Секция „Стара българска литература“

След учредяването на Института за литература през 1948 г. се създава секция „Българска литература до Освобождението“, която се оглавява от акад. Петър Динеков до 1983 г. От 1983 до 1989 г. я ръководи проф. Дочо Леков. В научната дейност на секцията през годините до 1989 г. активно участие взимат проф. Боню Ст. Ангелов, Лиляна Грашева, Климентина Иванова, Стефан Кожухаров, Елена Томова, Димитринка Димитрова, Сергей Райчинов, Трифон Банков и др. Благотворно се отразява сътрудничеството на проф. Христо Кодов, опитен палеограф, археограф и византолог, както и на проф. Куйо Куев, изключителен познавач на старобългарските ръкописи.

През този период заслужават внимание няколко публикации на П. Динеков във връзка с подготовката на първата многотомна „История на българската литература“, чийто начален том „Старобългарска литература“ се появява през 1962 г. Автори в него са П. Динеков и Б. Ст. Ангелов. Методологическите разисквания са отразени в дискусията на страниците на сп. „Литературна мисъл“ с участници П. Динеков, Б. Ст. Ангелов, Л. Грашева. Разработва се извороведско-археографската насока в палеославистиката – с висока научна стойност се отличава тритомното издание на съчиненията на Климент Охридски (1970–1978) с автори Б. Ст. Ангелов, Хр. Кодов, К. Куев, Кл. Иванова. Забележителен археографски принос е книгата на Кл. Иванова „Български, сръбски и молдо-влахийски кирилски ръкописи в сбирката на М. П. Погодин“ (1981). Ст. Кожухаров публикува забележителните си открития в химнографията – произведения на Константин Преславски и Наум Охридски (1979, 1984). От 1972 г. Секцията е организационен център на работата по Кирило-Методиевската енциклопедия – първо по рода си начинание в историята на славистиката, което обединява над 100 специалисти от цялата страна. Изработва се словникът на енциклопедията (с участието на ст.н.с. д-р Светлина Николова и ст.н.с. д-р Екатерина Дограмаджиева), работи се по библиографията и илюстрациите. Създава се концепцията за поредица от преводи на старобългарски произведения в петтомната поредица „Стара българска литература“ в издателство „Български писател“ (Апокрифи, 1981; Ораторска проза, 1982, Исторически съчинения, 1983; Житиеписни творби, 1986, Естествознание, 1992).

През 1989 г. се обособява самостоятелна Секция за стара българска литература (до края на ХVІІ в.) с ръководител ст.н.с. ІІ ст. Стефан Кожухаров. От 2000 г. ръководител на секцията е проф. Анисава Милтенова. Специалистите продължават активно да изследват репертоара на оригиналната и преводната литература в сравнение с византийската традиция, проникването и историята на текстовете в другите славянски литератури. Разработва се както проблематика в областта на текстологията и издаването на паметници, така и въпроси на теорията на жанровете и поетиката на старобългарската литература. Публикуват се изследвания, които цялостно обхващат историята на средновековната книжовност в хронологическо (ІХ–ХVІІ в.) и жанрово-тематично отношение: агиография (Е. Томова, А. Стойкова, Р. Станкова, М. Петрова-Танева, Д. Радославова); химнография ( Р. Станкова, Р. Койчева, Д. Гетов), средновековни макрожанрове (А. Милтенова, М. Петрова-Танева, И. Кузидова); апокрифи (А. Милтенова, Д. Димитрова); социо-културни аспекти на литературата (Н. Гагова); описание на сбирки от гръцки ръкописи в България (Д. Гетов). От 90-те години все повече се засилва приложението на компютърни методи в описанието и анализа на средновековни ръкописи, на което е посветена инициативата „Репертоар на средновековната литература и книжнина“ (от 1997 до сега). Изгражда се компютърен справочник за терминологията в палеославистиката (на 8 езика). След 2000 г. интеграционните процеси за приобщаване на българските хуманитарни науки към европейската хуманитаристика придобиват нова интензивност. Основана е Комисията за компютърна обработка на славянски ръкописи към Международния комитет на славистите (1998) с пръв председател А. Милтенова. В Секцията се разработват международни инициативи и проекти в сътрудничество с ЮНЕСКО, с Британската кралска библиотека, с университетите в Австрия, Великобритания, Румъния, Русия, Словения, Сърбия, Швеция и др. В периода 2000–2019 секцията е организатор и съорганизатор на 18 международни конференции и работни срещи. В секцията се издават две периодични издания: „Старобългарска литература“ (от 1971) и „Scripta & e-Scripta“ (от 2000). Излиза и поредица Studia mediaevalia Slavica et Byzantina (от 2011), като до сега са отпечатани 6 книги.

 

Научната проблематика, изследвана в секцията, се съсредоточава в следните области: история и теория на средновековната българска литература; славяно-византийски литературни връзки; източноправославни културни явления; извороведски, текстологически, литературно-исторически, теоретични проучвания на българската средновековна литература; компютърна обработка на средновековни славянски ръкописи; сравнително изучаване на старобългарската литература в контекста на средновековните славянски литератури.

