доц. д-р Радослава Станкова

radoslava_stankova.png
  • Имейл
  • Профили в социални мрежи bas.academia.edu
  • Доц. д-р Радослава Станкова е докторант на Института за литература с научен ръководител проф. Климентина Иванова. Защитила е дисертация на тема "“Сръбската литература ХІІ–ХІІІ в. в контекста на старобългарската книжнина” (2001 г.) и хабилитационен труд "„Служби за местни южнославянски и балкански светци в ръкописи от ХІІІ–ХV в.” (2012 г.). Специализирала е в Белградския университет при проф Джордже Трифунович (1998 г.) и във Виенския университет при проф. Хайнц Миклас (2001 г.). Интересите й са в областта на медиевистиката, палеославистиката и агиологията. Приносите й са в изследване на химнографските и агиографски текстове за света Петка Търновска (Параскева Епиватска) и местни сръбски и български светци през Средновековието.

Месторабота и академични длъжности:

Институт за литература, Секция Стара българска литература (Направление за стара българска литература);

от 1991 г. редовен аспирант, с научен ръководител проф. Кл. Иванова,

от 1994 г. литературовед,

от 2002 г. н.с., ІІ ст.,

от 2007 г. н.с. І ст.,

от 2011 г. главен асистент;

от 2012 г. доцент.

Езици: руски, сръбски, английски и немски

Област на интереси: славистика, медиевистика и компаративно литературознание.

 

ОБРАЗОВАНИЕ:

1984 г. средно, ІV ЕГ “Фредерик Жолио-Кюри”, Варна, с руски език.

1989 г. висше, СУ “Кл. Охридски”, ФСФ, Сърбохърватска филология, специалност – специалист по български език и литература, сръбски език и литература; специализация – литературоведска.

2001 г. присъдена научната и образователна степен доктор (защитена дисертация

на тема “Сръбската литература ХІІ–ХІІІ в. в контекста на старобългарската книжнина”).

2012 г. присъдено научното звание доцент (хабилитационен труд на тема „Култ и

химнография. Служби за местни южнославянски и балкански светци в ръкописи от ХІІІ–ХV в.”).

 

Специализации в чужбина:

1998 г. в Белград, Филологически факултет на Белградския университет при проф.

Джордже Трифунович, с тема “Старата сръбска литература от ХІІІ–ХІV в.”;

2001 г. във Виена, Славистичния институт, при проф. Хайнц Миклас, с тема “Изследване на южнославянските ръкописи от ХІV–ХVІ в. в ръкописния отдел на Австрийската национална библиотека”.

 

ПРЕПОДАВАТЕЛСКА РАБОТА:

два лекционни курса: от 2003 г. до 2016 г. в СУ “Св. Климент Охридски” (Катедра славянски литератури, ФСФ)

– по Стара сръбска литература, със студенти ІІІ курс сърбохърватска филология;

2007/2008 г.

в ЮЗУ “Неофит Рилски” (Катедра литература, Филологически факултет)

– по История на сръбската и хърватската литература, І част, със студенти ІV курс сърбохърватска филология, І-ви семестър на уч. 2007/2008 г.;

семинари:

в ЮЗУ “Св. Неофит Рилски” (Катедра литература, Филологически факултет)

  • по История на славянските литератури, със студенти българска и славянска филология, ІІІ курс, редовно и задочно обучение; от уч. 2000/2002 г. до 2003/2004 г. включително (общо 10 семестъра);

  • по История на сръбската и хърватската литература, І част, със студенти ІV курс сърбохърватска филология, І-ви семестър на уч. 2007/2008 г.

Участие в научни колективи по планови проекти на Института:
Международни проекти:


    1.  Компютърна обработка на славянски ръкописи и старопечатни книги, съвместен проект с Централно-Европейския Университет, Будапеща, ръководител доц. А. Милтенова (1996–1998 г.);
    2.  Компютърна обработка и изучаване на славянските ръкописи, съвместен проект с Института за руски език при Руската АН, Москва, ръководител доц. А. Милтенова (1999-2001 г.; 2002–2004 г.; 2004–2006 г.);
    3.  Изследване на южнославянските ръкописи от ХІV–ХVІ в. от ръкописния отдел на Австрийската национална библиотека, индивидуален изследователски проект, осъществен със субсидия от АИ ЮИЕ в София, с партньор проф. Хайнц Миклас от Славистичния институт на Виенския университет (юни 2002 г., Виена);
    4.  Българо-румънски литературни и културни взаимоотношения ХIV–ХХ век, съвместен проект с Института за литература “Д. Калинеску”, Румънска АН, Букурещ, ръководител доц. Е. Томова (2004–2006 г.; 2007–2009 г.; 2010-2012 г.);
    5.  Християнска агиология и езически вярвания (компютърна база данни въз основа на балкански кирилски ръкописи), проект субсидиран от МОН, с участие на сръбски колеги, ръководител доц. Е. Томова (2004-2007 г.);
    6.  Описание на славянски ръкописи с компютърни средства, съвместен проект с Университета в Гьотеборг, Швеция, ръководител доц. А. Милтенова (2005–2007 г.);
    7.  SLOVO: Към изграждане на дигитална библиотека на южнославянски ръкописи, субсидиран от ASO, съвместно с колеги от Австрия, Словения, Македония и Сърбия,  ръководител доц. А. Милтенова  (2007–2008 г.);
    8.  Създаване на дигитална лаборатория за славянски ръкописи и старопечатни книги и справочна база данни, съвместен проект с Университетите в Гьотеборг и Упсала, Швеция, ръководител доц. А. Милтенова  (2008-2010 г.);
    9.  Развитие на съвременни системи за метаданни в информационно-търсещи системи за славянски ръкописи, съвместен проект с ЦБ на БАН и Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург, ръководител доц. А. Милтенова (2009-2011 г);
    10. Представяне на южнославянски ръкописи в електронна форма, съвместен проект с Института за сръбски език на Сръбската академия на науките и изкуствата, Белград, Република Сърбия, ръководител доц. А. Милтенова  (2009-2011 г.);
    11. Супрасълски сборник, кирилски ръкопис от Х в.: създаване на електронен корпус, работна среща и изложба, проект финансиран от ЮНЕСКО, ръководител доц. А. Милтенова  (2010-2012 г.);
    12. Южнославянски ръкописи в електронна форма и проблемът за съответната терминология, съвместен проект с Института за сръбски език, САНУ, Белград, Сърбия, ръководител проф. Анисава Милтенова (2012–2014 г.);
    13. Терминологични въпроси за достъп до дигитални ресурси за средновековни изследвания, съвместен проект с Университетите в  Гьотеборг, Стокхолм и Упсала, Швеция, ръководител проф. Анисава Милтенова (2012–2014 г.);
    14. Българо-румънски литературни и културни контакти, съвместен проект с Румънската академия на науките, Букурещ, Румъния, ръководител доц. Елена Томова (2011–2013 г.),;
    15. Библейският текст в южнославянските литератури от Средновековието до Новото време. Функции, рецепция, интерпретации, съвместен проект с Полската академия на науките, Варшава, Полша, ръководител доц. Ана Стойкова (2012-2014 г.).
    16. Супрасълнският сборник и Изборника на цар Симеон в ръкописните сбирки на България и Литва, съвместен проект с Литовската академия на науките, Вилнюс, Литва, ръководител доц. Е. Томова (2013–2015 г.),.
    17. Библейският текст в южнославянските литератури от Средновековието до Новото време. Функции, рецепция, интерпретации, съвместен проект с Полската академия на науките, Варшава, Полша, ръководител доц. Ана Стойкова (2015-2017 г.);
    18. Българо-сръбски и сръбско-български взаимоотношения през ХІV в. в контекста     на византийската цивилизация, съвместен проект с Византоложкия институт     на САНУ, Белград, Република Сърбия, ръководител доц. Радослава Станкова     (2017–2019 г.).
    19. Граници и граничност: библейски модели и тяхното влияние в южнославянските литератури и култури от Средновековието до новото време, съвместен проект със Славистичния Институт на Полската академия на науките, Варшава, Полша, (2018-2020 г.), ръководител проф. Ана Стойкова.
    20. Южните и източните славяни: многообразие и взаимодействие на писмените култури ХІ-ХХІ век – ERA NET PLUS RUS. (1 май 2018– 30 април 2020), ръководител: проф. А. Милтенова.

