Нова и съвременна българска литература

Институт за литература. Posted in Нова и съвременна българска литература | . Посещения: 6055

I.Актуални научни проекти

Актуални прочити на новата и съвременната българска литература

Ръководител:
доц. д-р Свилен Каролев

Проектът има за обект новата и съвременна българска литература - най-обемната и богата на идейно-естетически и художествени проблеми част от нашата литература. Изучавана на различни нива в системата на българското образование, тя има широка читателска аудитория и е от фундаментално значение за националната и културната ни идентичност.

Целта на проекта е да се проучват и анализират автори, явления и процеси от Освобождението до наши дни от съвременна гледна точка и със съвременни подходи. Съществена част от проекта е отбелязването на кръгли годишнини и организирането на научни форуми - конференции с българско и международно участие, кръгли маси и дискусии, както и издаването на научни сборници с нови научни изследвания.

Периодика и литература

Ръководител:
доц. д-р Пенка Ватова

Проектът „Периодика и литература” е замислен като 10-томна поредица, обхващаща българския литературен периодичен печат от Освобождението до края на Втората световна война (1878-1944). Това е пръв опит за цялостно литературоведско проучване и описание на литературния периодичен печат от Освобождението до края на Втората световна война. Макар да притежава качества на справочно издание, поредицата е предимно аналитично изследване, базиращо се на системно и цялостно проучване на литературния живот в периодичния печат. Стремежът е тя да бъде изчерпателна, т. е. да включва всички издания с повече или по-малко литературен характер, литературни списания и вестници, смесени списания, в които се публикуват литературни текстове или в чието редактиране участват писатели, хумористични издания.

„Периодика и литература” включва в хронологичен ред, според началото на изданията, около 1100 заглавия (от общо 9000 периодични издания, описани в тритомния репертоар „Български периодичен печат. 1844-1944”. Т. 1-3. С., 1962).

Отделните статии са построени по единен композиционен план. В началото се проследява историята на изданието: основатели, програма, обща насока, взаимоотношения с други издания, развитие, прекратяване, продължители. Следват печатаните в него литературни произведения, разпределени по родове и жанрове поезия, проза, драма, критика, публицистика. Описват се фолклорните материали. Преводните произведения се разработват при съответния жанр след творбите от български автори, като се групират по литератури (езици). В последния дял на всяка статия се посочват досегашните оценки (ако има такива) за съответното издание и накрая се прави обобщена характеристика от съвременно гледище.

Проучването на дадено издание се стреми да открие и посочи неговите приноси, мястото му в движението на националната литература. Покрай това се решават и ред допълнителни задачи, доизясняват се творческите пътища на български писатели, детайли от връзки и взаимоотношения между тях, оставащи встрани от наблюденията на литературната история, разкриват се псевдоними, инициали и др., проследява се проникването на чуждите литератури в българската култура чрез преводи, сочат се данни за появата и развитието на илюстрацията в българския печат, цитира се критическият отзвук за явленията в изкуството и др. Така усилията на авторите в поредицата се включват в изясняването на по-общи процеси, създава се основа за цялостни проучвания на българската духовна култура.

Началото на поредицата е положено в средата на 70-те год. на ХХ в. от ст. н. с. д-р Йордан Василев, който дълго време е негов научен ръководител (т. ІІ ІV). Том І, с главен редактор проф. Милена Цанева, е издаден през 1985 г. Научен ръководител на проекта за т. V е проф. д.ф.н. Елка Константинова.

Досега са излезли от печат:

  • Периодика и литература. Т. 1. 1878-1892. Изд. на БАН. С., 1985.
  • Периодика и литература. Т. 2. 1893-1901. Изд. на БАН. С., 1993.
  • Периодика и литература. Т. 3. 1902-1910. Акад. изд. „Проф. Марин Дринов”. С., 1994.
  • Периодика и литература. Т. 4. 1911-1917. Акад. изд. „Проф. Марин Дринов”. С., 1995.
  • Периодика и литература. Т. 5. 1918-1920. Акад. изд. „Проф. Марин Дринов” Изд. „Карина М”. С., 1999.

Продължава работата по том VI на поредицата, включващ издания от годините 1920-1924. Предварителният списък на всички списания от периода включва 99 заглавия. Редакционна колегия на т. VI: доц. д-р Пенка Ватова, доц. д-р Александър Йорданов, гл.ас.д-р Георги Господинов, гл.ас.д-р Александра Антонова.

