Жестоко щастие

Институт за литература. Posted in Антология "Радой Ралин" | . Посещения: 1931

Човек катери

всички  степени на възрастта

и сам се уверява,

че  няма по-жестоко щастие

и по-неумолим критерий

от  любовта.

Човек пламти.

Човек ламти.

По  цели и по средства се увлича

и униформи,

фракове,

и мантии навлича,

но  можеш ли една жена накара,

била  тя млада или стара,

да  те обича, щом не те обича?

Ти  може и да си конструктор  на ракети,

но  тя предпочита...

И кой я така превъзпита,

че  тя предпочита

продавача на букети?

Ти  може да си Шекспир.

Ала Жулиета

е влюбена в Ромео, не в класика.

Ха, нека Шекспир измени сюжета!

Той не смее.

Въпрос  е Жулиета

поради  Шекспир ли е станала  велика,

или пък

той поради нея?

Тогава

къде  остава твойта слава,

когато  Тя – желаната –

не  е обхваната

от  мисъл с теб  да се познава?

Какво от туй,

че  можеш  да се справиш  с всички?

Това не е по нейните привички.

Какво, че са отворени

за  тебе всичките врати.

Прости,

за  нея нищо не си ти.

Наяве друг я има.

Тя  само в сънищата ти се мярка

неумолима

като  чувството за мярка.

1963

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.