Литература и политика

Приключил

Научният проект “Литература и политика”, който се осъществява в Института за литература при Българската академия на науките и в периода 2005-2009 г. е финансиран от Националния фонд “Научни изследвания” в Министерството на образованието, младежта и науката, има за цел да проучи как българската литература /вкл. и българската емигрантска литература, литературата на малцинствата/ – от 30-те години на ХХ в. до наши дни – чете политическото. Издирват се и се въвеждат в научно обръщение неизвестни досега архивни извори и документи от и за преследвани, забранявани и забравени български писатели с оглед разкриване механизмите на взаимовлияния между литература и политика, институции, политически процеси. Изследванията са фокусирани върху издирването, опазването, осмислянето, издаването и популяризирането на българската художествена, критическа и документална антитоталитарна литература, която остана неприспособима към канона на социалистическия реализъм, а и извън националната ни литературна история. Това е литературата въпреки, която принадлежи единствено на самата себе си. Литературата въпреки (или покрай) всеобщия, тоталния контрол над всички сфери на обществения и личния живот на човека; въпреки преследването, репресиите, терора, страха, въпреки свръхидеологизацията, въпреки свръхполитизацията, милитаризацията и централизацията на властта.

В рамките на научния проект “Литература и политика” през 2009 г. в Института за литература при БАН започна издателската поредица “Другата българска литература на ХХ век”. През март 2009 г. с подкрепата на Фондация “Конрад Аденауер” беше проведена Национална научна конференция с международно участие “Антитоталитарната литература: преодоляване на тоталитарния манталитет”.

Научният проект“ Литература и политика” създава нова база данни, попълва нови проблемни полета за “политиката” на литературата срещу тоталитарното мислене и тоталитарното действие. Проектът прави достъпни цели незаслужено пренебрегвани пластове от историческото и културното ни минало. Преследвана, цензурирана, забранявана, неиздавана, непроучвана в периода на “реалния социализъм”, днес тази литература възстановява насилствено отнетата ни памет за автентизма на българския обществен живот. За нас е особено интересен и опитът на други страни н изследването на антитоталитарната художествена и документална литература.
Ръководител на проекта е доц. д-р Вихрен Чернокожев

„Антитоталитарната литература”

Съдържание

Рая КУНЧЕВА
Нашият дълг. Встъпително слово пред Националната научна конференция с международно участие „Антитоталитарната литература: преодоляване на тоталитарния манталитет” – София, 26-27 март 2009 г.


Вихрен ЧЕРНОКОЖЕВ
Антитоталитарната литература: памет за злото, отговорност за бъдещето

Иван МЛАДЕНОВ
Непредсказуемото минало

Никита НАНКОВ
Платон – Горбачов – софистите – ние. /С приписка за социалистическия реализъм

Елка ДИМИТРОВА
Тоталитаризмът и моделирането на литературната история. Модернизмът и неговите интерпретации

Иван ХРИСТОВ
Атанас Далчев и социалистическия реализъм. Несъответствия в метода

Божидар КУНЧЕВ
Ще го дължим и на Александър Геров

Георги ГОСПОДИНОВ
Контратоталитарният Вапцаров: лична срещу монументална история

Николай АРЕТОВ
Непретенциозната проза на Асен Христофоров и проблемът за антитоталитарната литература

Антоанета АЛИПИЕВА
Литература, литературен бит и институции. Механизми на управлението през втората половина на ХХ век

Норберт РАНДОВ
Литература за чекмеджето – България? Дневникът на Борис Делчев

Милена ПОПОВА
Българският ГЛАВЛИТ


Елка ТРАЙКОВА
Политическите измерения на литературната критика

Цвета ТРИФОНОВА
Посткомунистическата документална литература – опити за идентификация

Наталия ХРИСТОВА
„Тоталитарни” и „антитоталитарни” рефлексии в българските медиини дебати за 1968 година

