Койчева, Регина

Институт за литература. Posted in Именник | . Посещения: 4375

ИМЕ: Регина Александрова Койчева
ДАТА И МЯСТО НА РАЖДАНЕ: 13 януари 1974 г., София
ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

НАУЧНА СТЕПЕН: доктор по българска литература

АКТУАЛНА АКАДЕМИЧНА ДЛЪЖНОСТ: главен асистент към Направление “Теория на литературата”
(от 7 юли 2015 г.)

Регина Александрова Койчева

НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ:

  • Теория на литературата (стихознание, литература и религия, литература и музика, принципи и модели на старобългарското химнотворчество)
  • Старобългарска химнография (старобългарската оригинална химнография от Златния век; ирмосите като ритмо-мелодически модели при химнотворчеството; великопостните старобългарски песнопения; оригиналната старобългарска погребална химнография)

БИВШИ АКАДЕМИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ:

    Институт за литература (ИЛ-БАН).

  • докторант по стара българска литература (2001–2004),
  • литературовед към секция “Библиография” (1 юни 2005 – 31 август 2006),
  • литературовед към секция “Стара българска литература” (1 септември – 11 декември 2006),
  • н. с. II ст. към секция “Стара българска литература” (12 декември 2006 – 30 март 2010).
  • главен асистент към направление “Стара българска литература” (31 март 2010 – 6 юли 2015).

ОБРАЗОВАНИЕ:

  • Средно образование в I-ва английска езикова гимназия (бивше 114 ЕСПУ “Лиляна Димитрова”) и в 31 СУЧЕМ (Средно училище за чужди езици и мениджмънт) “Иван Вазов” (1988–1993).
  • Висше образование в СУ “Св. Климент Охридски” – специалност “Българска филология”. Дипломна работа на тема “Названия за чувства в старобългарските паметници” с научен ръководител проф. д-р Ангелина Минчева (1993–1999). Образователно-квалификационна степен: магистър по българска филология (филолог, учител по български език и литература).
  • Редовна докторантура към секцията по стара българска литература, ИЛ, БАН, с дисертация на тема “Ирмоси и словесни структури в триодните канони на Константин Преславски” и научен ръководител проф., ст. н. с. I ст., дфн Георги Попов (2001–2005). Образователно-квалификационна степен: доктор по българска литература (13.02.2006).

ЧУЖДИ ЕЗИЦИ:

  • руски
  • английски
  • френски

УЧАСТИЕ В НАУЧНИ ПРОЕКТИ:

    I. на Направлението по теория на литературата:

  • “Понятия и проблеми на съвременното литературознание. Справочни и антологични издания” – изработване на библиография и извеждане на ключови литературоведски понятия от текстове от френския романтизъм: пълна библиография на Виктор Юго (2006); извеждане на основните концепции и понятия от трактата на Рене дьо Шатобриан “Гениалността на християнството” (2007).
  • „Литературните понятия и техните контексти” (съвместен проект между ИЛ-БАН и Института за литературни изследвания към Полската АН) – участие с научни изследвания, доклади и публикации върху теоретични проблеми на старобългарското книжовно наследство.

