КВАЛИФИКАЦИОНЕН СЕМИНАР

КВАЛИФИКАЦИОНЕН СЕМИНАР
ЗА УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕЦЕПТИВНИЯ КОНТЕКСТ
НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА

Институтът за литература при Българската академия на науките организира в рамките на своя проект „Литература и литературознание в училище“ квалификационен семинар за учители по български език и литература от цялата страна на тема: „Възстановяване на рецептивния контекст на българската литературна класика“.

Ръководител на проекта и основен водещ на квалификационния семинар е проф. д.н. Александър Панов.

Продължителност на семинара – шест астрономически часа, разпределени в две занятия по три часа.

Организация и условия за участие:

Семинарът се организира в областните градове съвместно с регионалните инспекторати по образованието. След като се уточни подходяща дата (дати) за провеждането му, заинтересуваните учители по български език и литература подават заявка за включване до Института за литература при БАН с копие до регионалния инспекторат по образованието.

Такса за участие в квалификационния семинар – 60 лв. В тази сума влиза двутомната монография „Поезията на Христо Ботев“, в която подробно е изследван основният проблем на семинара.

Заявки се приемат на адрес:
Институт за литература при БАН
Гр. София, п.к. 1113
Бул. „Шипченски проход“ № 52, бл. 17.
e-mail: director@ilit.bas.bg
БУЛСТАТ: 000665509
МОЛ: доц. д-р Елка Трайкова – директор
Банкова сметка: BG82UNCR96603119903518
При Unicredit Булбанк, клон „Слатина“.

Анотация:

Произведенията на литературната класика имат огромно значение за формирането на националната идентичност, на националния мироглед и ценностна система. Затова, както при всяка модерна нация, българската литературна класика е част от задължителната учебна програма.

Контактът с художествения текст обаче изисква определен минимален праг на т.нар. рецептивна компетентност, която позволява да се разбират принципите за постройка на творбата и видът на художествената условност, да се разчитат символичните и преносните употреби на езика, както и връзката между художествените образи и изобразената социално-историческа среда.

С течение на времето възприемателската среда, в която битуват произведенията на българската литература, се е променила значително заради трансформациите в обществения, икономическия и културния живот, поради разликите в образователните стандарти и промяната на културните приоритети. Променила се е читателската компетентност на съвременните поколения. На практика това означава, че редица аспекти от произведенията на литературната класика остават неразбираеми. Затова не е чудно, че съвременните ученици не проявяват особен интерес и ентусиазъм при четенето им. Не може да харесаш нещо, което не разбираш. Затова и възниква нуждата от възстановяване на рецептивния контекст на българската литературна класика, защото без него съвременният човек не може да разбере как се формират националната ни идентичност и ценностната система на модерния човек. А това е пагубно за цялостния обществен живот на нацията.

Преподаването на литература в училище не рядко се натъква на този все по-болезнен проблем. И в повечето случаи преподавателите не знаят как да го преодолеят, защото доскоро основните методологически модели за интерпретация на литературата бяха свързани или с опростенческите пропагандни внушения на марксизма, или с насочените към вътрешните закономерности на художествените структури методи на текстоориентираното литературознание. Затова възниква необходимостта от провеждане на квалификационни обучения за преподавателите по български език и литература, които да им помогнат да намерят практически решения на наболелия проблем.

Програма:

I. Теоретична част.

  • 1. Литературата като социално действие.
  • Създаване на споделим образ на света и изграждане на практически усет.
  • Създаване на споделима ценностна система и формиране на образци на поведение.
  • Устойчивост и динамика в социалната функция на литературата.
  • Различни модуси за изпълнение на социалната функция.
  • 2. Какво е това рецептивен контекст?
  • Комуникативен модел на художествения акт.
  • Модуси за реализиране на художествената комуникация.
  • Отношение към синхронния и диахронния контекст на художествена комуникация: следване на образци, употреба на утвърдени културни сюжети и символични образи, участие в различни идеологически полемики.
  • Модуси за реализиране на възприемателската активност (modus rezepiendi)
  • Основни типове идентификационни стратегии.
  • Идеологически функции на художествената дейност.

II. Практическа част

  • 1. Поезията на Христо Ботев в различните модуси за участие в художествената комуникация – фолклорно пеене, ритуални действия, фикционален дискурс.
  • 2. „Епопея на забравените“ от Иван Вазов и идентификационните стратегии, изграждащи препоръчителни образци на поведение.
  • 3. Поезията на символистите (Димчо Дебелянов и Николай Лилиев) и промяната в социалната функция на литературата. Или каква е социалната функция на претендиращото за пълна липса на „тенденциозност“ чисто изкуство (l’art pour l’art).
  • 4. Повестта „Гераците“ от Елин Пелин в мрежата на интерпретациите.
  • 5. Поезията на Христо Смирненски като средство за изграждане на нов образ на света.