Доц. д-р Цветанка Атанасова

Име: Цветанка Цочева Атанасова
Дата на раждане: м. юли 1950
Място на раждане: гр. Троян

Област на научни интереси: литературна история, естетика
Образование:  
1983 Доктор по филология
Тема на дисертацията: Кръгът "Мисъл" и българският символизъм
1969 - 1973 Софийски университет "Св. Кл. Охридски", факултет по славянски филологии, българска филология, втора специалност - философия

АКАДЕМИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ:

Институт за литература при БАН
1994 - старши научен сътрудник ІІ ст.
1984 - 1993 научен сътрудник
1979 - 1983 филолог-проучвател
1976 - 1979 редовен докторант, научен ръководител - проф. д-р Стоян Каролев

УЧАСТИЕ В НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТИ:

1998 - 2000 "Езиците на европейската модерност" - съвместен проект с Института за световна литература и Института за словашка литература към САН
2001 - Енциклопедичен речник на българската литература след Освобождението
2001 - Теодор Траянов и немскоезичната литература
2001 - Периодика и литература
2000 - Актуални прочити на новата и съвременната българска литература
2005 - Българският модернизъм: мирогледни и естетически позиции, полемики и равносметки

ЛЕКЦИИ:

СУ "Св. Климент Охридски":
2006: История на българската литература от Освобождението до І световна война - основен курс, задочно обучение
2007: История на българската литература от Освобождението до І световна война - основен курс, задочно обучение

НАУЧНО РЪКОВОДСТВО НА УСПЕШНО ЗАЩИТИЛИ ДОКТОРАНТИ

  1. 1998 - 2001 : Научен ръководител на докторанта на редовна подготовка в ИЛ Елка Ивелинова Димитрова
  2. 2002 – 2005 : Научен ръководител на докторанта на редовна подготовка в ИЛ Пламен Антов Петков

ИЗБРАНИ ПУБЛИКАЦИИ:

I. Книги

  • Кръгът "Мисъл". УИ "Св. Кл. Охридски". С., 1991, 175 с.


