византийские модели – подобия и различия. – В: Resemblance and Difference. The Problem of Identity. Ed. by Тeresa Dobrzyńska and Raya Kuncheva. [Sofia]: Boyan Penev, 2015, ISBN 978-954-8712-97-2, с. 85–95.
    http://ibl.waw.pl/resemblance.pdf
  • 24. Иерархическая модель гимнографической терминологии: дигитальное приложение. – Scripta & e-Scripta. The Journal of Interdisciplinary Mediaeval Studies. Volume 18. Sofia, 2018, р. 121 – 132.
  • 25. Научные воззрения Райко Нахтигала в свете палеославистической гимнологии. – В: Rajko Nahtigal in 100 let slavistike na Univerzi v Ljubljani. Monografija ob 100. obletnici nastanka Oddelka za slavistiko Filozofske fakultete UL. Urednice: Petra Stankovska, Aleksandra Derganc, Alenka Šivic-Dular. (Knjižna zbirka: Slavica Slovenica, št. 5.) Ljubljana: Znanstvena založba Filozofske fakultete Univerze v Ljubljani, Oddelek za slavistiko, 2019, стр. 101 – 110. ISBN 978-961-06-0246-0, ISBN 978-961-06-0249-1 (pdf), DOI: 10.4312/9789610602491, https://e-knjige.ff.uni-lj.si/znanstvena-zalozba/catalog/view/172/268/4436-1
  • На английски език:

  • 26. Sound and Sense in the Hymnographic Text (On a Troparion from the Acrostic Triodion Сanon Cycle of Konstantine of Preslav). – Scripta & e-Scripta, volume 1, 2003, с. 147–160.
  • 27. Reminding and Remembering: Two Concepts of Memory in the Ninth-century Bulgarian Hymnography of Repentance. – В: Strategies of Remembrance: From Pindar to Hölderlin. Ed. by Lucie Doležalová. Cambridge Scholars Publishing, UK, 2009, ISBN (10): 1-4438-1261-7, ISBN (13): 978-1-4438-1261-0, с. 201–207. http://www.cambridgescholars.com/download/sample/60538
  • 28. The Symbolic Order of Modes in the Triodion Cycles of Kanons. – В: Literary Knowledge and Open Horizons. Expectations and Prospects. IL–BAS. [София]: Боян Пенев, 2011, ISBN: 978-954-8712-68-2, с. 5–19.
  • 29. From Byzantium to Bulgaria and to Georgia – Modifications and Typological Similarities between Old Bulgarian and Georgian Hymnography. – Sjani (Annual Scholarly Journal of Literary Theory and Comparative Literature), ISSN 1512–2514, № 13, May 2012, с 146–161.
    http://www.sjani.ge/sjani%2013.pdf
  • 30. From Things towards Mysticism in the Path of Old Bulgarian Hymnography. – In: The Thing. Conceptual and Cultural Aspects. Ed. by T. Dobrzyńska and R. Kuncheva. IBL-PAN, ИЛ-БАН. [Sofia]: „Боян Пенев”, 2018, p. 91–100. ISBN 978-619-7372-10-6.
  • На френски език:

  • 31. Traces de la langue des deux saints égaux aux Apôtres, Cyrille et Méthode, et leurs élèves (Nouveaux fragments de l’acrostiche du canon funèbre en ancien bulgare du sixième ton). – Byzantinoslavica, 2011, 1–2, с. 124–133.
  • II. Рецензии, персоналии и отзиви за конференции:
    На български език:

