Национална конференция „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория”

Националната конференция „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” ще се проведа на 27 и 28 ноември 2014 г.в Нова конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски”. Тя се организира от Направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН и Катедра „Теория и история на литературата”. Конференцията е трета по ред в подобен формат, организационен екип и теоретичен залог след форумите „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов” [2012 г.] и „Просветителство срещу идеологема (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов)”[2013 г.]. Силният интерес към тези форуми и интензивният академичен дебат, породен от тях, дава основание на организаторите да очакват и в третата среща питането за съдбата на българското литературознание да предизвика сериозен отклик.

Амбицията на „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” е да бъде следваща стъпка в осъществяването на започнатия в предишните две конференции мащабен теоретичен проект по анамнеза на ключови понятия, концепции и мислители с оглед на българската литературоведска общност. „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа” (неотдавна се появи и сборникът с текстове от конференцията) открои невидимото сговаряне и концептуалните и тематични връзки в делото на ключови за българското литературознание фигури – проф. М. Янакиев, проф.Н. Георгиев и доц. Р. Коларов. „Просветителство срещу идеологема (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов)” отвори дискусията към хетерогенни направления в областта на естетиката и рефлексията върху литературата и изкуствата през 60-те и 70-те години, изследвайки функцията на хуманитаристиката като опозиция спрямо репресивния официален дискурс.

Конференцията „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” ще отвори разговора за историята на българското литературознание с оглед на връзката му с езикознанието, както и (д)ефектите на профилирането на двете области днес. Форумът предполага насочване към явното или дискретно литературоведско присъствие на пораждащи фигури като Сосюр или Гийом, към споровете около руските формалисти и Бахтин, към ранните работи на проф. Цветан Тодоров и проф. Юлия Кръстева, към влиянието на Лотман и школата в Тарту, към приноса на български езиковеди като доц.Георги Герджиков, проф.Красимир Манчев, доц. Цанко Младенов, проф. Йордан Пенчев, проф. Мирослав Янакиев и др. за българското литературознание от 60-те години насетне. През тази призма изследователските усилия ще бъдат насочени към по-нататъшно разгръщане на откроените в досегашните два научни форума въпроси, за да се подкрепи колективното усилие както за реконструиране на една по-сложна картина на хуманитарно-научния контекст след 1960-те години, така и за осмисляне с днешна дата на ролята на литературно-теоретичното мислене. На 27 ноември, от 18.30 часа, в рамките на конференцията, доц. Миряна Янакиева и доц. Бойко Пенчев ще представят сборника „Невидимата школа”, а на 28 ноември, от 18.00 ч. ще се състои Кръгла маса с участието на проф. Никола Георгиев, доц. Радосвет Коларов, проф. Мирена Славова, доц. Петя Осенова, доц. Боян Манчев.

За допълнителна информация: гл.ас. д-р Александра Антонова, Институт за литература. Моб.тел: 0897 027 709, имейл: alexandra.a.antonova@gmail.com