ИЗЛОЖБА „Д-р Франц Миклошич (Franz Ritter von Miklosich) (1813−1891)

Посвещава се на 145-годишнината от основаването на Българската академия на науките.

От 15 декември 2014 до 15 януари 2015 в Централната сграда на БАН с представената изложба бе отбелязана юбилейната 130-годишнина от почетното членство на видния словенски езиковед Франц Миклошич в Българската академия на науките. За безспорния принос на д-р Франц Миклошич в изучаването на историята на българския език на 6 август 1884 г. Главното годишно събрание на Българското книжовно дружество го избира за свой почетен чуждестранен член. По това време председател на Българското книжовно дружество е един от неговите основатели − професор Марин Дринов.

Изложбата обхваща най-важните моменти от живота и научното дело на Миклошич и неговото безспорно място в историята на славистиката през втората половина на XIX век. Представени са родното му място Радомерщчак, ученическите му години в Лютомер, Вараждин и Марибор, студентските – в Грац и Виена. Виенският период е най-плодотворният в неговата научна дейност: създава сравнителна фонетика, етимология, граматика и синтаксис на славянските езици, лексикографски трудове, в чиято основа лежат сравненията със старобългарския език. Българската наука оценява изключително високо трудовете на Миклошич, посветени на кирилометодиевските извори, на Супрасълския сборник, на съставените от него ценни речници: Корените на старославянския език (1845), Старобългарски речник (1850), Старобългарско-гръцко- латински речник (1862−1865), Етимологичен речник на славянските езици (1886). Застъпени са приносите на юбиляра в областта на балканистиката и византологията, на неславянските езици. Богато документирано е епистоларното наследство на учения.

На отделни постери са представени Миклошичевите сборници, юбилейните чествания и международното признание на учения – неговото членство в много европейски академии и дружества, почетното му гражданство в Словения, честването на 200-годишнината от рождението му в Словения и по света.

Използвани са документи, съхранявани в архивите на БАН, Австрия, Словения и Хърватия, като част от тях се представят за пръв път пред българската и чуждестранната научна и културна общественост.

Проектът е реализиран от Института за литература при БАН със съдействието на: Фонд „Научни изследвания” при МОН, Словенска академия на науките и изкуствата, Българска академия на науките, Научен архив на БАН, Народна и университетска библиотека в Любляна, Институт по славистика към Виенския университет.

Изложбата съдържа плакат и 20 постера (размери 70 х100 см). Автори: доц. д-р Елена Томова, чл.-кор. Иван Добрев и проф. Мария Йовчева. Редактор: проф. дфн Анисава Милтенова. Дизайнер: Милена Вълнарова.

[widgetkit id=49]

Доц. д-р Елка Трайкова Директор на Института за литература при БАНПоздравително слово на доц. д-р Елка Трайкова Директор на Института за литература при БАН на изложбата „Д-р Франц Миклошич – 130 години чуждестранен почетен член на Българската академия на науките”

Д-р Франц Миклошич е сред плеядата най-видни европейски езиковеди-слависти. Безспорни са неговите заслуги за българското езикознание, съставянето на сравнителна граматика на славянските езици, проучването на Кирило-Методиевото наследство. Той е учен от световна величина и водеща фигура в славистиката през XIX в. В чест на големия юбилей − 130 години от избирането на Франц Миклошич за почетен член на Българското книжовно дружество (днес БАН) Институтът за литература (по съвместен проект със Словения) е подготвил изложба за неговата научна и обществена дейност, неговата личност и връзките му с България и българските учени. Основополагащо значение за българската и славянската лексикография имат съставените от него ценни речници, в чиято основа заляга сравнението със старобългарския език, представен в такива уникални ранни глаголически и кирилски кодекси, като Клоцов сборник (XI в.) и Супрасълски сборник (X в.).

