ас. д-р Андриана Спасова

Андриана Спасова е асистент в секция „Литература на Българското възраждане“ в Институт за литература при БАН и постдокторант към Национална програма „Млади учени и постдокторанти“ с тема на проекта “Reception and Digitalization of the Unexplored Manuscript Heritage of Nayden Gerov” (2019 – текущ). Изследователският интерес на А. Спасова е свързан с проследяването на първите рецепции на класическата древност и нейните образци в културноисторическата ситуация на българския XIX в. Обект на научните ѝ наблюдения са преводите на Езоп, Омир; критическите отзиви в периодичния печат; кратките повествователни форми (басни, параболи, анекдоти) в първите новобългарски книги и учебници. Настоящите ѝ литературноисторически и извороведски изследвания са свързани с рецепцията на непроученото ръкописно наследство на Найден Геров. Носител е на различни научни награди – първа награда в конкурса „Най-добра публикация“ за направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ във връзка с 150- годишнината на Българска академия на науките (2019); лауреат на конкурса за дебютна книга на издателствата „АРС“ и “Scribens” в раздел „Хуманитаристика“ (2018); диплома за отличен научен проект „Рецепция на класическата древност в нравоучителната преводна литература през Българското възраждане“ в конкурса „Програма за подпомагане на младите учени в БАН“ (2017); първа награда за критика в Националния студентски литературен конкурс, Шумен (2012). Член е на Академичния кръг по сравнително литературознание и на Българско общество за проучване на XVIII век. Дебютната ѝ стихосбирка „Сферата света“ излиза 2016 г. (ред. А. Личева) с конкурс към Министерството на културата.

Избрани публикации:

  • Мястото на св. св. Кирил и Методий в българското общество през XIX век. // Маршрути на книжовно общуване на източните и южните славяни през ХI–XX век. [Сб.], гл. ред. А. Милтенова, София, Боян Пенев, 2020, с. 230–250.
  • Говорещият архив: Борис Йоцов. // Език и литература, гл. ред. Б. Вълчев, 2019, No 1–2, с. 54–65.
  • Учебникарската книжнина през Възраждането – линии на просвещенското. // Култура – памет – идентичност. [Сб.], гл. ред. Л. Антонов, Благоевград, УИ Неофит Рилски, 2018, с. 119–129.
  • Възрожденската рецепция на „Животоописание на фригиеца Езоп“ от Жан дьо Лафонтен. // [Монографичната серия на Българско общество за проучване на осемнадесети век] Дългият осемнадесети век, т. 1. Миналото на Балканите: подходи и визуализации (XVIII–XIX в.), гл. ред. Р. Заимова, София, 2018, с. 72–93.
  • Рецепция на античността и романтичната историография на XIX век при Тодор Шишков и Гаврил Кръстевич. // Литературна мисъл, гл. ред. Н. Аретов, 2017, No 1, с. 27–58.
  • The Reception of Homer’s Iliad in the Period of the Bulgarian Revival. // Motus in verbo, 2017, č. 1, s. 14–22.
  • Антични реминисценции в лириката и диалозите на Йордан Хаджиконстантинов- Джинот. // Balkanistic Forum, гл. ред. Петър Воденичаров, 2017, No 2, с. 294–303.
  • Анекдотът у Софроний Врачански и Христаки Павлович: антични реминисценции // Слово и памет. [Сб.], Пловдив, АИ Паисий Хилендарски, 2017, с. 272–284.
  • Възрожденските писатели като читатели на старогръцката литература. Преводната рецепция на Езоп. Доклад от конференцията на АКСЛИТ на тема „Писателят като преводач. Преводачът като писател“, 8.04.2016. // Академичен кръг по сравнително литературознание, гл. ред. Н. Аретов, 2017.
  • Античните примери във възрожденските учебници, издавани от жени. Доклад от възрожденския колегиум на тема „Литературата: привилегировани гласове, потиснати гласове“, 3–4.12.2015 // Балкански идентичности, гл. ред. Н. Аретов, 2016.