гл. ас. д-р Регина Койчева

Regina Koycheva

Регина Койчева разработва интердисциплинарното поле между палеославистиката и теорията на литературата. Основното ѝ изследователско поле са оригиналните старобългарски песнопения от IX и началото на Х век, върху които има редица изследвания с теоретичен, литературноисторически и лингвистичен профил. Заедно с проф. дфн Анисава Милтенова е съставител и редактор на сборника „Смъртта и погребението в юдео-християнската традиция“ (Studia Mediaevalia Slavica et Byzantina, том 1), ИЛ–БАН: Боян Пенев, 2011. Завършила е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Докторската ѝ дисертация на тема „Ирмоси и словесни структури в триодните канони на Константин Преславски“ с научен ръководител проф. дфн Георги Попов е защитена през 2005 г.

Избрани публикации:

  1. Символният ред на гласовете в триодните цикли канони. – В: ПѢНИЕ МАЛО ГЕѠРГИЮ. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Георги Попов. Отг. ред.: М. Йовчева. София: Боян Пенев, 2010, c. 75–86.
  2. Интерпретации на маргиналното в старобългарската химнография. – В: Маргиналното в/на литературата. Съставител: Р. Кунчева. ИЛ-БАН. София: Боян Пенев, 2011, с. 24–39.
  3. Traces de la langue des deux saints égaux aux Apôtres, Cyrille et Méthode, et leurs élèves (Nouveaux fragments de l’acrostiche du canon funèbre en ancien bulgare du sixième ton). – Byzantinoslavica, 2011, 1–2, р. 124–133.
  4. Раят според старобългарската химнография. – В: 1) Литературознанието като възможност за избор. Сборник в чест на Рая Кунчева, ИЛ-БАН, София: Контекст, 2012, с. 697–707; и 2) Littera et Lingua. Електронно списание за хуманитаристика. Пролет-Лято/2013.  http://www.slav.uni-sofia.bg/naum/lilijournal/2013/1-2/kojchevar#overla…
  5. Старобългарското песнотворчество от IX век: Опит за хронология. – Преславска книжовна школа, том 14, 2014, с. 373–389. https://drive.google.com/file/d/1zzyDOIqalwUKHf1R8MWUMaEfxwejdWGX/view
  6. Херменевтични бележки за библейските псалми. – Slavia Meridionalis, 2016, брой 16 /“Biblical Text in the South Slavonic Literatures from the Middle Ages to the Modern Times (Functions, Receptions, Interpretations)”/, с. 20–31. https://ispan.waw.pl/journals/index.php/sm/article/view/sm.2016.003
  7. Старобългарският канон за опело в ръкопис от Библиотеката на князете Чарториски. – Старобългарска литература, кн. 55–56, 2017, с. 11–30.
  8. Койчева, Р. Асиметрия в името на симетрията: композицията на старобългарския анонимен канон за Богоявление. – В: Св. Климент Охридски в културата на Европа. Отг. ред. Св. Куюмджиева. БАН-КМНЦ. София: КМНЦ, 2018, с. 654–664.
  9. Никола Георгиев, Радосвет Коларов и старобългарската химнография (читателски записки на химнолога). – Литературна история, 2018, № 1 („Специално издание”). Тема на броя: (Без)гранично литературознание. В чест на Никола Георгиев и Радосвет Коларов. Водещ броя: М. Янакиева. Ред. колегия на броя: А. Ташев, К. Захова, М. Янакиева, Р. Койчева. С. 105–120.
  10. From Things towards Mysticism in the Path of Old Bulgarian Hymnography. – In: The Thing. Conceptual and Cultural Aspects. Ed. by T. Dobrzyńska and R. Kuncheva. IBL-PAN, ИЛ-БАН. [Sofia]: „Боян Пенев”, 2018, p. 91–100.

Допълнителна информация

Академични длъжности:

Институт за литература (ИЛ-БАН).

  • докторант по стара българска литература (2001–2004),
  • литературовед към секция “Библиография” (1 юни 2005 – 31 август 2006),
  • литературовед към секция “Стара българска литература” (1 септември – 11 декември 2006),
  • н. с. II ст. към секция “Стара българска литература” (12 декември 2006 – 30 март 2010).
  • главен асистент към направление “Стара българска литература” (31 март 2010 – 6 юли 2015).