Национални изследователски проекти:
    1. Старобългарската литература в контекста на византийската култура и средновековните славянски литератури:
 
1996–2002 г.: индивидуална тема “Взаимодействие и влияния между сръбската и българската средновековна книжнина в периода ХIII–ХIV в. Изследване на сръбски и български ръкописни минеи от ХIII–ХIV в.”;
2003–2005 г.: индивидуална тема  “Житията на хилендарските монаси Доментиян и Теодосий за св. Симеон и св. Сава във виенските ръкописи”;
2006–2010 г.: индивидуална тема “Служби за местни български и сръбски светци в ръкописи от ХІІІ–ХV в.;
2011–2015 г.: индивидуална тема: “Житие и служба – връзка между жанровете в произведенията за местни южнославянски светци”.
2017–2019 г.: индивидуална тема: "Прологът и проложните жития в българската и сръбската средновековна книжнина" 

    2. Кирило–Методиевска енциклопедия. т. 3, 4. гл. ред. ст.н.с. Л. Грашева, 2002–2003 г. (проверка на библиографията);
    3. Репертоар на старата българска литература и книжнина, ръководител доц. А. Милтенова, (2000–2011 г.);
    4. Енциклопедия Slavica Sanctorum: светци  и свети места в България    (в електронен и Гутенбергов формат), финансиран от ФНИ на МОмн, създаването на електронна интернет-енциклопедия Slavica Sanctorum, съвместно с СУ „Св. Климент Охридски”, ръководител дфн проф. Искра Христова-Шомова, координатор доц. д-р Мария Йовчева (2011-2013 г.).
    5. SCRIPTA BULGARICA. Дигитална библиотека за старобългарска книжнина. Финансиран по ФНИ К 02/34. Ръководител: проф. А. Милтенова (2015-2017 г.).

Приложни форми на научно-изследователска дейност:

съставителство и редакция на научни сборници, със статии на чужд език:    
    • Българо-сръбски сборник “България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация”, С., 2005. (съвм. с В. Гюзелев и А. Милтенова);
    • Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева “Християнска агиология и народни вярвания”, С., 2008. (съвм. с А. Милтенова и Е. Томова).

документирани научни електронни публикации в научни и литературни сайтове: 
    • в сръбско-българския проект “Растко –Бугарска” (www.rastko.org.yu./rastko-bg); 
    • в българския литературен сайт ЛитерНет (http://liternet.bg).
    • в Енциклопедия Slavica Sanctorum: светци  и свети места в България (www.eslavsanct.net)
    • в SCRIPTA BULGARICA. Дигитална библиотека за старобългарска книжнина (http://scripta-bulgarica.eu)
    • в Южните и източните славяни: многообразие и взаимодействие на писмените култури ХІ-ХХІ век. Виртуален музей. (https://sesdiva.eu)

ПУБЛИКАЦИИ:
І. Книги:
1. Радослава Станкова, Сръбската книжнина през ХІІІ век (контекст и текст).  С., 2007: АИ “Проф. Марин Дринов”, 224 с. (монография);
    • рец. Д. Боjовић, Вредан допринос познавању српске књижевности ХІІІ века. – Старобългарска литература, 39/40, 2008, 256-258;
    • рец. Л. К. Гаврюшина, Р. Станкова, Сръбската книжнина през ХІІІ век (контекст и текст). София, 2007. 229 с. – Славяноведение, 2, 2011, 107-109.

2. Радослава Станкова, Култ и химнография: служби за местни южнославянски 
и балкански светци в ръкописи от ХІІІ–ХV в. (АИ “Проф. Марин Дринов”) С., 2012, 
287 с.
    • рец. M. Yovcheva, Радослава Станкова. Култ и химнография. Служби за местни южнославянски и балкански светци в ръкописи от ХІІІ–ХV в. С., 2012 [Radoslava Stankova. Cult and Hymnogaphy. Offices for Local South Slavic and Balkan Saints in Manuscript of the XIIIth – XVth centuries]. Sofia: Marin Drinov Academic Press, 2012, 286 pp. – Scripta § e-Scripta, Vol. 12, 2013, 283-289.