Българският модернизъм: мирогледни и естетически позиции, полемики и равносметки.
Подпроект "Дигитализация и концептуализация на литературното наследство на българския модернизъм", финансиран от ФНИ, МОМН

Ръководител:
доц. д-р Елка Димитрова

„Дигитализация и концептуализация на литературното наследство на българския модернизъм“ е първият проект, който документира и изследва българския литературен модернизъм в пълнота, като го представя чрез собствените му литературни и критически текстове и фотодокументи, чрез аналитични интерпретации и справочници в електронен вид на портала http://bgmodernism.com.

Работата по проекта се изразява в събиране, систематизиране, дигитализация и съхраняване на литературните периодични издания на българския модернизъм чрез създаване на дигитално хранилище. Други посоки на работа са събиране, систематизиране и дигитализация на избрани критически интерпретации на българския литературен модернизъм във виртуална библиотека, концептуализация чрез създаване на нови изследвания в областта и популяризиране на българския литературен модернизъм като важно поле на култура и познание чрез улесняване на достъпа до неговите текстове.

На портала http://bgmodernism.com са представени аналитично печатните трибуни на българския литературен модернизъм, поместени са изчерпателни биографични и биобиблиографски данни за неговите представители, речник с данни за авторите, справочно-аналитични статии за периодичните издания, историографски изследвания за литературните кръгове. Пресъздадена е динамиката на развитието на литературния ни модернизъм в етапи, отношенията между модернистичните направления, техните връзки с традицията и със съвременния (български и европейски) контекст, социокултурното значение на явленията; систематизирана и анализирана е критическата и читателската рецепция на модернизма.

Достъпът до информацията е улеснен от наличието на анотации и метаданни, които позволяват ефективно потребителско търсене в информационната база и локализиране на информацията (извори, снимки, коментари и пр.), библиографски каталози, фотоархив.

По проекта се организират научни и образователни форуми и семинари със студенти, докторанти, изследователи и преподаватели, предвижда се издание с материали от проекта.

Българската литература за деца и юноши – национални и универсални ценности

Секретар:
литературовед Росица Чернокожева

Проектът попълва белите полета в знанието за националните и универсални ценности на литературата за деца и юноши. Литературата за деца и юноши се разглежда като специфична, но неотделима част от общонационалния литературен процес. Разделянето на "висока" литература и литература за деца е неуместно и предпоставено. Симптоматично е, че литературата за деца отсъства от националните литературни истории и до днес. Тя не бива да бъде неоправдано пренебрегвана и да отсъства от съвременните литературноисторически и критически изследвания.

Проектът се развива в следните иновативни насоки: литературоведски проучвания на българския периодичен печат за деца, философски, психологически и психоаналитични основи на литературата за деца; религиозни, идеологически и етнически теми в тази литература. Емигрантската детска литература, литературата на българските общности в чужбина са приоритетни в проекта. Проблеми като рецепцията на литературата за деца, креативността в детската възраст и преподаването на тази литература в средните училища и ВУЗ се разработват съвместно със сродни програми и проекти към Община Сливен и Министерство на културата. В проекта имат свое място тийнейджърският роман, фентъзи литературата, комиксите за деца. Приоритет е създаването на справочни издания, напр. "Речник на българските писатели за деца и юноши", теметични библиографии и антологии. Проектът е разчетен за три години.

Българска литература създадена от жени – история, статус, тенденции

Ръководител:
доц. д-р Людмила Малинова

Проектът има за цел да открои творческото присъствие на българката в културно-историческото ни наследство и в съвременния литературен живот. Предлаганият проект е свързан с една от ключовите посоки на работа на съвременното литературознание: националната идентичност, проблема за Другия, джендър изследванията и др. Работата по проекта предвижда завършване на изследването „Български поетеси XIX – XX век. Антология”, което ще бъде снабдено с подробен биобиблиографски апарат и литературоведски коментар за всяка от включените поетеси. По проекта се предвижда изготвянето на монографии, публикуването на архиви и документи, съставителство на различен тип сборници и справочни издания, които ще изследват творческото присъствие на редица български писателки и поетеси – както известни, така и все още останали в сянката на историята: Анна Каменова, Калина Малина, Фани Попова-Мутафова, Яна Язова, Санда Йовчева, Магда Петканова, Станка Пенчева, Блага Димитрова и др.