Едвин СУГАРЕВ
Тоталитарният свят и свободният човек в поезията на Борис Христов

Пламен АНТОВ
Езоповските езици на 80-те: дълбока и „турпистична” образност

Мирослава ДОЙЧИНОВА
Литературният пример /exemplum/ - една постмодерна проекция срещу тоталитаризма

Красен ФЕРДИНАНДОВ
Антитоталитарни действия – скептицизъм за състоятелността на свободата

Калин НИКОЛОВ
Творческият тандем Борис Димовски – Радой Ралин – символ на неприспособимостта в българската култура

Цветана ГЕОРГИЕВА
Поезията на Константин Павлов. Азът в ситуацията на интелектуална фрустрация

Георги ЦАНКОВ
Събуждане след два века. Политически и нравствени проблеми в романа „1989” на Димитър Коруджиев /

Георги ВАСИЛЕВ
Драматичната пълнота на човешкото съществуване. „Двойните” творби на Стефан Гечев

Христо ХРИСТОВ
Важността на документалистиката в създаването на памет за тоталитарното минало

Борислав СКОЧЕВ
„Заключени слова”. Интернет-антология на нелегална, лагерна и затворническа поезия


Марко ЦВЕТКОВ
Откровения от писателския архив. Чилингировата поема „Император и диктатор”

Светлана СТОЙЧЕВА
Контраезикът на българската приказка във времето на социализма

Яни МИЛЧАКОВ
„Дипломат, градинар, мемоарист...”. Мемоарите на българските дипломати-емигранти след 1944 г.

Васил БАЛЕВСКИ
Стефан Маринов Йовев /Стефан Троянски/. Най-голямото име в българската емигрантска антитоталитарна литература в Германия /

Милен РАДЕВ
Човекът-опозиция. Стефан Маринов – българският отговор на безвремието

Димитър БОЧЕВ
Българската литература и култура в емисиите на западните радиостанции за България /

Мариета ИВАНОВА-ГИРГИНОВА
Емигрантските радиопиеси на Цветан Марангозов. Театърът на марионетките

Пенка ВАТОВА
Пипалата на лъжата и страха в радиодраматургичната „Трилогия на лъжата” от Цветан Марангозов/

Весела КУЛЕВА
Българският творец-изгнаник след 1944 г. – скиталчески дух между два свята

Зейнеп ЗАФЕР
Дисидент в България - емигрант в Турция. Мемоарите на Ахмет Шериф Шерефли

Магда КАРАБЕЛОВА
Легендарните участници в парижката „Култура” и нейният интелектуален кръг

Албена ВАЧЕВА
Отвъд цензурата – опит върху „другата” литература в Полша /през конкретиката на едно нелегално издание

Ганчо САВОВ
Неусмирими творци. Антитоталитарната литература в южнославянските страни



ПРИЛОЖЕНИE

Александър ГЕРОВ
„Малцина истински живеят...” Страници от дневник /

Резюмета на английски език /
Бележки за авторите /

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „АНТИТОТАЛИТАРНАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ТОТАЛИТАРНИЯ МАНТАЛИТЕТ“

В края на март 2009 г. в Дома на учения при БАН се проведе Национална научна конференция с международно участие „Антитоталитарната литература: преодоляване на тоталитарния манталитет“. Конференцията и предстоящият сборник с докладите се осъществява с финансовата подкрепа на Софийското Бюро на Фондация „Конрад Аденауер“. Форумът е част от научния проект „Литература и политика“ на секциите „Нова и съвременна българска литература“ и „Литературно изворознание“ в Института за литература при БАН. В тази първа по рода си научноизследователска програма за изследване на антитоталитарната литература участваха с 32 доклада учени и преподаватели от Института за литература при БАН, СУ „Св. Кл. Охридски“, ВТУ, ЮЗУ и ШУ, от Германия, САЩ, Турция, както и известни писатели (Димитър Бочев, Цветан Марангозов), журналисти (Христо Христов, от Германия – Милен Радев, Весела Кулева), специалисти от Националния музей на българската литература и др.