II. Научни статии и студии

  1. Характерологични черти на националната ни психика в драмата на Антон Страшимиров „Вампир”. // Литературна мисъл, 1972, № 3, с. 80-84.
  2. Светослав Минков и диаболизмът. // Литературна мисъл, 1975, № 3, с. 79-94.
  3. Минко Николов. // Литературна мисъл, 1977, № 3, с. 65-69.
  4. Кръгът „Мисъл” и „европеизирането” на българската литература : Приносът на Пенчо Славейков, Петко Тодоров и Яворов за идейно-тематичното и психологическото обогатяване на българската литература. // Литературна мисъл, 1979, № 9, с. 85-108.
  5. „Млади” и „стари”. // Език и литература, 1980, № 4, с. 67-82.
  6. Проблемът национално-общочовешко и самосъзнанието на българската литература. //Език и литература, 1980, № 5, с. 12-22.
  7. За национална по дух литература. // Литературна мисъл, 1981, № 2, с. 70-85.
  8. Пътищата на литературното ни развитие в теорията и критиката на българския символизъм. //Език и литература, 1983, № 6, с. 18-29.
  9. Кръгът „Мисъл” – радетел за национална по дух литература. // Съвременна България : Т. 5. Развитие на българския език и на българската литература : Трета комплексна международна научна конференция по българистика, 1980. – София, 1984, с. 314-321.
  10. Възгледите на българските символисти по въпроса за националния облик на литературата. // Език и литература, 1985, № 1, с. 57-63.
  11. Отношението на българските символисти към родната литературна традиция. // Литература, общество, идеи : Изследвания на млади научни работници [Сб.]. – София, 1986, с. 188-207.
  12. Пейзажната лирика на Емануил Попдимитров. // Литературна мисъл, 1986, № 9, с. 38-43.
  13. Пейзажът в лириката на Дебелянов. // Литературна мисъл, 1987, № 10, с. 32-45.
  14. Антон Страшимиров в Солун. //Критика. Есеистика. Народопсихология : Юбилеен сб. в чест на чл.-кор. Ефрем Каранфилов. – София, 1988, с. 146-153.
  15. Кръгът „Мисъл” в развитието на българската литература.// Втори международен конгрес по българистика : Доклади, Т. 12. Българската литература след Освобождението. – София, 1988, с. 53-60.
  16. Лирикът Кирил Христов. – Родна реч, 1988, № 10, с. 7-11.
  17. Гео Милев и българският фолклор. „Иконите спят”. // Гео Милев. Нови изследвания и материали. – София, 1989, с. 172-181.
  18. „Летопис на Българското книжовно дружество в София” (1899-1911) – Периодика и Литература, т. 2. – София : БАН, 1993, с. 512-514.
  19. Естетика на антиреализма: Гео Милев и списание „Везни”. // Литературна мисъл, 1994, № 4, с. 65-80.
  20. „Културно единство” (1908-1909). // Периодика и литература , Т. 3. – София : БАН, 1994, с. 341-355.
  21. „Семейно огнище” (1909-1910). // Периодика и литература, Т. 3. – София : БАН, 1994, с. 384-391.
  22. „Теменуга” (1909-1910). // Периодика и литература, Т. 3. – София : БАН, 1994, с. 392-415.
  23. Списание „Мисъл” и кръгът „Мисъл”. // Ах, Мария, 1995, № 1 (6), с. 18-24.
  24. „Литературен лист” (1911). // Периодика и литература, Т. 4. – София : БАН, 1995, с. 64-66.
  25. „Литературна беседа” (1911). // Периодика и литература, Т. 4. – София : БАН, 1995, с. 67-77.
  26. Поетът Емануил Попдимитров. Родолюбецът от Западните покрайнини. // Век 21, № 29, 29. ХІ – 5. ХІІ. 1996, год. 7, с. 13.
  27. Гео Милев и списание „Везни”. // Век 21, № 10 (323), 28. ІІІ – 3.ІV. 1997, год. 8, с. 13.
  28. Д-р Кръстев и списание „Мисъл”. // Век 21, № 16, 30. V. – 5.VІ. 1997, год. 8, с. 13.
  29. „Везни” (1919-1922). – Периодика и литература, Т. 5. – София : БАН – „Карина – М”, 1999, с. 96-146.
  30. Към въпроса за границите на българския модернизъм. // Езиците на европейската модерност. Български и словашки прочити. [Сб.] - София, 2000, с. 109-118.
  31. Пространствени визии в „Подир сенките на облаците”. // Сборник „120 години Пейо Яворов”(1878-1998) : Международна научна конференция, София, 29-31 окт. 1998. – София, 2000, с. 164-171.
  32. Hrdina v proze Cavdara Mutafova a Svetoslava Minkova. // Hrdina v stredoeuropskich a balkanskich literaturach 19. a 20. storocia. – Bratilava : VEDA, 2004, p. 115-122.
  33. Културологът Кирил Кръстев. // Детонация, г.ІV, № 2 (31), февр. 2005, с.11.
  34. Естетическите възгледи на Боян Пенев в контекста на модернистичната естетика. // Мостове. Сборник в чест на 70-год. на Йордан Василев. – София, 2005, с. 64-70.
  35. „Невероятните” разкази на Светослав Минков в контекста на модерната литература. // Литературна мисъл, 2005, № 2, с. 92-102; Също и в: Модерният наратив. Интертекстуални пресичания. Проблеми на българската литература през ХХ век. : Сборник в чест на проф. Е. Константинова. – София, 2006, с.103-114.
  36. Алеко в българската литература и в духовния ни живот. // Алеко Константинов - вечният съвременник. [Сб.] доклади и съобщения от юбилейна научна конференция по случай 140 г. от рождението на А. Константинов, юни, 2003 г. – София : БАН – „Карина – М”, 2006, с. 7-10.
  37. Прозата на Николай Лилиев. // Литературна мисъл , 2006, № 2, с. 121-129.
  38. Одисеята на една книга: „Забравените от небето” от Екатерина Томова. // В курсив и под линия // Hangsulyok es sulyok. Тенденции и акценти в българската и унгарската литература (1989-2008). – Будапеща/ Budapest : ИК Гутенберг – Napcut Kiado, 2008, с. 105-110; Rezumek: p. 205-206.
  39. Основни идеи и понятия в естетиката на българския модернизъм. // Списание на БАН, 2009, 5, с. 47-54.