Литература и география

Ръководител:
доц. д-р Пламен Антов

Проектът ще даде разнообразни възможности за изследване на литературните явления и процеси в тяхната обвързаност с различни „места на литературата” – в най-разнообразни и дори разноредови отношения, тъй като самото понятие има различни аспекти и равнища на съдържателност. Ракурсите са: изследване на литературни взаимоотношения в строго емпиричен аспект, например българските писателски диаспори в чужди литературни пространства (Латинска Америка, Северна Америка, Африка, Австралия, Русия и т.н.), съставяне на антологийни сборници и издаване на отделни произведения; разглеждане на проблематиката в строго теоретичен аспект (напр. Африка или Америка, или която и да е отделна страна, притежаваща знаково-културни потенции, превърнала се в културен символ в българската литература); проектиране на географската проблематика върху символното присъствие на отделни топоси при употребата им от българската литература (напр. Странджа, Родопите, Добруджа, Балкана, Тракия или Северозападът, морето като тема в българската литература или югът и медитеранската чувствителност); виждането на географските топоси отвъд географската конкретност – като абстрактни културни символи (напр. Пустинята, Планината или Реката като литературни символи); изследване на градовете-символи (от Несебър, Созопол, Търново или Пловдив до Венеция, Лисабон, Санкт Петербург или Ню Йорк).

Европейски ценности в творчеството на български и македонски литературни творци през XXв. (съвместно с македонски университети и МАНУ)

Ръководители:

  • доц. д-р Александър Йорданов (Република България)
  • проф. д-р Милан Гюрчинов (Република Македония)

Проектът „Европейски ценности в творчеството на български и македонски литературни творци през ХХ век“ има за цел да разкрие и документира богатството от хуманитарни послания в литературата, създавана от писателите и поетите на България и Република Македония. Това са послания и внушения, които със своя универсален дух опровергават политически и идеологически стериотипи на възприемане на „българското“ и „македонското“. В проекта могат да се осъществят изследвания и върху рецепцията на европейските литературни течения и тенденции в българската и македонската култури, както и да се проучават проблеми, свързани с рецепцията на стилове, сюжети и идеи в контекста на модернизма и авангардизма, реализма, тенденцията към „родно изкуство“ и др. В случая е важно да се подчертае приобщеността на творците от този регион към явления и процеси в европейската литература на ХХ век. И когато в рамките на тези тенденции се разкрие и богатството от хуманитарни ценности, това ще даде и адекватен отговор на тезите за т.нар. „балканска изолираност“ и неконструктивност.

Идентичност и асимилация. “Възродителният процес” през 70-те 80-те години на ХХ век в литературата на мюсюлманските общности (съвместен проект с Факултета по хуманитарни науки в Анкарския университет).

Ръководители:

Цел на проекта е да изследва и въведе в научно обръщение литературата на мюсюлманските общности срещу насилственото им асимилиране от комунистическия режим в България през 70-те 80-те години на ХХ в. Структуроопределящ е проблемът за своеобразната културна идентичност, за особения мултиетнически, мултикултурален характер на тази изгнаническа литература на травматичния опит. Работата по проекта включва проучването на самосъзнанието, самоличността на тази литература не само литературноисторически, но и като съществен за България, за Балканите психологически, социометричен, етнопсихологически, проблем.

Литературата в парадигмата на културния диалог България - Русия

(съвместен проект с Института за руска литература "Пушкински дом", Санкт Петербург)

Ръководители:

Партньори: Научен център "Култура на паметта" при Специализирано висше училище за библиотекознание и информационни технологии (СВУБИТ) и Международен благотворителен фонд "Д. С. Лихачов".

Цел на проекта е да интегрира изследователските усилия на литературоведи от различни направления на българската и руската академична наука за издирване, архивиране и интерпретиране на текстове и артефакти, да проследи литературните механизми и стереотипи, формиращи полето на културния диалог между двете страни, да очертае многообразието на културно-историческите и литературни контакти и влияния между българската и руската литература от периода на средните векове, през ХІХ и ХХ век до наши дни, да анализира проблеми от областта на медиевистиката, българското Възраждане, периода на модернизма и литературата във времето на т.нар.социалистически реализъм, да разчупи утвърдени стереотипи в рецепцията и тълкуването на образа на Другия, да проследи различни аспекти от литературно-историческото, идеологическото, народопсихологическото и менталното битие на културния диалог между двете страни.

Проекът стартира с осъществяване на широкомащабна подготовка, организация и провеждане на международната научна конференция на тема: „Русия в многополярния свят: образът на Русия в България, образът на България в Русия", организирана от Института за литература при БАН, Института за руска литература „Пушкински дом" при РАН, подкрепена от партньорите по проекта. Конференцията се осъществи изцяло с помощта на Министерството на образованието, младежта и науката на България и Министерството на образованието на Руската федерация.