На д-р Франц Миклошич са подвластни всички славянски, балкански и неславянски езикови системи, за които изгражда концепции на базата на строго научно и мащабно изследване. Неговият изследователски поглед обхваща не само езика, но и историята, културата, литературата и фолклора на народите, които проучва. Наследник и ученик на един от създателите на виенската славистика – Бартоломей Копитар – словенският учен създава своя школа от последователи в цяла Европа и в България. И може би точно това е най-значителният му принос за развитието на европейската езиковедска наука. Бих искала да завърша своето поздравително слово с думите, с които Българското книжовно дружество през 1883 поздравява Франц Миклошич за неговия 70-годишен юбилей: „Българското книжовно дружество в София сърдечно Ви поздравява за юбилейния Ви празник с пълно благодарно съзнание за Вашите незабравими заслуги за научното изследване на славянските езици и особено на нашия български език”. Днес ние, съвременните български учени се присъединяваме към този вълнуващ поздрав!

Академик Дамян Дамянов заместник-председател на БАНПриветствено слово на академик Дамян Дамянов заместник-председател на БАН по повод откриването на изложбата „Д-р Франц Миклошич – 130 години чуждестранен почетен член на Българската академия на науките”

В юбилейната година на Българската академия на науките днес ние отбелязваме друг важен юбилей − 130-годишнината от избора на видния словенски езиковед д-р Франц Миклошич за чуждестранен почетен член на Българското книжовно дружество. През ноември 1878 година дружеството премества седалището си от Браила в София и през 1884 г. напълно възстановява своята дейност. На 6 август с. г. Главното годишно събрание с председател проф. Марин Дринов, за пръв път освен български учени и общественици, избира за свои почетни членове известни чуждестранни учени, които популяризират българската наука и нейната институция. Сред тях е словенецът, живял и творил във Виена – д-р Франц Миклошич. Научният архив на БАН грижливо пази протокола от този избор, кореспонденцията на Миклошич с Българското книжовно дружество и други важни документи. Както се вижда от изложбата, голямо значение за оформянето на юбиляра като виден славист имат безспорните научни средища на Европа − Грац и Виена. Словенският учен изразява уважението си към България с благодарствено писмо: „Благодаря Ви за голямата чест, която вие ми оказахте, като ме избрахте за почетен член на Българското книжовно дружество” (януари 1885). Българската академична общност по достойнство оценява значителните приноси на д-р Франц Миклошич в изучаването на историята на българския език, кирилометодиевистиката, славистиката, балканистиката и византологията.

Богатото научно наследство, което почетният член на БАН д-р Франц Миклошич завеща на българската и европейската хуманитаристика, е неизчерпаем извор на знания и научни идеи, запазили своята актуалност и днес.

Поздравителни адреси за изложбата, посветена на д-р Франц Миклошич

Посолство на Република България в Република Словения – посланик Иван Сираков; Институт за словенска литература при Словенската академия на науките и изкуствата, Любляна – директор проф. Марко Юван и ръководител на проекта проф. Матия Огрин; Библиотека на САНИ – директор Петра Огрин; Философски факултет на Люблянския университет; проф. Владимир Осолник, проф. Миран Хладник, проф. Александра Дерганц, проф. Ирена Орел, проф. Аленка Шивиц-Дулар, проф. Александър Белчевич, проф. Нико Йеж, проф. Намита Субиото, доц. Ванда Бабич от Люблянския университет, д-р Аленка Чолич и д-р Мариян Руперт от Народната и университетска библиотека в Любляна; проф. Хайнц Миклас от Института по славистика към Виенския университет; проф. Александър Наумов от Университета във Венеция; представители на музикалното изкуство Недка Петкова и Магдалена Дамянова от Словения; проф. Сергеус Темчинас и доц. Надежда Морозова от Института за литовски език; Катедра Руска филология – Пловдивски университет; академик Васил Гюзелев, член-кореспондент Елка Бакалова и много колеги от научните институти на БАН, Софийския университет, Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. На всички благодарим сърдечно!
От авторите на изложбата