ІІІ. СЪСТАВИТЕЛСТВО И НАУЧНА РЕДАКЦИЯ

  1. Критика. Есеистика. Народопсихология : Юбилеен сборник в чест на чл.-кор. Ефрем Каранфилов. / Редакционна колегия: Иван Сарандев, Иван
  2. Цветков, Симеон Хаджикосев, Цветанка Атанасова. – София : БАН, 1988, 320 с.
  3. Стоян Михайловски, Пенчо Славейков – ракурси на модерното : [Сб.] / Съставители и редактори: Маринели Димитрова, Пламен Антов, Цветанка
  4. Атанасова.– София, 2009, 320 с.
  5. Критическото наследство на българския модернизъм. Т. 1-3. / Съставителство и редакция: Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Цветанка Атанасова. – София, 2009, 478 с.; 387 с.; 502 с.

ІV. Статии в речници и енциклопедии

  1. В: Речник на българската литература. В 3 т. / Гл. ред. Георги Цанев. – София : БАН, 1986-1982. : Т.3 П-Я, 1982, 744 с.:
  2. Антов, Ясен Петров. - с.651.
  3. Недков, Здравко Тодоров. - с.733.
  4. Савов, Ботьо (Ботьо Савов Стоянов). – с. 229.
  5. В: Енциклопедия „България”. Т. 3. И-Л. – София : БАН, 1983.
  6. Кръстев, Кръстьо Котев – с.627-628.
  7. В: Речник по нова българска литература : 1878-1992 / Гл. ред. Магдалена Шишкова. – София : Хемус, 1994, 440 с. :
  8. Андрейчин, Иван Стоянов – с. 15-16.
  9. Бориславов, Иван (Иван Бориславов Попов). – с. 38.
  10. Бръзицов, Христо Димитров. – с. 43-44.
  11. Казанджиев, Спиридон Спасов. с. 157-158.
  12. Кръстев, Кръстьо Котев. – с. 192-194.
  13. Кьорчев, Димо Петров. – с. 199-200.
  14. Марангозов, Николай (Николай Цанев Нейков) – с. 215-216.
  15. Марангозов, Цветан Николаев. – с. 216.
  16. Мицков, Георги Христов. – с. 238.
  17. Недков, Здравко Тодоров. – с. 248.
  18. Николчина, Миглена Илиева. – с. 254.
  19. Панайотов, Филип Ламбев. – с. 263.
  20. Попдимитров, Емануил (Емануил Попдимитров Попзахариев). - с. 284.
  21. Радославов, Иван Радков. – с. 300-301.
  22. Томов, Александър Александров. – с. 381.
  23. Томова, Екатерина Томова. – с. 381.
  24. Траянов, Теодор Василев. – с. 383-384.
  25. Шейтанов, Найден Христов. – с.415.

ІV. Рецензии за издания с научен характер

  1. Приносът и пропуските на „Топонимията на Троянско”. // Български език, 1971, № 6, с. 579-580.
    [Рец. за: Николай Ковачев. Топонимията на Троянско. – София : БАН, 1969.]
  2. „Съвременни силуети” от Стефан Коларов. Литературно-критически портрети. Изд. „Народна младеж”, 1972, 236 с. . // Литературна мисъл, 1972, № 6, с. 157-159.
  3. „Петима поети” от Милена Цанева. Изд. „Български писател”, 1974, 202 с. // Литературна мисъл, 1975, № 2, с. 164-167.
  4. „Литература и общество” от Тончо Жечев. Изд. „Български писател”, 1976, 341 с. // Литературна мисъл, 1976, № 7, с. 132-135.
  5. Книга за българския символизъм. // Сравнително литературознание, г. ІІ, 1983, № 3, с.106-110.
    [Рец. за: Стоян Илиев. Пътищата на българските символисти. – София, 1981, 369 с.]
  6. „Безпощадният мечтател. Страници за Димитър Подвързачов” от Вихрен Чернокожев. „Наука и изкуство”, С., 1986, 185 с. // Литературна мисъл, 1986, № 10, с. 168-170.
  7. „Д-р Кръстьо Кръстев” от Георги Цанков. Библиотека „Видни университетски учени” : УИ „Климент Охридски”, С., 1987, 140 с. // Литературна мисъл, 1988, № 8, с.148-150.
  8. „Спомени за културния живот между двете световни войни” от Кирил Кръстев. С., Изд. „Български писател”, 1988, 350 с. // Литературна мисъл, 1990, № 8, с. 136-138.

Contacts

Institute for Literature
Bulgarian Academy of Sciences
  • Bulgaria
  • 1113
  • Sofia
  • 52, Shipchenski prohod Blvd., bl. 17, 7th - 8th floors,
  • tel./fax: +359 2 97170 56
  • +359 2 97170 56
  • e-mail: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.