II. на Направлението по стара българска литература:

  • “Старобългарската литература в контекста на византийската и другите славянски литератури” – изследвания върху оригиналните старобългарски погребални стихири и канон на шести глас (2006–2010); съставяне на Инципитариум на оригиналната старобългарска химнография от Златния век (2011 – ).
  • “Репетоар на старобългарската литература и книжнина с компютърни средства” – изработване на стандартизирани описания на славянски средновековни ръкописи (2006–2009).
  • “Метаданни и електронни каталози за старобългарски текстове” – изработени 124 речникови статии за химнографски термини (2006–2010).
  • “Проект СЛОВО: Към проблема за изграждане на дигитална библиотека от южнославянски ръкописи” (проект по европейската програма ASO (Австрийско министерство на науката) с участието на България, Австрия, Словения, Сърбия и Македония) – съставяне на обобщаващи текстове и библиография за Зографския манастир (2007).
  • „Современные информационно-поисковые системы (ИПС) и методы научного описания славянских рукописей” (съвместен проект с Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург) – събиране на данни за изработване на стандартизирани описания на ранни ръкописни фрагменти от богослужебни книги (XI–XIII в.), които се пазят в Националната библиотека на Русия „Салтиков-Щедрин” и Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург (2008).
  • “Българо-румънски литературни връзки и културни взаимоотношения през ХІV-ХХ век” (съвместен проект с Института за теория и история на литературата "Дж. Калинеску" в Букурещ) – изследване на състава на погребалните чинове в средновековни славянски требници и богослужебни сборници в Ръкописния отдел на Библиотеката на Румънската академия на науките в Букурещ (2011).
  • “Терминологични проблеми при достъпа до дигитални ресурси в медиевистиката” (съвместен проект с университетите в Гьотеборг, Стокхолм и Упсала – Швеция) – подготовка на база-данни със специфични богослужебни термини за интернет-страницата на проекта (2012–2014).
  • SCRIPTA BULGARICA: дигитална библиотека за старобългарска книжнина (№ДФНИ-КО2/5 от 12.12.2014 г. ФНИ) – за интернет-страницата на проекта (http://scripta-bulgarica.eu/) написани 35 статии за химнографски термини (2015).

III. на Направлението по библиография:

  • Проект за изработване на аналитична библиография за сектор “ALEPH” към Библиотеката на ИЛ – изработване на библиографски описания на материали, публикувани в българския периодичен печат от края на XIX и началото на XX в. (2005–2008)

IV. Общоинститутски проекти:

  • Проект между ИЛ и МОМН “Подкрепа за развитие на научния потенциал на млади учени-хуманитаристи и укрепване на професионалните им контакти със световно утвърдени учени в тяхната научна сфера (BG051PO001-3.3.04/61)” в рамките на схемата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ “Подкрепа за развитието на докторанти, пост-докторанти, специализанти и млади учени – BG051PO001-3.3.04” – участие с изследвания върху старобългарската погребална химнография и с подготвяне на инципитариум на строфите от оригиналната старобългарска химнография (2009–2011)

НАГРАДИ:

  • Бенефициент на наградата “Питагор” за най-добър научен колектив за 2009 г., присъдена на секцията “Стара българска литература” (ИЛ-БАН) с ръководител: ст. н. с. Анисава Милтенова

СПЕЦИАЛИЗАЦИИ И КОМАНДИРОВКИ:

  • 1. и 2. Санкт Петербург (Русия): Изследване на средновековни славянски ръкописи в Националната библиотека на Русия „Салтиков-Щедрин” (септември – ноември 1998; септември 2008).
  • 3, 4 и 5. Виена (Австрия): Изследване на славянски и гръцки ръкописни химнографски сборници в Австрийската национална библиотека във Виена (1 декември 2005 – 31 май 2006; 2 март – 30 юни 2009) – две специализации със стипендията “Ернст Мах”, присъдени от Австрийското федерално министерство на образованието, науката и културата с посредничеството на ASO Sofia, и с научен ръководител проф. д-р Хайнц Миклас (Институт по славистика към Виенския университет); курс от шест консултации с проф. д-р Хайнц Миклас върху характерните особености на ранната старобългарска глаголица и изработване на система от принципи за кирилската ѝ транслитерация (17–23 май 2010) – командировка по проект №BG051PO001-3.3.04/61 (вж. тук Общоинститутски проекти – IV).
  • 6. Белград (Сърбия): Изследване на славянски средновековни требници в Сръбската народна библиотека и в библиотеката към Музея на Сръбската православна църква в Белград (15–19 октомври 2007).
  • 7. Пловдив (България): Изследване на погребалните песнопения в ръкописите от Националната библиотека “Иван Вазов” в Пловдив (21–27 Maрт 2010) – командировка по проект №BG051PO001-3.3.04/61 (вж. тук Общоинститутски проекти – IV).
  • 8. Рим (Италия): Получаване на серия от консултации от проф. Красимир Станчев (Roma Tre Universita) върху структурата и съдържанието на съставяния от мен “Инципитариум на строфите от оригиналната старобългарска химнография” (10–16 Октомври 2010) – командировка по проект №BG051PO001-3.3.04/61 (вж. тук Общоинститутски проекти – IV).
  • 9. Букурещ (Румъния): Работа със средновековни славянски требници и богослужебни сборници в Ръкописния отдел на Библиотеката на Румънската академия на науките (13–19 юни 2011) – командировка по проект “Българо-румънски литературни връзки и културни взаимоотношения през ХІV-ХХ век” (вж. тук II. 6.).
  • 10, 11 и 12. Упсала, Гьотеборг и Стокхолм (Швеция): изследване на средновековни ръкописни славянски богослужебни сборници, които се пазят в библиотеката “Carolina Rediviva” (Упсала), Кралската библиотека, Държавните архиви и Университетската библиотека в Стокхолм; изнасяне на лекции върху старобългарската и грузинската химнография в университетите в Упсала и Гьотеборг (15–22 септември 2012, 17 септември – 6 октомври 2013 и 4–20 май 2014) – командировки по проект “Терминологични проблеми при достъпа до дигитални ресурси в медиевистиката” (вж. тук II. 7.). Самолетните билети за командировките през 2013 и 2014 г. (без билета за линията Гьотеборг – Стокхолм) са съфинансирани от Столична програма “Култура”.
  • 13. Краков (Полша): изследване на славянските средновековни химнографски сборници в Ягелонската библиотека и в Библиотеката на принцовете Чарторицки – специализация със стипенция, присъдена от българското Министерство на образованието и науката (3 ноември – 2 декември 2014).

