Критически подходи за гротеската
в съвременното руско
литературознание

 

Владимир Донев
(Великотърновски университет
"Св. Св. Кирил и Методий",
Велико Търново, България)

 

Разработката на теоретичните концепции за гротеската в съвременното руско литературознание притежава своя солидна научна традиция, изградена от усилията на формалистите през 20-те и на теоретичната мисъл през 60-те години от миналия век, когато разгръщат постановките си известни изследвачи като Михаил Бахтин, Юрий Ман и Леонид Пински. Своеобразно средоточие на съвременните литературоведски опити е сборникът "Гротеск в литературе", който събира различни подходи и становища, откриващи възможност да се анализира състоянието на днешните подстъпи към този художествен феномен в руската литературна наука.

Темата за съвременните концепции в теорията на гротеската се вписва в общия ракурс на конференцията - "Межкультурная коммуникация и русские литературные модели" по няколко причини. Първо, руската литературоведска мисъл е сред водещите в тълкуването на този художествен феномен - имената на М. Бахтин и Ю. Ман се цитират не само в съвременното руско литературознание, но и в световната критическа литература по въпроса. Ако гротеската може да бъде характеризирана като литературен модел, т. е. завършено художествено явление с високи постижения, проява на традиция, която се формира още в руската литература през 19 век в творчеството на Гогол и Достоевски до представителите на съвременната литература, то със сигурност може да се каже, че този литературен модел притежава и своя голяма традиция на дълбока литературоведска рефлексия, както в конкретни изследвания върху творчеството на отделни писатели, така и на високо теоретично ниво в концепциите на формалистите и плодоносното за теорията на гротеската десетилетие на 60-те години от миналия век.

На следващо място терминът "межкультурная коммуникация", отнесен особено към "литературния модел" на гротеската, звучи като определение, подразбиращо се от само себе си в компаративистичен и литературноисторически аспект. Съществуват много конкретни и по-общи работи за значението на руската литература от 19 и 20 век и влиянието на най-изтъкнатите й представители върху западноевропейската литературна традиция. Изследването на гротеската в отделни творби или писателски почерци е неотменим дял от всеки научен сборник, посветен на тази тематика, а емпиричните наблюдения внасят ценен опит за теоретично осмисляне на различни страни от нейния художествен свят. Цел на настоящата статия е да разгледа някои съвременни погледи към гротеската, представени в сборника в чест на проф. Юрий Ман. За удобство ще групираме различните възгледи в два подхода, които изпъкват със своята привлекателност за днешните изследвачи.

На първо място може да бъде посочен естетическият подход, развит върху теоретичното наследство на Михаил Бахтин. Съвременното руско литературознание продължава да коментира известните разработки върху гротеската, опитвайки се да предложи теоретични надграждания върху Бахтиновия фундамент. Такава е статията на Николай Тамарченко "Естетика на гротеската и поетиката на романа", в която изследвачът се стреми да открие единството на Бахтиновата теоретична мисъл в сходната разработка на концепциите му за романа и гротеската.

В началото на своята статия Тамарченко заявява, че от традиционна гледна точка гротеската е система от художествени форми, които се отклоняват от някаква идеална норма или се противопоставят на нея. Според него приносът на Бахтин се състои в нарушаване на традиционното гледище за гротеската като отклонение от някакъв художествен идеал в становището за двата равноправни и взаимодопълващи се естетически канона, които са съществували вътре в културата в продължение на векове. Заявена е цел на изследване, че ще се разкрие връзката между концепцията за гротеската и теорията за романа в идеите на изтъкнатия теоретик.

Кои са общите пресечни точки, които анализира изследвачът, между теорията на гротеската и на романа? Това са понятията "двутяло тяло" и "двугласо слово", "прозаическо иносказание" и символ. За Тамарченко термините "двутяло тяло" и "двугласо слово" имат централно значение за разбирането на Бахтиновата концепция. Първото понятие обозначава тези от гротесковите форми, които чрез най-нагледен образ изразяват родовата специфика на гротесковото тяло. Вторият термин се отнася към някои типове прозаическо слово, определящи своеобразната стилистика на романа.

Най-важната прилика Тамарченко забелязва около динамичната амбивалентна същност на гротесковото тяло и "двугласото слово" в поетиката на романа. И за двете понятия е характерно постоянното прекрачване на граници като конститутивна черта на тяхното функциониране в културата (гротеската) и литературата (романа). Гротесковото тяло, слепващо в едно цяло смърт и раждане, страх и весело освобождаване от страха, притежава амбивалентна природа. То притежава две съставки в един и същи момент на своето разгръщане. Гротесковото тяло отхвърля ограничеността, затвореността и самодостатъчността на своето оцелостяване. Двугласото слово (сказ, стилизация, пародия и репликата в диалога), от своя страна, също изгражда себе си като преход между интенциите на различни субекти, чиито изкази се наслагват в едно амбивалентно цяло.

Второто сравнение, което прави Тамарченко, е свързано с тълкуването на понятията "двутяло тяло" и "езиков хибрид". Повтаряйки Бахтин, изследвачът посочва следните черти на понятията: ако "двугласото слово е характеристика на изказването отвътре, то вторият термин характеризира неговия външен облик, хетерогенност на езиковата плът в словесния образ." Авторът посочва, че "езиковият хибрид" е проява на "живописния стил", основана на размиване на границите между авторска реч и реч на персонажите.

Третото разграничение е прокарано при понятията "прозаическо иносказание" и "символ". Според интерпретатора Бахтин съотнася първия термин към прозаическия словесен образ, а символът с харакеристиката на поетическия образ. Втората черта на прозаическото иносказание е, че то е насочено и към словото, и към героя в романа. Тамарченко припомня, че в студията на Бахтин "Словото в романа" "поетически образ в тесен смисъл" е чисто словесният образ-троп, а символът е обозначение на всеки поетически образ. Семантичната динамика в образа троп са разиграва "между думите (с всичките му моменти) и предметите във всичките моменти" (цитатът е по Тамарченко). Прозаическото иносказание обхваща "пародия", "шега", "хумор", "ирония", "гротеска", "шарж". За да изтъкне двустранната му същност авторът припомня, че пародията е един от видовете двугласо слово. Щом прозаическото иносказание или образът троп включват гротеската, то тя се нарежда много близко по своята специфика до двугласото слово. Изгражда се сходно съотношение "общо към частно явление", както при символа към образа троп. Прозаическото иносказание се свързва с разноречието, а символът с единството на езика.
[... ]