ІІ. Научни студии:
    3. Радослава Трифонова, Манастирски средища и монашеска книжнина в Сърбия и България през ХIII в. – В: Медиевистика и културна антропология. Сборник в чест на 45-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова. С., 1998, 291-305; 
    4. Радослава Трифонова, Типологически паралели между българската и сръбската агиографска продукция през ХIII в. – Литературна мисъл, № 1, 1999, 110-131;
    5. Радослава Станкова, Библейски топоси в ранните служби за сръбски и български светци в ръкописи от ХІІІ в. – Palaeobulgarica, № 4, 2003, 62-84; 
    6. Радослава Станкова, Кирило-Методиевото книжовно наследство в ранната сръбска книжовна традиция – Црквене студиjе, 2004, кн. 1, 105-120;
    7. Радослава Станкова, Житията на хилендарските монаси Доментиан и Теодосий във виенските ръкописи и въпросът за появата на стила “плетение словес” в сръбската агиография от ХІІІ век. – Wiener Slavistisches Jahrbuch, Band 50, 2004, 153-170; 
    8. Радослава Станкова, Старобългарското книжовно наследство в сръбски преписи от ХІІІ и началото на ХІV в. – В: България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. С., 2005, 423-447; 
    9. Радослава Станкова, Типология на ранните южнославянски служби. – В: Филологически изследвания в чест на Климентина Иванова. Старобългарска литература, 33/34, 2005, 78-94; 
    10. Радослава Станкова, Служби за света Петка в български и сръбски ръкописи от ХІІІ до ХV век. – Археографски прилози, кн. 28, 2006, 105-122;
    11. Радослава Станкова, Химнографските книги, преведени от Кирило-Методиевите ученици, в сръбската книжовна традиция от ХІІІ–ХІV в. –  В: Проблеми на Кирило-Методиевото дело и на българската култура през ІХ–Х век (= Кирило-Методиевски студии, кн. 17). С., 2007, 673-686; 
    12. Радослава Станкова, О Скопльской минее ХІІІ века. – Scripta § e-Scripta, 5, 2007, 131–144; 
    13. Радослава Станкова, Сръбски и български празнични минеи от ХІІІ век (съпоставка на състава и структурата) – Зборник радова Византолошког института, 46, 2009, 395-407. 
    14. Радослава Станкова, Култ и химнография: служби за български светци в писмената традиция от ХІІІ–ХІV в. – In: Scrinium: Journal of Patrology, Critical Hagiography and Ecclesiastical History, 7–8, Ars Christiana: In memoriam Michail F. Murianov (21.XI.1928 – 6.VI.1995), Part Two, Ed. By R. Krivko, B. Lourie, A. Orlov, 2011-2012 (Gorgias Press), 82-105. 