Енциклопедичен речник на новата българска литература (1878-2000) в три тома

Ръководител: доц. д-р Вихрен Чернокожев

Редколегия:

По замисъл проектът трябва да реализира фундаментално в своята област научно-справочно издание, представящо богатството и разнообразието на литературното ни наследство от Освобождението до наши дни. Освен класиците на българската литература, тук намират място и няколко поколения автори от съвременния литературен живот - преводачи, издатели, писатели-емигранти, изтъкнати представители на литературата на малцинствата, чуждестранни българисти. Речникът се спира на основните литературни направления, представителни за новата ни литература периодични издания, литературни сборници и антологии, творчески организации, издателства, специфични литературни паметници. Основната му цел е да очертае косвените развойни процеси в новата и съвременната българска литература. На този етап се подготвя краткия (еднотомен) речник "Български писатели 1878-2000". Изданието съдържа над 420 персоналии, като са представени най-изявените творци през посочения период. За пръв път тук са включени и представителни имена от най-новата ни литература от последните две десетилетия на миналия век и началото на ХХI век.

100 години от рождението на Асен Христофоров

(съвместен проект с Национален литературен музей, Център за либерални стратегии, Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Централен държавен архив, Българска народна банка)

Ръководител:

Участници от ИЛ:

Други участници:

  • Румен Аврамов (Център за либерални стратегии)
  • Иван Звънчаров (Национален литературен музей)
  • Румяна Койчева
  • д-р Николай Папучиев (Софийски университет)
  • проф. дн Кристина Петкова (Институт по социология)
  • други

Проектът е посветен на 100 – годишнината от рождението на писателя и учения проф. Асен Христофоров (1910-1970). Досега практически липсват научни изследвания за него, а критическите текстове са неадекватно малко. Икономическите трудове на Христофоров са потънали в забвение, а архивът му съхранява негови непубликувани литературни и мемоарни творби. Проектът има амбицията да потърси мястото на Асен Христофоров в българската литература и да представи на днешните читатели неговото творчество. Работата по проекта включва организирането на конференция и изложба, издаване на материалите от двете събития, както и издаване на „Икономически трудове и документи” на Асен Христофоров.

ІІ. Финализирани научни проекти

Литература и политика (1930-1960)

(финансиран от фонд "Научни изследвания" към МОМН 2007-2009)

Ръководител:
доц. д-р Вихрен Чернокожев

Проектът има за цел да проучи как българската литература чете политическото. Издирват се неизвестни досега архивни извори в архивохранилищата на България с оглед разкриване механизмите на взаимовлиянията между политика и литература, институции, политически процеси и пр. Изследванията са фокусирани върху проучването на забранявани или забравени автори и творби, които по идеологически причини са останали извън канона на социалистическия реализъм, а до голяма степен и извън литературната ни история. Проектът създава нова база данни, правеща достъпни незаслужено пренебрегвани досега пластове от историческото и културното ни минало. В неговите рамки е замислена издателска поредица "Другата българска литература на ХХ век", като в отделни томове ще бъдат представени избрани и непубликувани творби от Димитър Подвързачов, Райко Алексиев, Трифон Кунев, Змей Горянин, Борис Руменов и др. Поредицата предвижда и издания на емигрантската литература, литературите на малцинствата, българските литературни общности в чужбина - например Западните покрайнини, литературата на банатските българи, на българската общност в Унгария и т.н. Проектът е пряко насочен към възстановяването на историческата и културната ни памет, към развитието на гражданското общество в България. Досега са публикувани книгите „Данаил Крапчев и в. "Зора". Интервюта спомени, писма, документи" на Цвета Трифонова (2006), „Трошене на матрицата" на Иван Младенов (2005), „Досието на Михаил Арнаудов" на Емил Димитров (2007), сборникът „Антитоталитарната литература" (2009), „Кондика на Светата Баковска ставропигиална обител" от Змей Горянин (2009) и „Димитър Подвързачов. Избрани произведения” (2009).

