Носталгия

Институт за литература. Posted in Антология "Радой Ралин" | . Посещения: 1781

Бях излязъл навън.

Напосоки  се движех.

Но  внезапния стих

като  криза сърдечна

ме  прибра

в мойта вече противна квартира.

И със себе си носех шума

като ризница тежка,

като  зла униформа –

амбициозният,

непрестанният,

ненаситният шум –

заглушител  на моите чувства.

Аз  какво съм всред  вечния шум?

И напразно си спомням  за тебе, море,

и разбирам, че вече не мога

да  живея при тебе

и само при тебе,

твоето  сменящо се настроение

да  ми бъде спасител.

И си спомням за тебе, гора,

чийто повей лекува различните рани.

Всеки стрък, всеки лист

предизвиква усещане.

Но  не мога да бъда при  тебе,

загубена, отнета ми моя гора.

И загубено дълго поле,

чийто тон като сребърна корда звъни

и придава епично спокойствие.

Ти, заплашено мое  поле,

но  всевиждащо, ясно поле,

открити гърди на бунтовник,

който няма какво да загуби.

Мен ме няма при вас,

Не  съм вече бунтовен

И много загубих,

И мога

Всичко  отведнъж да загубя.

Само  не и шума.

Аз  съм стоп-кадър  от някаква шумна масовка.

Аз  съм дребна фигура, обшита

върху канавата на шума.

1971

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.