Образование:

  • Средно образование в I-ва английска езикова гимназия (бивше 114 ЕСПУ “Лиляна Димитрова”) и в 31 СУЧЕМ (Средно училище за чужди езици и мениджмънт) “Иван Вазов” (1988–1993).
  • Висше образование в СУ “Св. Климент Охридски” – специалност “Българска филология”. Дипломна работа на тема “Названия за чувства в старобългарските паметници” с научен ръководител проф. д-р Ангелина Минчева (1993–1999). Образователно-квалификационна степен: магистър по българска филология (филолог, учител по български език и литература).
  • Редовна докторантура към секцията по стара българска литература, ИЛ, БАН, с дисертация на тема “Ирмоси и словесни структури в триодните канони на Константин Преславски” и научен ръководител проф., ст. н. с. I ст., дфн Георги Попов (2001–2005). Образователно-квалификационна степен: доктор по българска литература (13.02.2006).

Участие в научни проекти:

I. на Направлението по теория на литературата:

  • Понятия и проблеми на съвременното литературознание. Справочни и антологични издания – изработване на библиография и извеждане на ключови литературоведски понятия от текстове от френския романтизъм: пълна библиография на Виктор Юго (2006); извеждане на основните концепции и понятия от трактата на Рене дьо Шатобриан “Гениалността на християнството” (2007).
  • Литературните понятия и техните контексти (съвместен проект между ИЛ-БАН и Института за литературни изследвания към Полската АН) – участие с научни изследвания, доклади и публикации върху теоретични проблеми на старобългарското книжовно наследство.

II. на Направлението по стара българска литература:

  • Старобългарската литература в контекста на византийската и другите славянски литератури – изследвания върху оригиналните старобългарски погребални стихири и канон на шести глас (2006–2010); съставяне на Инципитариум на оригиналната старобългарска химнография от Златния век (2011 – ).
  • Репетоар на старобългарската литература и книжнина с компютърни средства – изработване на стандартизирани описания на славянски средновековни ръкописи (2006–2009).
  • Метаданни и електронни каталози за старобългарски текстове – изработени 124 речникови статии за химнографски термини (2006–2010).
  • Проект СЛОВО: Към проблема за изграждане на дигитална библиотека от южнославянски ръкописи (проект по европейската програма ASO (Австрийско министерство на науката) с участието на България, Австрия, Словения, Сърбия и Македония) – съставяне на обобщаващи текстове и библиография за Зографския манастир (2007).
  • Современные информационно-поисковые системы (ИПС) и методы научного описания славянских рукописей (съвместен проект с Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург) – събиране на данни за изработване на стандартизирани описания на ранни ръкописни фрагменти от богослужебни книги (XI–XIII в.), които се пазят в Националната библиотека на Русия „Салтиков-Щедрин” и Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург (2008).
  • Българо-румънски литературни връзки и културни взаимоотношения през ХІV-ХХ век (съвместен проект с Института за теория и история на литературата "Дж. Калинеску" в Букурещ) – изследване на състава на погребалните чинове в средновековни славянски требници и богослужебни сборници в Ръкописния отдел на Библиотеката на Румънската академия на науките в Букурещ (2011).
  • Терминологични проблеми при достъпа до дигитални ресурси в медиевистиката (съвместен проект с университетите в Гьотеборг, Стокхолм и Упсала – Швеция) – подготовка на база-данни със специфични богослужебни термини за интернет-страницата на проекта (2012–2014).
  • SCRIPTA BULGARICA: дигитална библиотека за старобългарска книжнина (№ДФНИ-КО2/5 от 12.12.2014 г. ФНИ) – за интернет-страницата на проекта (http://scripta-bulgarica.eu/) написани 35 статии за химнографски термини (2015).

III. на Направлението по библиография:

  • Проект за изработване на аналитична библиография за сектор “ALEPH” към Библиотеката на ИЛ – изработване на библиографски описания на материали, публикувани в българския периодичен печат от края на XIX и началото на XX в. (2005–2008)

IV. Общоинститутски проекти:

  • Проект между ИЛ и МОМН Подкрепа за развитие на научния потенциал на млади учени-хуманитаристи и укрепване на професионалните им контакти със световно утвърдени учени в тяхната научна сфера (BG051PO001-3.3.04/61) в рамките на схемата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ “Подкрепа за развитието на докторанти, пост-докторанти, специализанти и млади учени – BG051PO001-3.3.04” – участие с изследвания върху старобългарската погребална химнография и с подготвяне на инципитариум на строфите от оригиналната старобългарска химнография (2009–2011)

Награди:

