гл. ас. д-р Албена Иванова

Албена Иванова е родена на 26.04.1962 г. в град Видин. Завършва 29-то ЕСПУ „Георги Бакалов“ в паралелка с разширено изучаване на английски език /1980 г./ и специалността „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ /1985 г./. През 2000 г. е удостоена в резултат на успешна защита пред ВАК /Висшата атестационна комисия/ с научно-образователната степен „Доктор“ /по литература/. Докторантурата й протича в Института по балканистика /БАН/.

Владее чуждите езици: английски, руски и сръбски. 
От 2000 г. работи в Института за литература – БАН в секция „Сравнително литературознание“.
Главен асистент доктор е от 2004 г. 
Работи в следните научни области: постюгославски литератури, скандинавски литератури, славянска компаративистика, балканистика, българска литература, културна и литературна проблематика в частично признатата държава Косово.  
Избрана библиография
Книга-монография
Поезията на южнославянския символизъм. – София: АИ Проф. Марин Дринов, 2006. – 305 с. 
Студии, статии
Билингвизмът и полилингвизмът на Балканите. // Ethnoses and cultures on the Balkans. Intern. Confer. Bulgaria, Trojan, 23-26.08.2000, p. 147-152. 
Исихазмът на търновските книжовници в контекста на четиринадесети век. // Търновска книжовна школа: Т. 7. Търновската книжовна школа и християнската култура в Източна Европа: VII международен симпозиум, В. Търново, 8-10 окт. 1999 г. – В. Търново, 2002, с. 73-79. 
Български видения: [Предг.]. // Василев, Петър. Тропически халюцинации. / Ред. Албена Иванова. – София, 2002, с. 7-10.
Горчивият залък на изпитанието: [Предг.]. // Василев, Петър. Спомени на един емигрант / Ред. Албена Иванова. – София, 2002, с. 10-23. 
Междутекстови напрежения в паралелите между Димчо Дебелянов и Йенс Петер Якобсен. // Датската литература в България – един век очарование / Danish Literature in Bulgaria – one century of Enchantment: Материали от бълг.-датска конф., проведена в СУ „Св. Климент Охридски“, 18-20 окт. 2000 г., Факултет по клас. и нови филол. – София, 2003, с. 179-182. 
Наблюдения върху езика на дървесната флора в Йовковата проза. // Йордан Йовков. Нови изследвания / 2 : 120 г. от рождението му. – София, 2003, с. 141 – 143. 
Образ Османской империи в болгарских летописных заметках. // Балканские чтения 7 : Тезисы и материалы. В поисках „ориентального“ на Балканах. Античность. Средневековье. Новое время. – Москва, 2003, с. 165-167. 
Сербия в критике и публицистике Ивана Вазова / Перев. Н. Н. Пономаревой. // Славяноведение, 2003, № 6, с. 94-96. 
Проблеми на хронологията, жанровите особености и спецификата на посланията в българската приписка. // Сборник в чест на Георги Данчев : Материали от междунар. науч. конф., В. Търново, 13-14 дек. 2002 г. – В. Търново, 2004, с. 211-217. 
Рецепцията на скандинавски автори в България посредством списание „Хиперион“ ( 1922-1930 ). // Снори Стурлусон и корените на нордската книжовност / Snorri Sturluson and the Roots of Nordic Literature : Сб. – София, 2004, с. 381-386. 
Образът на Америка според два известни пътеписа: „До Чикаго и назад“ от Алеко Константинов и „През Атлантика до Пацифика“ от Анте Тресич – Павичич. // Алеко Константинов вечният съвременник: : [Сб.]. докл. и съобщения от юбил. науч. конф. по случай 140 г. от рождението на Алеко Константинов, юни 2003 г. – София, 2006, с. 141 – 146. 
Цитатите в романа „Под игото“. // Класика и авангард: Юбил. сб. по случай 70-та год. на проф. Иван Сарандев. – София, 2006, с. 65-68. 
Маските в поезията на Антун Густав Матош. // Под знака на европейските културни диалози: В памет на проф. Боян Ничев: [Сб.]. – София, 2007, с. 436-441.
Символика и екопослания в анималистиката на Емилиян Станев. // Писател български: 100 г. от рождението на Емилиян Станев: (Нови изследвания): [Сб.]. – София, 2007, с. 223-227. 
Постюгославските литератури в България след 1989 г. // Преводът между конюнктурата и мисията. Посттоталитарни стратегии за представяне на чуждите литератури в България. Сборник с доклади от конференция - 23–25 октомври 2017 г., София//. София, Издателски център „Боян Пенев“, 2020, с. 211-224. ISBN 978-619-7372-26-7. 
УЧАСТИЕ В НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТИ /ИЗБРАНО/ 
НАЦИОНАЛНИ ПРОЕКТИ
ДИАЛОГЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА СЪС СВЕТА (XIX – XX в.). ТИПОЛОГИЧЕСКИ И РЕЦЕПЦИОННИ АСПЕКТИ. 
„Изгнание и литература: руски писатели – емигранти в България (А. М. Фьодоров)“,  финансиран от Фонд „Научни изследвания“ (Договор КП-06-ОПР 05/1 от 17.12.2018 г.)
МЕЖДУНАРОДЕН ПРОЕКТ
ИСТОРИЯ НА ПРЕВОДНАТА РЕЦЕПЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЛИТЕРАТУРИ В БЪЛГАРИЯ (съвместен проект на Института за литература и Съюза на преводачите в България с австрийското министерство на културата)