КАЛЕНДАР

  • Април 2025 г.
    п в с ч п с н
      1 2 3 4 5 6
    8 9 11 12 13
    15 16 17 18 19 20
    21 22 23 24 25 26 27
    29        
  • Май 2025 г.
    п в с ч п с н
          1 2 3 4
    5 6 7 8 9 10 11
    12 13 14 15 16 17 18
    19 20 21 22 23 24 25
    26 27 28 29 30 31  

  • Юни 2025 г.
    п в с ч п с н
                1
    2 3 4 5 6 7 8
    9 10 11 12 13 14 15
    16 17 18 19 20 21 22
    23 24 25 26 27 28 29
    30            

  • Юли 2025 г.
    п в с ч п с н
      1 2 3 4 5 6
    7 8 9 10 11 12 13
    14 15 16 17 18 19 20
    21 22 23 24 25 26 27
    28 29 30 31      

  • Август 2025 г.
    п в с ч п с н
            1 2 3
    4 5 6 7 8 9 10
    11 12 13 14 15 16 17
    18 19 20 21 22 23 24
    25 26 27 28 29 30 31

  • Октомври 2025 г.
    п в с ч п с н
        1 2 3 4 5
    6 7 8 9 10 11 12
    13 14 15 16 17 18 19
    20 21 22 23 24 25 26
    27 28 29 30 31    

  • Септември 2025 г.
    п в с ч п с н
    1 2 3 4 5 6 7
    8 9 10 11 12 13 14
    15 16 17 18 19 20 21
    22 23 24 25 26 27 28
    29 30          

  • Ноември 2025 г.
    п в с ч п с н
              1 2
    3 4 5 6 7 8 9
    10 11 12 13 14 15 16
    17 18 19 20 21 22 23
    24 25 26 27 28 29 30

  • Декември 2025 г.
    п в с ч п с н
    1 2 3 4 5 6 7
    8 9 10 11 12 13 14
    15 16 17 18 19 20 21
    22 23 24 25 26 27 28
    29 30 31        

  • Януари 2025 г.
    п в с ч п с н
        1 2 3 4 5
    6 7 8 9 10 11 12
    13 14 15 16 17 18 19
    21 22 23 25 26
    27 28 29 30 31    
  • Февруари 2025 г.
    п в с ч п с н
              1 2
    3 4 5 7 8 9
    10 11 12 13 14 15 16
    17 18 19 20 21 22 23
    24 25 26    
  • Март 2025 г.
    п в с ч п с н
    31         1 2
    3 4 5 7 8 9
    10 11 14 15 16
    18 19 20 21 22 23
    24 25 26 27 28 29 30

СЪБИТИЯ

Национална Кръгла маса на тема Съвременната българска литература за деца и юноши

Национална Кръгла маса на тема Съвременната българска литература за деца и юноши

Институтът за литература при БАН има удоволствието да Ви покани за участие в националната Кръгла маса на тема: Съвременната българска литература за деца и юноши по проект „Българската литература за деца и юноши XX – XXI в.“,

ПРОДЪЛЖАВА

На 16 април 2025 г. ни напусна доц. д-р Мариана Тодорова

МАРИАНА ТОДОРОВА

(8 юли 1946 – 16 април 2025)

На 16 април 2025 г. ни напусна доц. д-р Мариана Тодорова.

Мариана Тодорова завършва Българска филология в Софийския университет през 1969 г. Работи като учител в София, след което постъпва в Института за литература при Българска академия на науките, като докторант (1974), където работи до 2011 г. Научните интереси на доцент д-р Мариана Тодорова още от началото на пътя й като изследовател са предимно в областта на българската литература на ХХ в., на съвременната българска литература и на оперативната литературната критика. Сътрудничи на в-к „Литературен фронт“, сп. „Пламък“, сп. „Септември“ и др. 

Мариана Тодорова е автор на книгите: „Александър Геров – самотникът“, 2004; „Георги Господинов – от Гаустин до градинаря“, 2009; „Физика на тъгата – като послание“, 2012; „Почерци. Портрети на съвременни български писатели“, 2015; "Почерци. Кн. 2", 2018; „Животът – нашата едничка страст“. „Лит. очерк за Александър Геров“; „Сподвижници“, 2019; „Иконичността на думите. Майстори на съвременната българска проза“, 2023.

За Мариана Тодорова литературата не беше само професия, а житейска и творческа съдба. Тя аналитично отразяваше и съпреживяваше текущия литературен процес, с удивителна точност очертаваше тенденциите в съвременната проза и поезия. В трудните за българската култура години в края на ХХ в., Мариана Тодорова основа издателство „Карина М“, преименувано по-късно „Карина-Мариана Тодорова“ и прие като своя мисия да подпомага издаването на дебютните книги на млади изследователи, да популяризира преводната литература, да влага неуморна енергия и лични средства в издаването на оригинални художествени произведения и неконвенционални литературоведски трудове. Тя работеше неуморно, въпреки трудностите и болките, безкористно подкрепяше съвременния културен живот, без да очаква слава и признание.

С нея си отива още една колега от поколението, което през отминалите десетилетия създаваше академичния авторитет и утвърждаваше общественото присъствие на Института за литература!

ПОКЛОН!

ДА БЪДЕ СВЕТЛА ПАМЕТТА Й! 

