Очакване

РАДОЙ РАЛИН. Posted in Антология "Радой Ралин" | . Посещения: 1795

Денят завършва – оживен и зноен...

И влюбени къде ли не сноват.

Във пощата съм. Зъл и  неспокоен.

Кога  най-после ще ме позоват?

И ето. Пред кабината съм. Мила!

О, този смъртоносен, бавен  час.

У мене не остана вече сила,

но  в миг ме съживява твоят глас.

Италия  – далечна и  красива.

Не  съм я виждал и насън дори.

Но  ти си там. Усмихната  и жива.

Сълзата на окото ти гори.

И почвам пак мъчително  да сричам

запомнените няколко слова.

Но  ти разбираш колко  те обичам –

не  трябват всички думи за това.

Любима  моя! Много време  вече

раздялата и двама ни гнети.

Нима  ще бъдеш все така далече

и никога не ще пристигнеш ти?

Не  тежката решетка  на затвора –

желязната завеса ни дели.

Всевластните  и затлъстели хора

за  теб, за мен какво  ли ги боли?

Лаура моя, тъжен съм, но вярвам

и в чакане умирам ден  след ден.

Понякога  със себе си се скарвам,

съмнението  щом ме хване в  плен.

Ще  дойде ден. Ще бъдеш  ти при мене.

Това  го знам. Но се страхувам  аз,

че  всички чувства стават уморени,

че  всяко нещо иска своя час.

1955

Контакти Contacts

Институт за литература
Българска академия на науките
  • България
  • 1113
  • София
  • бул. „Шипченски проход” 52, бл. 17
  • Тел. +359 2 971-70-56
  • Факс +359 2 971-70-56
  • e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.