  • 32. Константинос Нихоритис “Света гора – Атон и българското новомъченичество” [рецензия за книгата]. – 1) Българистика (информационен бюлетин на Централната библиотека на БАН и Съвета за чуждестранна българистика, ISSN 1311-8544), 2001, № 3, с. 102–104; 2) Литературен форум, бр. 34 (475), 23.10. – 29.10.2001 г. (тук рецензията е публикувана под заглавие „Апокалиптичните предчувствия на века”). http://www.slovo.bg/old/litforum/134/rkoycheva.htm
  • 33. Фундаментално издание на славянския Ирмологий [Рецензия за книгата на Christian Hannick “Das altslavische Hirmologion. Edition und Kommentar” (=Monumenta linguae slavicae dialecti veteris. Fontes et dissertationes. Seriem condiderunt Rudolf Aitzetmüller, Josef Matl, Linda Sadnik, nunc edendam curat Eckhard Weiher. T. 50). Freiburg i. Br. 2006. XXIII + 877 p.] – Palaeobulgarica, XXXI (2007), 3, с. 98–102.
  • 34. В света на палеославистиката – с дарба и ерудиция (Професор Георги Попов на 65 години). – Старобългарска литература, 2008, кн. 39–40, с. 3–15.
  • 35. Гелиан Михайлович Прохоров на 75 години. – Българистика (ISSN 1311-8544), 2012, № 24, с. 72–83.
  • 36. Георги Попов. Старобългарска църковна поезия за Рождество Христово и Богоявление. Книга първа. КЛИМЕНТА ПꙖСНИ. С., Изкуство, 2013, 532 с. ISBN 978-619-90200-1-2 [рецензия за книгата]. – Българистика (ISSN 1311-8544), 2014, № 28, с. 129–130 (кратък вариант) и Старобългарска литература (ISSN 0204-868Х), 2014, № 49–50, с. 229–238 (пространен вариант).
  • На руски език:

  • 37. Братиславская международная конференция по славистике: исследования по славянской гимнографии. – Palaeobulgarica, XXX (2006), 2, с. 90–96.

III. Енциклопедични и речникови статии:

На български език:
A. В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Съставител: Донка Петканова. Второ преработено и допълнено издание. Велико Търново, 2003:

  • Анонимни химнографски творби, с. 34–36.
  • Ектения, с. 160–161.
  • Параклис, с. 351.
  • Паренесис. 351–353.
  • Рилска химнографска школа, с. 431.
  • Светилен, с. 443–444.
  • Седален, с. 444–445.
  • Б. За курса за електронно обучение “Метаданни и електронни каталози (Терминология и помощни материали за изучаването на средновековната българска литература, култура и език)”, публикуван на страницата “Literati” на Института за литература при Българска академия на науките за електронно обучение (http://moodle.ilit.bas.bg/):
    124 речникови статии за химнографски термини (с многоезични съответствия на термините).

    В. За дигиталната библиотека „SCRIPTA BULGARICA: дигитална библиотека за старобългарска книжнина” ( http://scripta-bulgarica.eu): 52 статии за химнографски термини (2015–2017).

    На английски език:

  • За сайта на проекта “SLOVO. Towards a Digital Library of South Slavic Manuscripts” http://slovo-aso.cl.bas.bg/zograph.html :
  • History of the Zograph Monastery of St. George.
  • Wall Paintings and Architecture of the Zograph Monastery of St. George.
  • The Library of the Zograph Monastery.
  • The Cult of St. George and the Zograph Monastery.

IV. Съставителство и редакция:

  • 1. Studia Mediaevalia Slavica et Byzantina. Vol. 1. Смъртта и погребението в юдео-християнската традиция. Съставители и редактори: Регина Койчева и Анисава Милтенова. ИЛ–БАН. София: Боян Пенев, 2011, ISSN: 1314-4170, 267 с.
  • 2. Сп. Литературна история (БАН-ИЛ, изд. център „Боян Пенев”, ISSN: 0204-7756), № 1 („Специално издание”), 2018. Тема на броя: (Без)гранично литературознание. В чест на Никола Георгиев и Радосвет Коларов. Водещ броя: Миряна Янакиева. Редакционна колегия на броя: А. Ташев, К. Захова, М. Янакиева, Р. Койчева.

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.