Методи за концептуализиране в семиотиката, прагматизма и комуникацията

(съвместно с Финландската академия на науките)

Ръководител: проф. дфн Ив. Младенов

Проектът имаше за цел да проучи процеса на концептуализиране, лежащ в основата на всяка теория, на базата на опитен материал. Работата по проекта включваше обучаване на студенти, изнаяне на лекции, семинари. Използвани бяха инструментариум и терминология от няколко хуманитарни области: семиотика, прагматизъм, комуникационни теории. Далечната цел на проекта бе познанието за концептуализирането да улесни изследването на символите и знаците от външната реалност, да спомогне за изучаването, класифицането и контролирането на пътищата на взаимодействие между хората и света. В перспектива работата по проекта ще допринесе за постигането на основната цел на хуманитарните изследвания: узнаване и контролиране на елементите на мисловните процеси.

Боян Пенев - личност, литературен критик и историк

Ръководител: проф. дфн Иван Сарандев (2001-2004)

Проектът осмисли литературно-историческото наследство на Боян Пенев от съвременна гледна точка, на базата на проучване и публикуване на част от неговия архив. Проведена бе научна конференция с международно участие (2002) и бе публикуван сборник с материалите от нея „Боян Пенев 120. Нови изследвания" (2004). В рамките на проекта са издадени и книгите: "Боян Пенев. Дневник. Спомени" (2003), "Бетовен" (2003) и "Боян Пенев. Биобиблиография" (2003).

Българският писател като социален, психологически и творчески феномен

Ръководител: проф. дфн Иван Сарандев.

Дългогодишен проект, в рамките на който вече са публикувани над 40 анкети с български писатели и културни дейци. Литературните анкети съдържат богат психобиографичен и литературно-исторически материал, даващ възможност за интердисциплинарни изследвания в областта на психологията, социалната антропология и социологията. С оглед съхраняването и опазването на българското духовно наследство публикуваните анкети имат важна културно-историческа стойност.

ЛИТЕРАТУРНИ АНКЕТИ. БИБЛИОТЕЧНА ПОРЕДИЦА
  • Сарандев, Ив. Емилиян Станев. С., БАН, 1977; 2. изд., 2007.
  • Тошков, М. Ламар. С., БАН, 1977.
  • Бъклова, К. Андрей Гуляшки. С., БАН, 1978.
  • Янева, К. Александър Геров. С., БАН, 1978.
  • Коларов, Ст. Георги Караславов. С., БП, 1978.
  • Балабанова, В. Теодор Траянов. С., НИ, 1980.
  • Димитрова, Л. Чудомир. С., БАН, 1980.
  • Коларов, Ст. Младен Исаев. С., БП, 1980.
  • Янева, В. Добри Жотев. С., БП, 1980.
  • Дамянова, Р. Илия Волен. С., БП, 1980.
  • Стефанова, Й. Вичо Иванов. С., БАН, 1981.
  • Ганчева, Б. Калина Малина. С., БАН, 1982.
  • Григорова, Л. Крум Григоров. С., БП, 1982.
  • Янчев, Т. Иван Мартинов. С., БАН, 1982.
  • Ничев, Д. Генчо Стоев. С., НИ, 1982.
  • Димитров, Б. Давид Овадия. С., НИ, 1983.
  • Младенов, К. Петър Славински. С., НИ, 1984.
  • Георгиева, В. Камен Калчев. С., БП, 1984.
  • Георгиева, В. Павел Матев. С., БП, 1985.
  • Васевски, К. Марий Ягодов. С., БП, 1985.
  • Тонков, П. Иван Мирчев. С., БАН, 1985.
  • Ничев, Д. Ефрем Каранфилов. С., НИ, 1985.
  • Обретенова, О. Емил Манов. С., БП, 1985.
  • Пиндиков, Ал. Божидар Божилов. С., БП, 1986.
  • Григоров, Г. Ангел Тодоров. С., БП, 1986.
  • Сарандев, Ив. Дора Габе. С., НИ, 1986.
  • Янева, К. Петър Незнакомов. С., НИ, 1986.
  • Гарева, М. Иван Радоев. С., БАН, 1987.
  • Молхов, Я. Веселин Андреев. С., БП.,1988.
  • Пиндиков, Ал. Владимир Полянов. С., БАН, 1988.
  • Славова, М. Иван Аржентински. С., БП, 1989.
  • Сарандев, Ив. Елисавета Багряна. Пловдив, ХГД, 1990.
  • Сарандев, Ив. Валери Петров. Пловдив, Хермес, 1997.
  • Каролев, Св. Петър Караангов. С., БП, 1998.
  • Христов, Ив. Леда Милева. С., Захарий Стоянов и БАН, 2001; 2. изд., 2007.

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.