  • Бенефициент на наградата Питагор за най-добър научен колектив за 2009 г., присъдена на секцията “Стара българска литература” (ИЛ-БАН) с ръководител: ст. н. с. Анисава Милтенова

Специализации и командировки:

  • 1. и 2. Санкт Петербург (Русия): Изследване на средновековни славянски ръкописи в Националната библиотека на Русия „Салтиков-Щедрин” (септември – ноември 1998; септември 2008).
  • 3, 4 и 5. Виена (Австрия): Изследване на славянски и гръцки ръкописни химнографски сборници в Австрийската национална библиотека във Виена (1 декември 2005 – 31 май 2006; 2 март – 30 юни 2009) – две специализации със стипендията “Ернст Мах”, присъдени от Австрийското федерално министерство на образованието, науката и културата с посредничеството на ASO Sofia, и с научен ръководител проф. д-р Хайнц Миклас (Институт по славистика към Виенския университет); курс от шест консултации с проф. д-р Хайнц Миклас върху характерните особености на ранната старобългарска глаголица и изработване на система от принципи за кирилската ѝ транслитерация (17–23 май 2010) – командировка по проект №BG051PO001-3.3.04/61 (вж. тук Общоинститутски проекти – IV).
  • 6. Белград (Сърбия): Изследване на славянски средновековни требници в Сръбската народна библиотека и в библиотеката към Музея на Сръбската православна църква в Белград (15–19 октомври 2007).
  • 7. Пловдив (България): Изследване на погребалните песнопения в ръкописите от Националната библиотека “Иван Вазов” в Пловдив (21–27 Maрт 2010) – командировка по проект №BG051PO001-3.3.04/61 (вж. тук Общоинститутски проекти – IV).
  • 8. Рим (Италия): Получаване на серия от консултации от проф. Красимир Станчев (Roma Tre Universita) върху структурата и съдържанието на съставяния от мен “Инципитариум на строфите от оригиналната старобългарска химнография” (10–16 Октомври 2010) – командировка по проект №BG051PO001-3.3.04/61 (вж. тук Общоинститутски проекти – IV).
  • 9. Букурещ (Румъния): Работа със средновековни славянски требници и богослужебни сборници в Ръкописния отдел на Библиотеката на Румънската академия на науките (13–19 юни 2011) – командировка по проект “Българо-румънски литературни връзки и културни взаимоотношения през ХІV-ХХ век” (вж. тук II. 6.).
  • 10, 11 и 12. Упсала, Гьотеборг и Стокхолм (Швеция): изследване на средновековни ръкописни славянски богослужебни сборници, които се пазят в библиотеката “Carolina Rediviva” (Упсала), Кралската библиотека, Държавните архиви и Университетската библиотека в Стокхолм; изнасяне на лекции върху старобългарската и грузинската химнография в университетите в Упсала и Гьотеборг (15–22 септември 2012, 17 септември – 6 октомври 2013 и 4–20 май 2014) – командировки по проект “Терминологични проблеми при достъпа до дигитални ресурси в медиевистиката” (вж. тук II. 7.). Самолетните билети за командировките през 2013 и 2014 г. (без билета за линията Гьотеборг – Стокхолм) са съфинансирани от Столична програма “Култура”.
  • 13. Краков (Полша): изследване на славянските средновековни химнографски сборници в Ягелонската библиотека и в Библиотеката на принцовете Чарторицки – специализация със стипенция, присъдена от българското Министерство на образованието и науката (3 ноември – 2 декември 2014).

Организационна дейност:

  • Организиране на пет научни конференции: XVII, XVIII, ХХ, XXI и XXII Интердисциплинарен колегиум по старобългарска литература и култура (18 – 19 декември 2008, 19–20 ноември 2009, 22–23 ноември 2011 г., 22–23 ноември 2012, 13–14 ноември 2014 г.).
  • Подготовка в ИЛ-БАН на специализирания научен сборник “Studia Mediaevalia Slavica et Byzantina. Vol. 1. Смъртта и погребението в юдео-християнската традиция” (2010).