От сътрудниците на Института за литература

ПРОДЪЛЖАВА

Лекция на доц.д-р Хенрике Шмид в рамките на ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката вчужбина“

Лекция на доц.д-р Хенрике Шмид в рамките на ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката вчужбина“

На 14.04.2025 (понеделник) от 15 ч. в Малкия салон на Института за литература – БАН доц. д-р Хенрике Шмит ще изнесе публична лекция със заглавие: „Темата не е спасителка. Върху ранните публикации на Юлия Кръстева в българските литературни списания (от 1960 до 1964.)“.
Д-р Хенрике Шмит е доцент в Института „Петер Сонди“ към Берлинския свободен университет. Тя разработва своя проект в рамките на ННП „Развитие и утвърждаване на българистиката вчужбина“ в качеството си на гост учен в Института за литература при БАН.

ПРОДЪЛЖАВА

„Светът от вчера“ – видян през катастрофата от 1939 година“

 

На 14.04.2025 г от 13 ч. в Малката зала на Института за литература (адрес: бул. „Шипченски проход“ 52, бл. 17, партерен етаж, София 1113) ще се проведе среща със студентите българисти от Лвивския национален университет „Иван Франко“, Лвив, Украйна, ръководени от доц д-р Оля Сорока. Срещата е се реализира в рамките на работната програма на международния научен проект „Светът от вчера“ – видян през катастрофата от 1939 година“ (усещанията за застрашена Европа в културата и литературата на България, Украйна, Полша и Чехословакия)“ по договор с ФНИ № КП-06-Н60/2 от 16.11.2021 с доп. споразумение 2841/27.06.2024.

ПРОДЪЛЖАВА

Публичната лекция „Природа – молитва – литература“

Публичната лекция Природа – молитва – литература

Каним ви на семинарна среща на тема „Природа – молитва – литература“ с доц. д-р Мария Пилева, която ще се проведе в рамките на проекта „Литература и природа. Български литературни и литературоведски интерпретации“. Лекцията цели да щрихира взаимовръзките между природата, молитвата и литературата, да очертае някои отражения на природата в българската възрожденска и следосвобожденска поезия, пречупени през стихотворните молитви на различни по призвание и дарба творци, както и да възобнови дискусията дали имаме религиозна лирика, породена от статията на А. Далчев „Религиозното чувство в българската лирика“ (1929).

Срещата ще се проведе в Конферентна зала на 9. етаж на Института за литература на 30.04 (сряда) от 12:00 часа (бул. „Шипченски проход“ 52, бл. 17). 

Заповядайте!

ПРОДЪЛЖАВА

ЛЕКЦИЯ ЗА РОЛЯТА НА ЖЕНИТЕ ПРЕЗ БЪЛГАРСКИЯ XIX ВЕК ПРИВЛЕЧЕ ИНТЕРЕСА НА СТУДЕНТИ В ЗАГРЕБ

ЛЕКЦИЯ ЗА РОЛЯТА НА ЖЕНИТЕ ПРЕЗ БЪЛГАРСКИЯ XIX ВЕК ПРИВЛЕЧЕ ИНТЕРЕСА НА СТУДЕНТИ В ЗАГРЕБ

На 7 април 2025 г. гл. ас. д-р Андриана Спасова изнесе лекция на тема „Ролята на жените в българската възрожденска култура и литература“ във Факултета по хуманитарни и социални науки към Университета в Загреб. Събитието беше част от програмата на специалност „Южнославянски езици и литератури“ и се проведе с активното съдействие на преподавателите по българистика.

ПРОДЪЛЖАВА

ДИМИТЪР ШИШМАНОВ ПИСАТЕЛЯТ-ДИПЛОМАТ И РОЛЯТА МУ В БЪЛГАРО-ГРЪЦКИЯ ЛИТЕРАТУРЕН ДИАЛОГ ПРЕЗ 30-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ В.

ДИМИТЪР ШИШМАНОВ ПИСАТЕЛЯТ-ДИПЛОМАТ И РОЛЯТА МУ В БЪЛГАРО-ГРЪЦКИЯ ЛИТЕРАТУРЕН ДИАЛОГ ПРЕЗ 30-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ В.

Департаментът по руска филология и славистика на Атинския национален и Каподистриев университет стартира изследователски проект, посветен на творчеството на Димитър Шишманов (1889–1945) – изтъкнат писател и дипломат, както и на неговия принос към българо-гръцките културни и литературни отношения.

Димитър Шишманов е бил пълномощен министър (посланик) на България в Атина (1935–1940). Неговото дело като писател, преводач, дипломат и основоположник на първите мащабни политики в областта на литературата и културата е с изключителен принос в развитието на българо-гръцките културни взаимоотношения и остава в сянката на историята и до днес.

ПРОДЪЛЖАВА

Конкурси

Издания

Studia Litteraria Serdicensia

Поредицата „Studia Litteraria Serdicensia“ е наследник на  изданието „Известия на Института за литература“, което излиза между 1952 и 1972 г., но съобразена с актуалните

Литературна мисъл

Списание „Литературна мисъл“, издание на Института за литература при БАН, е основано през 1957 година.

Scripta & e-Scripta

„Scripta & e-Scripta“ е рецензирано (peer review) международно списание за интердисциплинарни средновековни изследвания, което се публикува от Института за литература към БАН

Старобългарска литература

„Старобългарска литература“ е специализирано рецензирано издание, посветено на средновековната българска литература и култура и нейния византийски и европейски контекст.

Издателски център „Боян Пенев“

Издателският център „Боян Пенев“ е създаден по решение на Научния съвет на Института за литература през 2000 г. Той е първият и единствен издателски център в системата на институтите в БАН.