ІІІ. Научни статии:
    15. Радослава Трифонова, Към проблема за идентификацията на Теодор Граматик с Теодосий Хилендарски – Медиевистични ракурси. С., 1993, 49-54;
    16. Радослава Трифонова, Българската традиция при формирането на общия южнославянски книжовен фонд и неговото усвояване в сръбските земи през ХI–ХIII в. (Тезиси)  –  Старобългарска литература, кн. 28/29, 1994, 56-61;
    17. Радослава Трифонова, Към хипотезата за съществуване на житиен текст за свети княз Борис – В: Преславска книжовна школа. С., 1998, Т. 3, 43-59;
    18. Радослава Станкова, Идентификация на един фрагмент от служебен миней за октомври в НБКМ – Във: В памет на Петър Динеков. Традиции, приемственост, новаторство. С., 2001, 171-177; 
    19. Радослава Станкова, Теоретични проблеми на сравнителния анализ на южнославянски средновековни текстове. – Литературна мисъл, № 1, 2002, 179-188;
    20. Радослава Трифонова, Сръбски препис на най-ранната служба за света Петка Търновска – В: Търновска книжовна школа. Т. 7, Велико Търново, 2002, 181-198; 
    21. Радослава Станкова, Службата за св. Димитър Солунски в сръбски преписи от ХIII в. – В: ПЭТИ ДОСТОИТЪ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. С., 2003, 143-156; 
    22. Радослава Станкова, Прослава локалних jужнословенских култова у манастирскоj традициjи ХIII-ог века. – Св. кнез Лазар, књ. 1 (41), Призрен, 2003, 49-57;
    23. Радослава Трифонова, Специфични особености на оригиналната сръбска литература от ХІІІ век. – В: Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”. Научни трудове. Филология. Т. 41, кн. 1, 2003, 247-256; 
    24. Радослава Станкова, Служби за жени-светици в южнославянската книжовна традиция от ХІІІ–ХVІ век. – Црквене студиjе, 2006, кн. 3, 259-274;
    25. Радослава Станкова, Видинска служба за св. Петка Търновска. – В: Християнска агиология и народни вярвания. Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева. С., 2008, 105-122; 
    26. Радослава Станкова, Култът към св. Иван Рилски в сръбската книжнина от ХІІІ– ХV в. – Црквене студиjе, 6, 2009, 193-201; 
    27. Радослава Станкова, Сколько Дечанских евангелий в собрании Гилфердинга? – Scripta § e-Scripta, 8-9, 2010, 427-434;
    28. Радослава Станкова, Новоизводната редакция на рилската служба за пренасянето на мощите на св. Иван Рилски с компилативен канон в южнославянски преписи от ХV–ХVІ в. – Palaeobulgarica, ХХХІV, 2, 2010, 42-66;
    29. Радослава Станкова, Службата за св. Димитър Солунски с канон от Георги 
Скилица в южнославянски преписи от ХІV–ХV в. – Археографски прилози, 31-32, 2009-2010 г., 345-371;
    30. Радослава Станкова, Проложните жития за св. Параскева Епиватска (Петка 
Търновска) в южнославянски преписи от ХІV–ХV в. – Старобългарска литература, кн. 43-44, 2010-2011, 167-182; 
    31. Радослава Станкова, Проблеми при описанието на два типа сборници с химнографски материал (стихирари и богослужебни сборници). – В: Средновековни текстове, автори и книги. Сборник в чест на Хайнц Миклас (= Кирило–Методиевски студии, кн. 21) С., 2012, 212-220;
    32. Радослава Станкова, Ранните (Пред-Евтимиеви) жития и служби за св. Петка Търновска в българската и сръбската книжовна традиция от ХІІІ–ХV в. – 
В: Старобългарска литература, кн. 47, 2013 (= Светци и свети места на Балканите”, материали от Международна конференция, София, 14–16 юни 2012 г., 1. Филология. Археография. Текстология), 2013, 222-239. 
33.    Радослава Станкова, Топоси за изобразяване на владетеля светец и светеца войн в южнославянската книжнина през ХІІІ в. – В: Slovene . International Journal of Slavic Studies. Vol.2. N 1, М: Институт славяноведения РАН, 2013, 123-140. (ISSN 2305-6754 online, ISSN 2304-0785 print).
34. Радослава Станкова, Кирило-Методиевски традиции в Сърбия през ХІІІ–ХІV в. – В: Преславска книжовна школа, Т. 14, Шумен, 2014, 482-492.
35. Радослава Станкова, Модел за аналитично описание на химнографски книги. – В: Писменото наследство и информационните технологии. El’ Manuscript – 2014, София – Ижевск 2014, 197-200. (ISBN 978-954-9787-25-2)