Изнесени доклади и лекции:

  • Названията за срам като реализация на прагматичния аспект на старобългарския език. – Климентови четения, СУ “Св. Климент Охридски” (1 декември 2000 г.).
  • Великопостните канони на Константин Преславски и византийската химнична традиция (св. Теодор Студит и св. Йосиф Песнописец). – IX Интердисциплинарен колегиум по старобългарска литература и култура, ИЛ-БАН (нататък ИнтерКол) (8–10 ноември 2001 г.).
  • Смислови промени в текста на ирмосите в триодния цикъл на Константин Преславски. – X ИнтерКол (7–9 ноември 2002 г.).
  • Стихосложение на старобългарската химнография. – XI ИнтерКол (7–8 ноември 2003 г.).
  • Триодният акростих от Константин Преславски ГРАНЕСА ДОБРА КОНСТАНТИНОВА – апология на славянското слово. – XIII ИнтерКол (11–12 ноември 2004 г.).
  • Идентификация на ирмосите в Наумовия канон за св. ап. Андрей. – XIV ИнтерКол (ноември 2005 г.).
  • Старобългарската погребална химнография от Златния век. – XV ИнтерКол (23–25 ноември 2006 г.).
  • Паметта като смислообразуващ фактор в покайната старобългарска химнография от IX век. – XVI ИнтерКол (8–9 ноември 2007 г.).
  • Символният ред на гласовете в триодния цикъл на Константин Преславски. –XVII ИнтерКол (18–19 декември 2008 г.).
  • Неизвестни фрагменти от акростиха на старобългарския погребален канон на шести глас. – XVIII ИнтерКол (20 ноември 2009 г.).
  • В търсене на химнографското наследство от равноапостола Наум. – Международен симпозиум „Св. Наум – дело, съратници и последователи“, посветен на 1100 години от Успението на св. Наум (29–30 октомври 2010 г., гр. Шумен).
  • Интерпретации на маргиналното в старобългарската химнография. – Международна лятна школа по българистика „Маргиналното в/за литературата” (6–10 юни 2011 г., ИЛ-БАН).
  • От Византия към България и към Грузия – модификации и типологически сходства между старобългарската и грузинската химнография. – XХ ИнтерКол (23 ноември 2011 г.).
  • Раят според старобългарската химнография от Златния век. – XХI ИнтерКол (ИЛ-СУ) (22 и 23 ноември 2012 г., Софийски университет “Св. Климент Охридски”).
  • Старобългарското песнотворчество от IX век: Опит за хронология. – Международен симпозиум “Свв. Кирил и Методий и българският Златен век” (1–3 ноември 2013, гр. Велики Преслав).
  • Херменевтични бележки за библейските псалми. – Международна конференция “Библейският текст от Средновековието до Новото време (Функции. Рецепция. Интерпретации)” (9–10 октомври 2014, Национална библиотека “Свв. Кирил и Методий”, София).
  • Кога и къде са създадени старобългарските анонимни троични стихири с фразов акростих? – Международна конференция „100 години българска кирилометодиевистика“, организирана от КМНЦ-БАН (10–12 октомври 2014, централна сграда на БАН/Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, София).
  • Роман Якобсон и предизвикателствата на старобългарското стихосложение. – Национална научна конференция “Наследството на лингвистиката в българската литературна теория”, организирана от направление „Теория на литературата” към ИЛ-БАН, катедра “Теория на литературата” и Културен център към СУ „Св. Климент Охридски” (27–28 ноември 2014, СУ “Св. Климент Охридски”) (поради специализацията ми в Краков по същото време докладът бе прочетен от гл. ас. д-р Калина Захова).
  • Мостове между старобългарската и грузинската химнография (За славянския Ирмологий и св. Методий). – Кирило-Методиевски четения (11–12 май 2015, СУ „Св. Климент Охридски”).
  • From Things towards Mysticism in the path of Old Bulgarian Hymnography. – Международна конференция „The Thing. Conceptual and Cultural Aspects” (24–25 септември 2015, ИЛ-БАН).
  • Memory as a Vehicle to Construct Meaning in the 9th-century Bulgarian Hymnography of Repentance. – Международна конференция “Medieval Memories: Case Studies, Definitions, Contexts”, Прага (3–6 септември 2007).
  • “Я приник к ужасной чаше смертной...”. Введение в древнеболгарскую погребальную гимнографию. – лекция пред славистичната общност на Института за славистика в гр. Упсала (Швеция) (17 септември 2012).
  • From Byzantium to Bulgaria and to Georgia – Modifications and Typological Similarities between Old Bulgarian and Georgian Hymnography. – две лекции в Института за съвременни езици към Упсалския университет (23 септември 2013) и в Университета в гр. Гьотеборг (Швеция) (27 септември 2013).
  • Paradise according to Old Bulgarian Hymnography from the Golden Age. – лекция пред международна общност в манастира “Света Троица” в Бредаред (край Гьотеборг) (6 май 2014).