 

Важни колективни издания, които представят научната дейност на секцията:.

  • Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. I (1985); Т. II (1995); Т. III и т. ІV (2003);
  • Поредица Стара българска литература:
  • Т. I. Апокрифи. Съст. и ред. Д. Петканова (1981);
  • Т. II. Ораторска проза. Съст. и ред Л. Грашева (1982);
  • Т. III. Исторически съчинения. Съст. и ред. Ив. Божилов (1985);
  • Т. IV. Житиеписни творби. Съст. и ред Кл. Иванова (1987);
  • Т. V. Естествознание. Съст. и ред. А. Милтенова (1990).
  • Ангелов, Б. Ст. Из старата българска, руска и сръбска литература. Т. I-III. (1958-1978); Борба за делото на Кирил и Методий (1969); Кирилл и Мефодий - создатели славянской письменности (1969); Из историята на руско-българските литературни връзки. Т. I-II (1972-1980); Руско-южнославянски книжовни връзки (1980); Старобългарски писатели (1981); Старобългарско книжовно наследство (1983).
  • Динеков, П. Старобългарски страници. Антология (1966; 1968); Из историята на българската литература (1969); Между свои и чужди (1969); При изворите на българската култура (1977); Между фолклора и литературата (1978); Похвала на старата българска литература (1979; 1988); Литература и култура (1982); Проблеми на старата българска литература (1989); Размисли върху българската литература и култура (2001).
  • Ст. Кожухаров. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир на Света гора. Т. I. (в съавторство с Б. Райков и Хр. Кодов) (1985).
  • Каталог на славянските ръкописи в Библиотеката на Зографския манастир в Света гора / Състав. Б. Райков, Ст. Кожухаров, Х. Миклас, Хр. Кодов (1994).

Сборници (по азбучен ред):

  • България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. Съст. В. Гюзелев, А. Милтенова, Р. Станкова. София, 2005.
  • Българската литература и книжнина през ХIII век. Съст. Ст. Кожухаров и Ив. Божилов. София, 1987
  • Дигитални и аналитични подходи към писменото наследство. Материали от 7-мата международна конференция El‘Manuscript ,,Писменото наследство и информационните технологии“, 2018. ред. А. Милтенова, Х. Миклас, В. Баранов, К. Хоукинс и Ю. Фуксбауер София, Гутенберг, 2019.
  • История на българската средновековна литература. Съст. А. Милтенова. София: Изток-Запад, 2008 (2 изд. 2009).
  • Литературознание и фолклористика: Сборник чест на 70-годишнината на акад. П. Динеков. София, 1983.
  • Медиевистика и културна антропология. Сборник в чест на 40–годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова. София: Мнемозина, 1998.
  • Преоткриване: Супрасълски сборник, старобългарски паметник от Х век. Съст. и ред. А. Милтенова. Изток-Запад, София, 2012.
  • ПѢТИ ДОСТОИТЪ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. Съст.: А. Милтенова, Е. Тончева, С. Бърлиева. София, 2003.
  • Смъртта и погребението в юдео-християнската традиция. Studia mediaevalia Slavica et Byzantina. Съст. и ред. А. Милтенова, Р. Койчева. Sofia, 2011.
  • Сребърният век: нови открития. Сборник от международна научна конференция 10-11 май 2015. Съст. А. Милтенова. София, Гутенберг, 2016.
  • Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Традиции, ценности, общуване. София, 2002.
  • Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Съст. Д. Петканова. С., 1992; Второ преработено и допълнeно издание. Велико Търново, 2003.
  • Традиция, приемственост, новаторство: В памет на акад. Петър Динеков. София, 2001.
  • Християнска агиология и народни вярвания. Сборник в чест на Елена Коцева. Съст. А. Милтенова, Е. Томова, Р. Станкова. София, 2008.

На чужди езици (по азбучен ред):

  • Computational Approaches to the Study of Early and Modern Slavic Languages and Texts. Ed. D. Birnbaum, A. Miltenova, S. Slevinski. Sofia, 2003.
  • Computer Applications in Slavic Studies. Proceedings of Azbuky.Net International Conference and Workshop, 24–27 October 2005, Sofia, Bulgaria. Ed. A. Miltenova, E. Pancheva, D. Radoslavova. Sofia 2006.
  • Computer Processing of Medieval Slavic Manuscripts. First International Conference, Blagoevgrad, 24–28 July 1995. Proceedings. Ed. D. Birnbaum, A. Boyadzhiev, M. Dobreva. Sofia, 1995.
  • Medieval Slavic Manuscripts and SGML. Problems and Perspectives. Ed. A. Miltenova, D. Birnbaum. Sofia, 2000.
  • Slovo: Towards a Digital Library of South Slavic manuscripts. Proceedings of the international conference, 21–26 February 2008, Ed. H. Miklas, A. Miltenova. Sofia, Bulgaria. София, 2008.