36. R. Stankova, “The Cyril - Methodius tradition of medieval Serbia” – В: ΔΙΕΘΝΕΣ ΕΠΙΣΤΗΜΟΝΙΚΟ ΣΥΝΕΔΡΙΟ, Κύριλλος και Μεθόδιός: το Βυζάντιο και ο Κοςμος των Σλάβων, 28-30 Νοεμβρίου 2013, Θεσσαλονίκη 2015, 411-422. (ISBN 978-618-81018-1-4).
37. Радослава Станкова, Разказите за пренасяне на мощите на местни светци в южнославянската книжнина през ХІІІ в. – В: Движение и пространство в славянските езици, литератури и култури, Сборник с доклади от Дванадесетте международни славистични четения (София, 9-10 май 2014 г.), Т. ІІ, Литературознани и фолклористика, Университетско издателство «Св. Климент Охридски», С. 2015, 58-64 (ISBN 978-954-07-4046-1).
38. Радослава Станкова, Служби за св. Йоаким Осоговски в южнославянски преписи от ХІV–ХVІ в. – В: Vis et Sapientia: Studia in Honorem Anisavae Miltenova. Нови извори, интерпретации и подходи в медиевистиката. Състав. и ред. А. Ангушева, М. Димитрова, М. Йовчева, М. Петрова-Танева, Д. Радославова, ИЦ „Боян Пенев”, С., 2016, 654-667. (ISBN 978-619-7372-00-7).
39. Радослава Станкова, Библейски топоси за изобразяване на жените светици в южнославянските литератури през Средновековието. – В: Slawia Meridionalis 16, 2016, 238-260. (DOI: 10.11649/sm.2016.014).
40. Радослава Станкова, К вопросу о переводе агиографического Синаксаря (Простого пролога) в свете новейших исследований. – В: Scripta § e-Scripta, 16-17, 2017, 201-216.
41. Радослава Станкова, Култовете към западнобългарските анахорети – общ модел, функции и разпространение. – В: Академик Петър Динеков и хуманитарната наука – идеи, позиции, концепции. Сборник с материали от Колегиума, посветен на 100 години от рождението му. ИК "Мултипринт", София, 2018, 281-292. (ISBN 978-954-362-231-3)
42. Радослава Станкова, Култът към св. Петка Търновска в средновековната българска книжнина. – В: Жените в българската литература и култура. Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2018, 116-126. (ISBN 978-954-07-4363-9)
43. Радослава Станкова, Проложные жития в средневековой южнославянской книжности. – В: Scripta § e-Scripta, Vol. 18, 2018, 159-174. (ISSN1312-238X) (ISSN 2603-3364 – електронна публикация)
44. Радослава Станкова, Култът към светците Борис и Глеб в южнославянската средновековна книжнина. – В: Маршрути на книжовното общуване между източните и южните славяни (ХІ–ХХ в.). Международна научна конференция, 21–22 ноември 2019 г., София. Съст. и ред. А. Милтенова и И. Калиганов. С., 2020, 88-101. (ISBN 978-619-7372-24-3)
45. Радослава Станкова, Грета Стоянова. Топоси и прототипи в старобългарската оригинална агиография. Шумен: УИ Епископ Константин Преславски, 2020, 284 с. ISBN 978-619-201-389-9. (рецензия) – В: Българистика/Bulgarica, 41, 2020, 142-146. ISSN: 1311-8544

ІV. Научно-популярни и енциклопедични статии:
    1. Радослава Станкова, Сродяване със сърбите (Почитта към св. Сава в Търново). – За Буквите (О писменехь), бр. 23, 2006, с. 7;
    2. 12 статии в: Чуждестранна българистика на ХХ век. Енциклопедичен справочник. С., 2008: Деян Айдачич (с. 4-5), Александър Белич (с. 33), 
Йосип Врана (с. 106-107), Томислав Йованович (с. 232-233), 
Десанка Максимович (с. 330), Радмила Маринкович (с. 334), 
Илия Николич (с. 382-383), Сретен Петкович (с. 410-411), 
Сретен Петрович (с. 414), Сърджан Пириватрич (с. 417-418), 
Джордже Сп. Радойчич (с. 440), Йован Радонич (с. 440-441).

    3. Радослава Станкова, Памети на руски светци в състава на южнославянските прости пролози – https://sesdiva.eu/virtualni-stai/kulturen-obmen/item/17-pameti-na-rusk… (2019)
    4. Радослава Станкова, Памети на търновски светци в състава на славянските стишни пролози – https://sesdiva.eu/virtualni-stai/kulturen-obmen/item/18-pameti-na-turn…; (2019)
5. Радослава Станкова, Богослужебната книга Пролог при православните славяни през погледа на изследователите – https://sesdiva.eu/virtualni-stai/kulturen-obmen/item/140-the-liturgica…. (2019)
6. Радослава Станкова, Пахомий Серб (Логотет) ХV в. – ок.1484 г.: https://sesdiva.eu/virtualni-stai/populiarni-sventci-avtori-proizvedeni… (2020)
7. Радослава Станкова, Манастирът "Света Екатерина" на планината Синай като книжовно средище: https://sesdiva.eu/virtualni-stai/centrove-kominikacia/item/177-sinaisk… (2020)
8. Радослава Станкова, Владимир Алексеевич Мошин – https://sesdiva.eu/virtualni-stai/pisateli-i-ucheni-xix-xx-vek/item/89-… (2019)
9. Радослава Станкова, Румяна Павлова – https://sesdiva.eu/virtualni-stai/pisateli-i-ucheni-xix-xx-vek/item/86-… (2019)
10. Радослава Станкова, Григорий Цамблак – https://sesdiva.eu/virtualni-stai/populiarni-sventci-avtori-proizvedeni… (2019)