Колегиум по възрожденска литература с тема „ПРОСВЕЩЕНИЕ И КРИТИКА”

Time to read

less than
1 minute

Read so far

София, 28 октомври 2014 г.

ПРОСВЕЩЕНИЕ И КРИТИКА

Колегиум на направление „Литература на Българското възраждане”,
посветен на 145 години от създаването на БАН
28 октомври 2014 г.
Конферентна зала 207,
Централно управление на БАН, II етаж

10.00 ч. Откриване
Румяна Дамянова – ръководител на направление „Литература на Българското възраждане” – Институт за литература – БАН
Приветствие на академик Стефан Воденичаров – Председател на БАН
Приветствие на г-жа Маргарита Попова – Вицепрезидент на РБ
Елка Трайкова – Директор на Института за литература

11.00 – 11.30 ч. Кафе пауза
11.30 – 13.00 ч. Първо заседание

Водещ Румяна Дамянова
Николай Чернокожев (СУ „Св. Климент Охридски”).
Просвещаваща критика – критикуващо просвещаване.
Николай Аретов (Институт за литература – БАН).
Теория и критика на просвещенския брак: Случаят Л. Каравелов.
Татяна Стойчева (СУ „Св. Климент Охридски”).
Революция и религия: брак по възрожденски.
Николета Пътова (Институт за литература – БАН).
Изкуството или идентичността – кой е същинският повод на първия критически дебат за театъра?
Недка Капралова (Институт за литература – БАН).
За просвещението в предговорите от първата половина на XIX век.

Дискусия
13.30 – 14.00 ч. Кафе пауза

Водещ Николета Пътова
Катя Станева (СУ „Св. Климент Охридски”).
Литературнокритическият фейлетон като инструмент на националната идеология.
Надежда Александрова (СУ „Св. Климент Охридски”).
Нешо Бончев и образът на „просветения монарх” Селим III.
Анна Алексиева (Институт за литература – БАН).
Възраждането като Просвещение? Тези и проблематизации.
Андриана Спасова (Институт за литература – БАН).
Учебникарската книжнина през Възраждането – линии на просвещенското.
Румяна Дамянова (Институт за литература – БАН).
От „великото наказание” до „една от най-несъгрешимите учителки”: профили на критическото писане през Възраждането.
Димитър Атанасов (ИЕФЕМ – БАН).
Раждането на визуалния образ на княз Лазар от духа на Модерността. Аспекти на балканските идентичности през XIX век.