ОРГАНИЗАЦИОННА ДЕЙНОСТ:

  • Организиране на пет научни конференции: XVII, XVIII, ХХ, XXI и XXII Интердисциплинарен колегиум по старобългарска литература и култура (18 – 19 декември 2008, 19–20 ноември 2009, 22–23 ноември 2011 г., 22–23 ноември 2012, 13–14 ноември 2014 г.).
  • Подготовка в ИЛ-БАН на специализирания научен сборник “Studia Mediaevalia Slavica et Byzantina. Vol. 1. Смъртта и погребението в юдео-християнската традиция” (2010).

ИЗНЕСЕНИ ДОКЛАДИ И ЛЕКЦИИ:

    В България:

  • Названията за срам като реализация на прагматичния аспект на старобългарския език. – Климентови четения, СУ “Св. Климент Охридски” (1 декември 2000 г.).
  • Великопостните канони на Константин Преславски и византийската химнична традиция (св. Теодор Студит и св. Йосиф Песнописец). – IX Интердисциплинарен колегиум по старобългарска литература и култура, ИЛ-БАН (нататък ИнтерКол) (8–10 ноември 2001 г.).
  • Смислови промени в текста на ирмосите в триодния цикъл на Константин Преславски. – X ИнтерКол (7–9 ноември 2002 г.).
  • Стихосложение на старобългарската химнография. – XI ИнтерКол (7–8 ноември 2003 г.).
  • Триодният акростих от Константин Преславски ГРАНЕСА ДОБРА КОНСТАНТИНОВА – апология на славянското слово. – XIII ИнтерКол (11–12 ноември 2004 г.).
  • Идентификация на ирмосите в Наумовия канон за св. ап. Андрей. – XIV ИнтерКол (ноември 2005 г.).
  • Старобългарската погребална химнография от Златния век. – XV ИнтерКол (23–25 ноември 2006 г.).
  • Паметта като смислообразуващ фактор в покайната старобългарска химнография от IX век. – XVI ИнтерКол (8–9 ноември 2007 г.).
  • Символният ред на гласовете в триодния цикъл на Константин Преславски. –XVII ИнтерКол (18–19 декември 2008 г.).
  • Неизвестни фрагменти от акростиха на старобългарския погребален канон на шести глас. – XVIII ИнтерКол (20 ноември 2009 г.).
  • В търсене на химнографското наследство от равноапостола Наум. – Международен симпозиум „Св. Наум – дело, съратници и последователи“, посветен на 1100 години от Успението на св. Наум (29–30 октомври 2010 г., гр. Шумен).
  • Интерпретации на маргиналното в старобългарската химнография. – Международна лятна школа по българистика „Маргиналното в/за литературата” (6–10 юни 2011 г., ИЛ-БАН).
  • От Византия към България и към Грузия – модификации и типологически сходства между старобългарската и грузинската химнография. – XХ ИнтерКол (23 ноември 2011 г.).
  • Раят според старобългарската химнография от Златния век. – XХI ИнтерКол (ИЛ-СУ) (22 и 23 ноември 2012 г., Софийски университет “Св. Климент Охридски”).
  • Старобългарското песнотворчество от IX век: Опит за хронология. – Международен симпозиум “Свв. Кирил и Методий и българският Златен век” (1–3 ноември 2013, гр. Велики Преслав).
  • Херменевтични бележки за библейските псалми. – Международна конференция “Библейският текст от Средновековието до Новото време (Функции. Рецепция. Интерпретации)” (9–10 октомври 2014, Национална библиотека “Свв. Кирил и Методий”, София).
  • Кога и къде са създадени старобългарските анонимни троични стихири с фразов акростих? – Международна конференция „100 години българска кирилометодиевистика“, организирана от КМНЦ-БАН (10–12 октомври 2014, централна сграда на БАН/Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, София).
  • Роман Якобсон и предизвикателствата на старобългарското стихосложение. – Национална научна конференция “Наследството на лингвистиката в българската литературна теория”, организирана от направление „Теория на литературата” към ИЛ-БАН, катедра “Теория на литературата” и Културен център към СУ „Св. Климент Охридски” (27–28 ноември 2014, СУ “Св. Климент Охридски”) (поради специализацията ми в Краков по същото време докладът бе прочетен от гл. ас. д-р Калина Захова).
  • Мостове между старобългарската и грузинската химнография (За славянския Ирмологий и св. Методий). – Кирило-Методиевски четения (11–12 май 2015, СУ „Св. Климент Охридски”).
  • From Things towards Mysticism in the path of Old Bulgarian Hymnography. – Международна конференция „The Thing. Conceptual and Cultural Aspects” (24–25 септември 2015, ИЛ-БАН).
  • В чужбина:

  • Memory as a Vehicle to Construct Meaning in the 9th-century Bulgarian Hymnography of Repentance. – Международна конференция “Medieval Memories: Case Studies, Definitions, Contexts”, Прага (3–6 септември 2007).
  • “Я приник к ужасной чаше смертной...”. Введение в древнеболгарскую погребальную гимнографию. – лекция пред славистичната общност на Института за славистика в гр. Упсала (Швеция) (17 септември 2012).
  • From Byzantium to Bulgaria and to Georgia – Modifications and Typological Similarities between Old Bulgarian and Georgian Hymnography. – две лекции в Института за съвременни езици към Упсалския университет (23 септември 2013) и в Университета в гр. Гьотеборг (Швеция) (27 септември 2013).
  • Paradise according to Old Bulgarian Hymnography from the Golden Age. – лекция пред международна общност в манастира “Света Троица” в Бредаред (край Гьотеборг) (6 май 2014).

ИНТЕРВЮТА:

  • Участие в интервю с трима от участниците в проект № BG051PO001-3.3.04/61 (вж. тук Общоинститутски проекти – IV) в радиопредаването “Какво се случва” на 28.06.2011 по програма “Христо Ботев” (17,00–18,00 часа).
  • Интервю върху старобългарската химнографията в предаването “Рибен буквар” на 12.12.2012 г. в интернет радио “Бинар” към БНР.