Интервюта:

  • Участие в интервю с трима от участниците в проект № BG051PO001-3.3.04/61 (вж. тук Общоинститутски проекти – IV) в радиопредаването “Какво се случва” на 28.06.2011 по програма “Христо Ботев” (17,00–18,00 часа).
  • Интервю върху старобългарската химнографията в предаването “Рибен буквар” на 12.12.2012 г. в интернет радио “Бинар” към БНР.

Публикации:

  • Великопостните канони на Константин Преславски и византийската химнична традиция (св. Теодор Студит и св. Йосиф Песнописец). – В: ПѢТИ ДОСТОИТЪ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. София, 2003, с. 178–184.
  • Към характеристиката на старобългарския превод на ирмосите в триодния цикъл на Константин Преславски. – Palaeobulgarica, 28, 2004, 1, с. 68–78.
  • Названията за срам като реализация на прагматичния аспект на старобългарския език. – В: Acta Palaeoslavica. Vol. 2. In honorem professoris Angelinae Minčeva, Sofia, 2005 с. 178–181.
  • Паметта като смислообразуващ фактор в покайната химнография на епископ Константин Преславски. – Старобългарска литература, кн. 37–38, 2007, с. 19–25.
  • Символният ред на гласовете в триодните цикли канони. – В: ПѢНИЕ МАЛО ГЕѠРГИЮ. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Георги Попов. Отговорен редактор: Мария Йовчева. София: Боян Пенев, 2010, ISBN: 978-954-91538-8-0, c. 75–86.
  • Интерпретации на маргиналното в старобългарската химнография. – В: Маргиналното в/на литературата. Съставител: Рая Кунчева. БАН-ИЛ. София: Боян Пенев, 2011, ISBN 978-954-8712-76-7, с. 24–39.
  • В търсене на химнографското наследство от равноапостола Наум. – Преславска книжовна школа (Шумен), том 12, 2012, с. 50–56.
  • Раят според старобългарската химнография. – В:
  • > 1) Литературознанието като възможност за избор. Сборник в чест на Рая Кунчева, ИЛ-БАН, София: Контекст, 2012, ISBN 978-954-8238-40-3, с. 697–707; и
  • 2) Littera et Lingua. Електронно списание за хуманитаристика. Уеб-страница на публикацията: http://www.slav.uni-sofia.bg/naum/lilijournal/2013/1-2/kojchevar#overlay-context=person/pirinka-penkova
  • Старобългарското песнотворчество от IX век: Опит за хронология. – Преславска книжовна школа (Шумен), том 14, 2014, с. 373–389.
  • Мостове между старобългарската и грузинската химнография (За Славянския ирмологий и св. Методий). – В: Кирило-Методиевски четения 2015. Юбилеен сборник. Съставители: Анна-Мария Тотоманова и Диана Атанасова. София: Св. Климент Охридски, 2015, ISBN: 978-954-07-4007-2, с. 44–50.
  • Построение смыслового и стилистического единства песни в великопостных канонах Константина Преславского. – Труды Отдела древнерусской литературы. Т. 58 (К 70-летию доктора филологических наук, профессора Гелиана Михайловича Прохорова). Санкт Петербург: Наука, 2008, c. 163–172.
  • Неизвестные фрагменты акростиха древнеболгарского погребального канона шестого гласа. – Studia Mediaevalia Slavica et Byzantina. Vol. 1. Погребението и смъртта в юдео-християнската литературна традиция. Съставители и редактори: Регина Койчева и Анисава Милтенова. ИЛ–БАН. София: Боян Пенев, 2011, ISSN: 1314-4170, с. 171–190.
  • Однофонемные слова как акростиховые инициалы (Лингвистические рассуждения о древнеболгарском погребальном каноне шестого гласа). – Црквене студиjе (Сърбия), ISSN 1820-2446, № 8, 2011, с. 165–174.
  • Древнеболгарская письменность и ее византийские модели – подобия и различия. – В: Resemblance and Difference. The Problem of Identity. Ed. by Тeresa Dobrzyńska and Raya Kuncheva. [Sofia]: Boyan Penev, 2015, ISBN 978-954-8712-97-2, с. 85–95.
  • Sound and Sense in the Hymnographic Text (On a Troparion from the Acrostic Triodion Сanon Cycle of Konstantine of Preslav). – Scripta & e-Scripta, volume 1, 2003, с. 147–160.
  • Reminding and Remembering: Two Concepts of Memory in the Ninth-century Bulgarian Hymnography of Repentance. – В: Strategies of Remembrance: From Pindar to Hölderlin. Ed. by Lucie Doležalová. Cambridge Scholars Publishing, UK, 2009, ISBN (10): 1-4438-1261-7, ISBN (13): 978-1-4438-1261-0, с. 201–207. http://www.cambridgescholars.com/download/sample/60538
  • The Symbolic Order of Modes in the Triodion Cycles of Kanons. – В: Literary Knowledge and Open Horizons. Expectations and Prospects. IL–BAS. [София]: Боян Пенев, 2011, ISBN: 978-954-8712-68-2, с. 5–19.
  • From Byzantium to Bulgaria and to Georgia – Modifications and Typological Similarities between Old Bulgarian and Georgian Hymnography. – Sjani (Annual Scholarly Journal of Literary Theory and Comparative Literature), ISSN 1512–2514, № 13, May 2012, с 146–161.
    http://www.sjani.ge/sjani%2013.pdf
  • Traces de la langue des deux saints égaux aux Apôtres, Cyrille et Méthode, et leurs élèves (Nouveaux fragments de l’acrostiche du canon funèbre en ancien bulgare du sixième ton). – Byzantinoslavica, 2011, 1–2, с. 124–133.
  • Константинос Нихоритис “Света гора – Атон и българското новомъченичество” [рецензия за книгата]. – Българистика (информационен бюлетин на Централната библиотека на БАН и Съвета за чуждестранна българистика, ISSN 1311-8544), 2001, № 3, с. 102–104.
  • Фундаментално издание на славянския Ирмологий [Рецензия за книгата на Christian Hannick “Das altslavische Hirmologion. Edition und Kommentar” (=Monumenta linguae slavicae dialecti veteris. Fontes et dissertationes. Seriem condiderunt Rudolf Aitzetmüller, Josef Matl, Linda Sadnik, nunc edendam curat Eckhard Weiher. T. 50). Freiburg i. Br. 2006. XXIII + 877 p.] – Palaeobulgarica, XXXI (2007), 3, с. 98–102.
  • В света на палеославистиката – с дарба и ерудиция (Професор Георги Попов на 65 години). – Старобългарска литература, 2008, кн. 39–40, с. 3–15.
  • Гелиан Михайлович Прохоров на 75 години. – Българистика (ISSN 1311-8544), 2012, № 24, с. 72–83.
  • Георги Попов. Старобългарска църковна поезия за Рождество Христово и Богоявление. Книга първа. КЛИМЕНТА ПꙖСНИ. С., Изкуство, 2013, 532 с. ISBN 978-619-90200-1-2 [рецензия за книгата]. – Българистика (ISSN 1311-8544), 2014, № 28, с. 129–130 (кратък вариант) и Старобългарска литература (ISSN 0204-868Х), 2014, № 49–50, с. 229–238 (пространен вариант).
  • Братиславская международная конференция по славистике: исследования по славянской гимнографии. – Palaeobulgarica, XXX (2006), 2, с. 90–96.