Очертаха се няколко тематични полета: основополагащи доклади, дефиниращи понятието антитоталитарна литература не само като литература, алтернативна на соцреалистическия канон, а като другата, различната българска литература на ХХ в. Памет за злото, отстояваща личностната идентичност, проблемите на човека и на човешкото в условията на тоталната несвобода и извън клишетата на колективистичната утопия. Докладите на ст. н. с. д-р Вихрен Чернокожев, ръководител на проекта, и Никита Нанков (САЩ) очертават границите, общите характеристики и жанровото разнообразие на антитоталитарната литература. Част от изследванията (проф. Божидар Кунчев, Норберт Рандов /Германия/, ст.н.с. д-р Георги Цанков, ст.н.с. I ст. дфн. Едвин Сугарев и ст.н.с. I ст. дфн Николай Аретов, ст.н.с. д-р Пламен Антов, д-р Барбара Байер /Германия/, Калин Николов, Красен Фердинандов) визират конкретни български автори и творби, вписващи се в понятието антитототалитарна литература – Александър Геров, Александър Вутимски, Радой Ралин, Константин Павлов, Борис Христов, Димитър Коруджиев, Борис Делчев, Асен Христофоров. На форума бе широко представена и емигрантската българска литература в лицето на известни и не толкова известни автори, някои от които за пръв път са обект на литературоведско внимание. Доц. д-р Яни Милчаков изведе темата за мемоарната литература на българските дипломати-емигранти след 1944 г. в обхвата на „другата българска литература“. Два доклада бяха посветени на пиесите на Цветан Марангозов (ст.н.с.Пенка Ватова, ст.н.с. Мариета Гиргинова), Васил Балевски представи неизвестна информация за немскоезичната емигрантска литература, биографиите и книгите на Стефан Попов и Стефан Маринов Йовев. Епистоларната проза и поезията на Стефан Маринов за пръв път беше обсъдена в докладите на Милен Радев (Германия) и Цвета Трифонова; теорията на проф. Цветан Тодоров за предела на човешкото в екстремни ситуации бе анализирана в доклада на докторант Мирослава Дойчинова (Шуменски университет).

Писателят Димитър Бочев изнесе данни за литературните предавания на български автори в емисиите на западните радиостанции „Свободна Европа“ и „Дойче веле“ преди 1989 г. Доц. Албена Вачева (ЮЗУ), ст.н.с. д-р Радостин Русев /ИЛ-БАН/ и Ганчо Савов (ВТУ) представиха развитието на сходната проблематика в Полша, Русия, Хърватска, Словения, Сърбия. Специален интерес представлява въвеждането на темата за нелеганата, лагерната и затворническата литература след 1944 г. в доклада на Борислав Скочев „Заключени слова. Интернет антология на затворническата и лагерната поезия“. Докладът „Дисидент в България, емигрант в Турция – мемоарите на А. Шерефли“ на доц. д-р Зейнеп Зафер от Анкарския университет отваря нови изследователски полета в една непозната територия – литературата на българските турци, принудително изселени от България, посветена на т. нар. „възродителен процес“. Още едно ново тематично поле бе заявено на конференцията – посткомунистическата документална литература като памет и като опит за възстановяване на изгубената идентичност в докладите на Цвета Трифонова и Христо Христов. В рамките на конференцията бе представен телевизионният филм „Бунтът на послушните“ по сценарий на Цветан Марангозов, който присъства на форума. Две дискусии съпроводиха двудневните четения, в тях се включиха активно не само докладчите, но и присъстващите гости и граждани. Интересът към тематиката бе толкова голям и разнопосочен, че предполага не приключване, а разширяване и продължаване на проекта. Многобройните доклади очертаха направленията за по-нататъшни изследвания на една неизчерпаема проблематика, адекватна на историческите и духовните промени в живота на обществото.

Цвета Трифонова
Информационен БЮЛЕТИН на БАН, брой 5, май 2009 г.