ПУБЛИКАЦИИ:

    I. Научни статии и студия:
    На български език:

  • Великопостните канони на Константин Преславски и византийската химнична традиция (св. Теодор Студит и св. Йосиф Песнописец). – В: ПѢТИ ДОСТОИТЪ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. София, 2003, с. 178–184.
  • Към характеристиката на старобългарския превод на ирмосите в триодния цикъл на Константин Преславски. – Palaeobulgarica, 28, 2004, 1, с. 68–78.
  • Названията за срам като реализация на прагматичния аспект на старобългарския език. – В: Acta Palaeoslavica. Vol. 2. In honorem professoris Angelinae Minčeva, Sofia, 2005 с. 178–181.
  • Паметта като смислообразуващ фактор в покайната химнография на епископ Константин Преславски. – Старобългарска литература, кн. 37–38, 2007, с. 19–25.
  • Символният ред на гласовете в триодните цикли канони. – В: ПѢНИЕ МАЛО ГЕѠРГИЮ. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Георги Попов. Отговорен редактор: Мария Йовчева. София: Боян Пенев, 2010, ISBN: 978-954-91538-8-0, c. 75–86.
  • Интерпретации на маргиналното в старобългарската химнография. – В: Маргиналното в/на литературата. Съставител: Рая Кунчева. БАН-ИЛ. София: Боян Пенев, 2011, ISBN 978-954-8712-76-7, с. 24–39.
  • В търсене на химнографското наследство от равноапостола Наум. – Преславска книжовна школа (Шумен), том 12, 2012, с. 50–56.
  • Раят според старобългарската химнография. – В:
  • > 1) Литературознанието като възможност за избор. Сборник в чест на Рая Кунчева, ИЛ-БАН, София: Контекст, 2012, ISBN 978-954-8238-40-3, с. 697–707; и
  • 2) Littera et Lingua. Електронно списание за хуманитаристика. Уеб-страница на публикацията: http://www.slav.uni-sofia.bg/naum/lilijournal/2013/1-2/kojchevar#overlay-context=person/pirinka-penkova
  • Старобългарското песнотворчество от IX век: Опит за хронология. – Преславска книжовна школа (Шумен), том 14, 2014, с. 373–389.
  • Мостове между старобългарската и грузинската химнография (За Славянския ирмологий и св. Методий). – В: Кирило-Методиевски четения 2015. Юбилеен сборник. Съставители: Анна-Мария Тотоманова и Диана Атанасова. София: Св. Климент Охридски, 2015, ISBN: 978-954-07-4007-2, с. 44–50.
  • На руски език:

  • Построение смыслового и стилистического единства песни в великопостных канонах Константина Преславского. – Труды Отдела древнерусской литературы. Т. 58 (К 70-летию доктора филологических наук, профессора Гелиана Михайловича Прохорова). Санкт Петербург: Наука, 2008, c. 163–172.
  • Неизвестные фрагменты акростиха древнеболгарского погребального канона шестого гласа. – Studia Mediaevalia Slavica et Byzantina. Vol. 1. Погребението и смъртта в юдео-християнската литературна традиция. Съставители и редактори: Регина Койчева и Анисава Милтенова. ИЛ–БАН. София: Боян Пенев, 2011, ISSN: 1314-4170, с. 171–190.
  • Однофонемные слова как акростиховые инициалы (Лингвистические рассуждения о древнеболгарском погребальном каноне шестого гласа). – Црквене студиjе (Сърбия), ISSN 1820-2446, № 8, 2011, с. 165–174.
  • Древнеболгарская письменность и ее византийские модели – подобия и различия. – В: Resemblance and Difference. The Problem of Identity. Ed. by Тeresa Dobrzyńska and Raya Kuncheva. [Sofia]: Boyan Penev, 2015, ISBN 978-954-8712-97-2, с. 85–95.
  • На английски език:

  • Sound and Sense in the Hymnographic Text (On a Troparion from the Acrostic Triodion Сanon Cycle of Konstantine of Preslav). – Scripta & e-Scripta, volume 1, 2003, с. 147–160.
  • Reminding and Remembering: Two Concepts of Memory in the Ninth-century Bulgarian Hymnography of Repentance. – В: Strategies of Remembrance: From Pindar to Hölderlin. Ed. by Lucie Doležalová. Cambridge Scholars Publishing, UK, 2009, ISBN (10): 1-4438-1261-7, ISBN (13): 978-1-4438-1261-0, с. 201–207. http://www.cambridgescholars.com/download/sample/60538
  • The Symbolic Order of Modes in the Triodion Cycles of Kanons. – В: Literary Knowledge and Open Horizons. Expectations and Prospects. IL–BAS. [София]: Боян Пенев, 2011, ISBN: 978-954-8712-68-2, с. 5–19.
  • From Byzantium to Bulgaria and to Georgia – Modifications and Typological Similarities between Old Bulgarian and Georgian Hymnography. – Sjani (Annual Scholarly Journal of Literary Theory and Comparative Literature), ISSN 1512–2514, № 13, May 2012, с 146–161.
    http://www.sjani.ge/sjani%2013.pdf
  • На френски език:

  • Traces de la langue des deux saints égaux aux Apôtres, Cyrille et Méthode, et leurs élèves (Nouveaux fragments de l’acrostiche du canon funèbre en ancien bulgare du sixième ton). – Byzantinoslavica, 2011, 1–2, с. 124–133.
  • II. Рецензии, персоналии и отзиви за конференции:
    На български език:

  • Константинос Нихоритис “Света гора – Атон и българското новомъченичество” [рецензия за книгата]. – Българистика (информационен бюлетин на Централната библиотека на БАН и Съвета за чуждестранна българистика, ISSN 1311-8544), 2001, № 3, с. 102–104.
  • Фундаментално издание на славянския Ирмологий [Рецензия за книгата на Christian Hannick “Das altslavische Hirmologion. Edition und Kommentar” (=Monumenta linguae slavicae dialecti veteris. Fontes et dissertationes. Seriem condiderunt Rudolf Aitzetmüller, Josef Matl, Linda Sadnik, nunc edendam curat Eckhard Weiher. T. 50). Freiburg i. Br. 2006. XXIII + 877 p.] – Palaeobulgarica, XXXI (2007), 3, с. 98–102.
  • В света на палеославистиката – с дарба и ерудиция (Професор Георги Попов на 65 години). – Старобългарска литература, 2008, кн. 39–40, с. 3–15.
  • Гелиан Михайлович Прохоров на 75 години. – Българистика (ISSN 1311-8544), 2012, № 24, с. 72–83.
  • Георги Попов. Старобългарска църковна поезия за Рождество Христово и Богоявление. Книга първа. КЛИМЕНТА ПꙖСНИ. С., Изкуство, 2013, 532 с. ISBN 978-619-90200-1-2 [рецензия за книгата]. – Българистика (ISSN 1311-8544), 2014, № 28, с. 129–130 (кратък вариант) и Старобългарска литература (ISSN 0204-868Х), 2014, № 49–50, с. 229–238 (пространен вариант).
  • На руски език:

  • Братиславская международная конференция по славистике: исследования по славянской гимнографии. – Palaeobulgarica, XXX (2006), 2, с. 90–96.

III. Енциклопедични и речникови статии:

    На български език:
    A. В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Съставител: Донка Петканова. Второ преработено и допълнено издание. Велико Търново, 2003:

  • Анонимни химнографски творби, с. 34–36.
  • Ектения, с. 160–161.
  • Параклис, с. 351.
  • Паренесис. 351–353.
  • Рилска химнографска школа, с. 431.
  • Светилен, с. 443–444.
  • Седален, с. 444–445.
  • Б. За курса за електронно обучение “Метаданни и електронни каталози (Терминология и помощни материали за изучаването на средновековната българска литература, култура и език)”, публикуван на страницата “Literati” на Института за литература при Българска академия на науките за електронно обучение (http://moodle.ilit.bas.bg/):
    124 речникови статии за химнографски термини (с многоезични съответствия на термините).

    На английски език:

  • За сайта на проекта “SLOVO. Towards a Digital Library of South Slavic Manuscripts” http://slovo-aso.cl.bas.bg/zograph.html :
  • History of the Zograph Monastery of St. George.
  • Wall Paintings and Architecture of the Zograph Monastery of St. George.
  • The Library of the Zograph Monastery.
  • The Cult of St. George and the Zograph Monastery.

IV. Съставителство и редакция:

  • Studia Mediaevalia Slavica et Byzantina. Vol. 1. Смъртта и погребението в юдео-християнската традиция. Съставители и редактори: Регина Койчева и Анисава Милтенова. ИЛ–БАН. София: Боян Пенев, 2011, ISSN: 1314-4170, 267 с.

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.