Енциклопедични и речникови статии:

На български език:
A. В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Съставител: Донка Петканова. Второ преработено и допълнено издание. Велико Търново, 2003:

Б. За курса за електронно обучение “Метаданни и електронни каталози (Терминология и помощни материали за изучаването на средновековната българска литература, култура и език)”, публикуван на страницата “Literati” на Института за литература при Българска академия на науките за електронно обучение (http://moodle.ilit.bas.bg/):
124 речникови статии за химнографски термини (с многоезични съответствия на термините).

  • Анонимни химнографски творби, с. 34–36.
  • Ектения, с. 160–161.
  • Параклис, с. 351.
  • Паренесис. 351–353.
  • Рилска химнографска школа, с. 431.
  • Светилен, с. 443–444.
  • Седален, с. 444–445.

На английски език:

  • За сайта на проекта “SLOVO. Towards a Digital Library of South Slavic Manuscripts” http://slovo-aso.cl.bas.bg/zograph.html :
  • History of the Zograph Monastery of St. George.
  • Wall Paintings and Architecture of the Zograph Monastery of St. George.
  • The Library of the Zograph Monastery.
  • The Cult of St. George and the Zograph Monastery.

Съставителство и редакция:

  • Studia Mediaevalia Slavica et Byzantina. Vol. 1. Смъртта и погребението в юдео-християнската традиция. Съставители и редактори: Регина Койчева и Анисава Милтенова. ИЛ–БАН. София: Боян Пенев, 2011, ISSN: 1314-4170, 267 с.